Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Прокуратурата във Франция, Англия и Италия

0 коментара

Днес италианският професор Дузепе ди Федерико изнесе доклад "Независимост и отчетност на обществения обвинител. В търсене на равновесието". Това стана по време на медународната конференция "Независимост, демократична отчетност и ефективност на прокуратурата-сравнителен преглед", организирана от Фондация Отворено общество.

Интересът към мястото на прокурорите в рамките на съдебната система се диктува от две неща, посочи проф. Федерико. Първото е ключовата функция на обществените обвинители в борбата с престъпността. Обществените обвинители са "пазителите на входа" на наказателното правосъдие и без тяхната инициатива не може да се осъществи съдебно преследване. И второто - интересът към реформите в прокуратурата е поради разрушителните последствия от неточното или партизанско използване на наказателната инициатива, която може да наруши гражданските права, социално-икономическия и социалния статус на гражданите и тяхната равностойна защита пред правосъдието.

Общественото обвинение изпълнява две функции. Едната е разследваща, свързана със събиране на доказателствата, другата е представянето им в съда. В различните наказателни системи тези две функции са разпределени по различен начин в ръцете на обвинението или са поделение с полицията, разследващи магистрати или страните по делото.

Анализирайки и оценявайки разликите, отнасящи се от една страна до защитата на независимостта на обществения обвинител, и от друга, до отчетността, се проявяват два аспекта на този проблем.

Дали и в каква степен обвинителят е субект на директивите и наблюдението на субекти, които носят политическата отговорност за разследващата или съдебната част на процеса.

И второто - дали и в каква степен разследващата и съдебната функция са концентрирани в ръцете на обвинителя или те са поделени с други субекти, които действат в рамките на съдебна система, каза италианският професор.

Англия и Уелс:

Преди 1985 г. наказателната инициатива по отношение на разследващата и съдебната фаза бе отговорност на полицията. В съдебната фаза общественото обвинение се повдигаше директно от полицията или от адвокати, избирани и платени от полицията и задължени да следват указанията ѝ. Наказателното обвинение можеше и все още може да бъде повдигано и от граждани, но това е рядък случай.

След изменения на законодателството през 1985 г., съдебната фаза на обвинението бе възложена на нов орган - Обвинението на короната, което в момента има 2000 служители и 43 подразделения. Начело на всяко от тях има Главен обвинител на короната. Тези служби работят самостоятелно под наблюдението на Ръководителя на общественото обвинение. Той се назначава от Главния прокурор и работи под неговото ръководство.

Главният обвинител на короната се избира сред юристи, които представят молба пред комисия, председателствана от Ръководителя на общественото обвинение. Комисията, която прави избора, се състои от съдии и други лица, които не са от службата на Обвинението на короната.

В 43 -те подразделения изборът на юристи за съответните постове се прави от комисия, председателствана също от Главния обвинител на короната. Изборът на юристите се прави по професионални критерии, а не по политически.

Главният прокурор се назначава от кралицата по предложение на премиера.

Главният прокурор е член на парламента, може да взима участие в заседанията на кабинета и да се явява като главен съветник на правителството по юридически въпроси. Главният прокурор е отговорен пред парламента за дейността на Обвинението на короната. Ръководителят на общественото обвинение представя на Главния прокурор годишен доклад за дейността на службата си, като документът е публичен.

По закон дейността на Обвинението на короната е регламентирана от директивите на криминалната полиция, които са задължителни и за обвинителите, като регулират и тяхната власт в наказателния процес. Тези директиви се създават от Ръководителя на общественото обвинение в сътрудничество с Главния прокурор. Те са вписани в два основни документа - Кодекс на обвинението на короната и Правилници.

Кодексът на обвинението на короната е публичен документ с общи правила. Правилниците съдържат подробни инструкции, но не са публични. Това е така, за да се избегне опасността специфични информации за приоритетите на борбата с криминалните прояви - да не се разбере кои престъпления се преследват повече от други. Главният прокурор може да прекрати всяко наказателно преследване, което е в ход. Това обаче е рядкост и не се укрива от обществото.

Функциите на Обвинителя на короната в Англия са различни от тези в останалите Европейски страни.

Обвинителят на короната е напълно изключен от разследващата фаза, която е в правомощията на полицията.

Когато документацията от полицейското разследване се предаде на Обвинителя на короната, той трябва автономно да реши дали да продължи наказателното преследване. Той преценява дали има достатъчно доказателства и дали е в обществен интерес да се продължи наказателното преследване.

В Англия се прилага принципът, че никой гражданин не може да бъде подведен под отговорност, ако доказателствата срещу него са недостатъчни и неубедителни. В тази връзка кралската комисия, подготвила реформите през 1985 г, се произнесе, че всеки друг подход би бил несправедлив към обвиняемия и ненужно хабене на ресурсите на наказателната система.

Обвинителят на короната е изключен от разследването с цел да му се осигури позиция, от която да преценява събраните от полицията доказателства по един "квази съдебен начин". Предполага се, че така ще се предотврати емоционалното ангажиране на обвинителя с разследването и ще се запази обективността му.

Независимо от исканията на полицията, Обвинителят на короната решава какво обвинение да се повдигне.

Съдебна фаза в Англия и Уелс:

За разлика от континенталния модел, по време на съдебните дела Обвинителите на короната делят своите задължения с други субекти.

В Англия Обвинителят на короната не представя тежките престъпления пред Върховния съд- визират се престъпления с наказания над 6 месеца.

С промените от 1985 г. съдебната фаза на обвинението се води от частни обществени обвинители, посочени ad hoc и заплатени от Обвинението на короната. С други думи законодателят е искал решенията, отнасящи се до воденето на съдебната фаза да бъде още един път "дистанцирани" от разследващата фаза и да бъде подложено на допълнителен филтър, поставен в ръцете на частен обществен обвинител- адвокат.

Втората разлика в сравнение с другите страни в Европа е, че Обвинителите на короната или частните обвинители не могат да отправят искане към съдията за размера на наказанието. Това ограничение е с цел да се избегне влияние от страна на обвинението по отношение на съдебните заседатели или на съдията.

Главни критики към Английската система:

Критикува се нейната ефективност. Кодексът е формулиран по много общ начин и в редки случаи решенията на общественото обвинение могат да бъдат подложени на юридически преглед. Има разлики в прилагането на Кодекса и правилниците в различните части на страната.

Английската система се задръства от това, че общественото обвинение има да извърши огромна работа по проверка на полицейското разследване. Очертава се тенденция Обвинителите на короната при тежки престъпления да инициират наказателно преследване - дори в случаи, когато няма достатъчно събрани доказателства.

Властта на полицията да решава кои случаи да се представят на Обвинителя на короната е голяма. В английската система полицията има право да прекратява случаите на маловажни престъпления. По този начин полицията предрешава кое дело да влезе в съда и кое не - противно на доктрината, която предполага това да бъде работа на службата на обвинението на короната.

Друга критика, която се отправя към Обвинението на короната, е, че отчетността ѝ е мениджърски тип, а не е нито политическа, нито демократична. Освен годишните доклади, които Ръководителят на общественото обвинение представя на Главния прокурор, няма други начини за отчетност.

Има критика, че правилниците, по които се прилага Кодексът, не са публични, обобщи проф.Федерико.

Франция:

В контраст на това, което се случва в Англия, в по-голямата част от европейските страни обществените обвинители се набират чрез национален конкурс, който е отворен преди всичко за млади и наскоро завършили юристи. За разлика от други западноевропейски страни, във Франция, както и в Италия, обвинението и съдиите са от една колегия. Те се набират едновременно, имат същия тип кариера и могат да се стават от съдии и прокурори и обратно. Терминът, с който се назовават съдиите и обществените обвинители, е магистрати. Терминът има различен смисъл в различните страни. В Англия и САЩ той се използва само за съдии със специални функции, в Испания с него се назовават висши съдии.

Както и в други страни, в които се използва бюрократична система за набиране на магистрати, във Франция се проверява дали те имат нужните професионални качества и на тази база се попълват свободните места. Растежът в йерархията също е свързан с оценка на професионалните качества, като се проверява дали професионалните умения на съдиите и обвинителите не спадат по време на кариерата им.

Френските магистрати, които са прокурори, действат в рамките на йерархична структура, оглавявана от министъра на правосъдието. Тази особеност всъщност е обща за почти всички западноевропейски континентални страни - Италия е изключението, каза магистратът.

Връзката между обществените обвинители и изпълнителната власт е допълнително засилена във Франция, поради това, че висшите апелативни и касационни прокурори се назначават от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието.

Две законодателни реформи са направени през последните 10 г., за да се предотврати йерархичното влияние на министъра на правосъдието в областта на повдигането на наказателни обвинения.

През 1993 г. френският парламент постановява, че министърът на правосъдието може да дава на прокурорите единствено и само писмени инструкции по отношение на водените дела. Това изменение е направено, за да се постигне по-прозрачно упражняване на властта на министъра на правосъдието и за да се отговори на критиките, че по това време министърът на правосъдието, чрез своята дискреционна власт, е влияел на начина на воденето на някои дела.

Втората и по-комплексна реформа е извършена през 94 г. и предвижда изменение на Конституцията и въвеждане на специален устройствен закон.

След 94 г. министърът на правосъдието не може да взима никакви решение по статуса на обществените обвинители - повишение, преместване, дисциплинарни наказания и др., без консултации с новосъздадения прокурорски отдел на Висшия съвет на магистратурата, състоящ се от обществени обвинители, избрани от колегията, експерти, назначени от президента и други експерти, назначени от двете камари на парламента. Макар министърът да не е обвързан с мнението на този съвет, той не може лесно да го пренебрегне, заради компетентността и престижа на органа.

Разследване и съдебна фаза:

Във френската система за наказателно правораздаване разследването не е - както в Англия и Уелс - изключителна дейност на полицията. Разследването във Франция се води от обществени обвинители и от магистрати-следователи.

И обществените обвинители, и магистратите следователи имат право да дават указания на полицията по време на разследването. Кой дава указанията зависи от вида на разследваното престъпление. Магистратите-следователи имат власт да разследват: имат право да дават указания на полицията, да разпитват свидетели и заподозрени. Магистратите-следователи имат и правораздавателна функция - взимат решение по отношение свободата на заподозрените. Все пак магистратите-следователи не участват при всички случаи във всички фази на разследването. Те са задължени да се включат само при тежките престъпления. При по-леките случаи, наблюдението над дейността на полицията обикновено се извършва от обществените обвинители.

Трябва се отбележи, че докато обществените обвинители са йерархично подчинени на министъра на правосъдието, съдиите-следователи са напълно независими от министъра. По отношение на полицията може да се каже, че съдиите-следователи разполагат с голяма автономия. При завършване разследването на по-сложните престъпления, съдиите-следователи решават дали случаят да бъде приключен и дали да бъде предаден на съда. Обществените обвинители, получавайки документацията от съдиите-следователи, решават дали случаят да бъде предаден на съда.

В случаите, когато полицията извършва разследването (нарушения и леки престъпления), решението за внасяне в съда се взема от обществения обвинител.

Съдебна функция на обществените обвинители:

Във Франция обществените обвинители водят съдебната фаза на всички нива на юрисдикция. Френските обществени обвинители правят формално искане за размера на наказанието във всяко от делата. При упражняването си на тази функция обществените обвинители не са обвързани със заповеди на висшестоящи.

Критики и реформи, които се предлагат към френската система:

Остава все още проблем как да се регулира отношението между дискреционната власт на обществените обвинители и същевременно да бъдат предпазени от злоупотреби от страна на министъра на правосъдието.

По време на управлението на Лионел Жоспен бяха приети следните изменения: Дискреционната власт на министъра на правосъдието е обвързана с мнението и указанията по въпроса на различните нива на общественото обвинение. Министерството на правосъдието получи право да инициира наказателно преследване в случаи, когато общественият обвинител не го е направил.

Решенията на Върховния съвет на магистратурата по отношение статуса на обвинителите стават задължителни за министъра на правосъдието. Мнозинството от членовете на Върховния съвет на магистратурата за в бъдеще ще се избират извън кръга на самите магистрати, така че съветът да не се превръща в тяло, което да защитава корпоративни интереси.

Италия:

Има близки неща между италианската и френската юридическа система, но има и разлика, посочи проф. Федерико. Подобно на Франция, и в Италия съдиите и обществените обвинители принадлежат на една и съща колегия, като се набират чрез конкурс на базата на писмен и устен изпит. Като правило само млади юристи участват в тези конкурси и след като един път се ангажират, прекарват цялата си кариера в рамките на съдебната система. Докато във Франция обществения обвинител е зависим от министъра на правосъдието и може да получава указания от него, то в Италия това не е възможно според конституцията от 1948 г.

За да се ограничи властта на обществения обвинител и тя да не може да се използва по политически мотивиран начин /както по времето на фашизма/, Учредителното събрание прекрати традиционната зависимост на обществените обвинители от министъра на правосъдието. Учредителното събрание, освен това, реши да приеме предложението за широко самоуправление, давайки възможност всички решения, отнасящи се до магистратите / съдии и прокурори/ - от набирането до пенсионирането им - да бъдат изключително съсредоточени в ръцете на Висшия съвет на магистратурата. Две трети от членовете на това тяло избират от самата съдебна система и в него, за разлика от Франция, не участва министъра на правосъдието. Учредителното събрание също така определи обществените обвинители да имат монопол при повдигането на наказателно обвинение и като им даде властта да наблюдават полицията по време на разследващата фаза. Учредителното събрание специално настоя този монопол да бъде упражняван при пълна независимост- тоест без никакви директна и индиректна форма на политическо отчитане, каквото съществува при другите конституционни демокрации.

Както и във Франция, обществените обвинители в Италия не могат да бъдат местени от една служба в друга, освен по тяхно искане.

Традиционно в Италия оценката на работата на общественото обвинение и тяхното придвижване по кариерата се е правило от шефовете на съдилищата, на ръководителите на службите на общественото обвинение и на комитети от висши магистрати, които са оценявали юридическата работа на колегите си. Тази система е променена през 1966 г. и 1973 г с цел да се запази вътрешната независимост.

Сега Висшият съвет на магистратите не преценява качествата на кандидатите и ги придвижва по йерархията в зависимост от стажа им.

След постъпването в магистратурата не се прави оценка на професионалните качества, дори за кариера за 40 - 45 г. Всеки достига висш ранг и получава съответното заплащане 28 г. след назначението си. В резултат на това от по-малко от 100 висши магистрати през 1965 г., сега техният брой е скочил на над 2000.

В Италия се е наложила практиката, поради серия решения на Висшия съвет на магистратурата, висшестоящите обществени обвинители да не се възползват от формалното си право да влияят на нисшестоящите по хода на делата.

Разследваща фаза:

И в Италия общественото обвинение има властта да ръководи полиция по време на разследването. Както и в други европейски страни, италианските обществени обвинители не могат да взимат автономни решения за личната свобода по време на следствието. Претърсванията, изземванията, телефонните подслушвания и записвания преди съдебното задържане трябва да бъдат разрешени и утвърдени от съдия.

За разлика от Англия и Франция, италианските обществени обвинители нямат право да прекратяват дело. Такова право има само съдията.

Има пет разлики на италианските обществени обвинители в сравнение с другите европейски страни.

Италианските обществени обвинители имат конституционното задължение да преследват всички престъпления при пълна независимост, без да вземат предвид избора на криминалната полиция. Обществените обвинители преследва всички престъпления при пълно отсъствие на йерархичен контрол от страна на съответните си ръководители.

След приемането на наказателно-процесуален кодекс през 1988 г. е решено полицията да уведомява общественото обвинение в 48-часов срок за всички регистрирани закононарушения и да изчака инструкции от страна на общественото обвинение как да продължи с разследването. По този начин общественото обвинение придобива де факто ролята на висш полицейски ръководител по време на разследването. По-късно бе прието да се удължи времето, в което полицията може автономно да разследва. Полицията остава на пълното и пряко подчинение по време на разследването на решенията на общественото обвинение. Кодексът от 1988 г. дава изключителното право на обществените обвинители да инициират разследване дори и при липса на доклад от полицията или други заинтересовани страни - винаги, когато по собствена преценка или по друга причина те решат, че има някакво нарушение на закона.

Съдебна функция:

Обществените обвинители при пълна независимост подготвят и водят съдебната фаза, те представят пред съдията искане и за размера на наказанието. Обвинителите решават при пълна независимост дали и как да обжалват решенията на съда.

Критика:

Две основни критики се отправят към италианската юридическа система- задължението за повдигане на наказателно преследване по отношение на всички престъпления и това, че съдиите и обвинителите принадлежат на една и съща колегия.

Както навсякъде, и в Италия е невъзможно да се преследват всички престъпления. Нарастването на броя и сложността на извършваните престъпления доведе до това, че ефективността силно спадна. В другите страни изборът на приоритети се прави от институционални фигури, които се отчитат политически. В Италия изборът на приоритети де факто се извършва в по-голямата си част от обществените обвинители. Липсата на ефективен йерархичен контрол и развитието на все по-голямата автономия на обвинителите в рамките на собствените им служби довежда до това, че не съществуват ясни критерии за избор на дела.

Има многобройни критики, че изборът се прави по политически причини. Още повече, че често разследвания са били започвани не за да се разкрие престъпление, а да се навреди на разследвания.

За феномена "юридическо преследване" допринася и фактът, че съдиите и обществените обвинители принадлежат на една и съща колегия.

Италианските магистратите не носят отговорност за решенията си пред никого. Обществените обвинители не носят отговорност нито за последствията, предизвикани от техните действия, нито за разходите по разследването, което те са водели.

Италианският случай илюстрира негативните последствия, произтичащи от система, в която се прилага нереалистичният принцип за задължително наказателно преследване. При такава система голяма част от ежедневното определяне на обществения интерес по отношения на криминалния сектор де факто остава в ръцете на едно бюрократично тяло. При пълна независимост и безконтролност то прилага властта на полицията и наказателната инициатива.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.