Прокуратурата вече е по-прозрачна, но все още съмнително ефективна

Прокуратурата вече е по-прозрачна, но все още съмнително ефективна

Главният прокурор Борис Велчев зарина депутатите със статистка, поместена в доклада му от 250 страници, с който отчете пред парламента свършеното от поверената му институция през 2006 г. Управляващите изказаха удовлетворение, най-вече защото тази форма на отчет е стъпка към по-голяма прозрачност и защото докладът на Велчев беше умерено самокритичен. Опозицията и най-вече лидерът на ДСБ Иван Костов изрази разочарование, че не е настъпил видим позитивен обрат в работата на прокуратурата, а депутатът от левицата Татяна Дончева обяви, че би искала да е опозиция, защото няма с какво да обори констатациите на Костов.

Задължението за годишен отчет бе вменено на главния прокурор с предпоследните поправки в конституцията. Велчев настоя докладът му пред Народното събрание да се тълкува като “някакъв вид своеобразен контрол, какъвто конституцията не допуска” и да не се политизира излишно.

Той очерта като най-сериозен проблем прекратяването на голям брой дела заради изтекла давност - около 12 000 дела. “Това е скандален факт”, смята Велчев. Друг проблем за прокуратурата са върнатите от съда дела, включително на такива от голям обществен интерес.

Дейността на прокуратурата няма нужда от “розов прочит”, каза лидерът на ДСБ, според когото становището на правната парламентарна комисия за доклада на Велчев е писано с “розови очила”.

Той смята, че свършеното от прокуратурата трябва да се оценява от гледна точка на тежките критики към България за досъдебното производство, в отговор на което бяха приети нов Наказателно-процесуален кодекс и нов закон за МВР, също така миналата година бе избран нов главен прокурор.

“Има ли или няма прелом? Това е въпросът”, посочи Костов. От думите му стана ясно, че той не вижда такъв прелом. Според него докладът на главния прокурор преразказва статистическа информация, от което няма нужда, тъй като по-важно е прекършено ли неудовлетворението на обществото към дейността на разследващите органи. “Това не е станало и смятам, че трябва да му бъде обърнато внимание”, каза Костов.

Той посочи още няколко сериозни, според него, проблеми в прокуратурата, като неразрешените казуси с поръчковите убийства. “Простреляни бяха съветници на президента - Манол Велев, Емил Кюлев – никой не се занимава с това и не взима никакво отношение”, каза Костов.

Той запита какво отношение ще вземе Борис Велчев във връзка със злоупотребите на прокурори, които се виждат от всички. Костов запита какво правят още в прокуратурата “хотелиерът Христо Манчев” и “консилиерито” на Никола Филчев – Спартак Дочев.

Освен това според него продължава натискът върху политици, чрез забавяне на повдигнати срещу тях дела. Като такива лидерът на ДСБ посочи случаят с имотите на Симеон Сакскобургготски, както и с брата на Милен Велчев. Той отново повдигна въпроса за прикрити престъпления, свързани с БСП. “След дълго ровене разбираме, че има прекратено дело срещу Бриго Аспарухов. Той продължава да е подсъдим, но никой не се занимава с това дело, което е било спряно от съда в нарушение на закона. Освен това срещу вътрешния министър Румен Петков има четири прекратени дела. Той прикри убийците на Чората. По тези причини ние не можем да приемем този доклад, защото не може да приемем подобна дейност от страна на прокуратурата”, каза в заключение Иван Костов.

Дончева: В този момент предпочитам да съм в опозиция

Веднага след Костов думата взе депутатът от левицата Татяна Дончева, която призна, че не може да намери много доводи, с които да обори лидера на ДСБ. Тя обаче припомни, че когато той е бил управляващ, за главен прокурор бе назначен Никола Филчев, с чието наследство сега трябва да се справи прокуратурата.

"Моят прочит на доклада е, че първостепенно място са заели транспортните произшествия и най-вече тези, свързани с употребата на алкохол", заяви Дончева, според която не се разследва истинската криминална престъпност.

"Спрените дела буквално са чадъри. По-трагично е състоянието на делата, които залежават в МВР, защото сме създали механизъм за натрупването им", коментира Дончева.

По думите ѝ самата статистика не позволява обективен анализ, защото няма надеждна система за отчет и контрол на нерегистрираните престъпления. В момента регистрирания брой престъпления са много по-малко от реалния им брой и трябва да се намери начин МВР да отчита истинския брой на криминалните деяния, каза депутатът от БСП.

По нейно мнение намеците за поръчково използване на прокурори са основателни. Делата срещу депутати, които са завършили с оправдателни присъди, не са в полза на прокуратурата. Налице е също забавяне на сроковете за разследване, а системата трябва да бъде дисциплинирана, защото е важно процесуалните срокове да бъдат спазвани.

Депутатът от “Атака” Павел Шопов също говори за корупция и зависимост в прокуратурата. Прокурори са зависими от политически сили, Борис Велчев  също е политическа номинация и трябва да си спомним това обстоятелство след две години, за да разберем защо нещата в прокуратурата не вървят, допълни той.

Филип Димитров от ОДС очерта като основен проблем спадът на разкриваемостта на престъпленията и стотиците хиляди прекратени дела срещу неизвестен извършител. Според него вината за прекратяването на делата по давност не може да се приписва само на сегашната прокуратура. “Извършителите на някои от тези престъпления вече са известни, но не се вземат мерки”, заяви още Димитров.

Опозицията виновна за състоянието на съдебната система

Депутатът от Коалиция за България Надя Антонова посочи десните като основен виновник за състоянието на съдебната система, тъй като те кадрували в нея, докато били на власт.

Антонова подкрепя идеята в доклада на прокуратурата за прехвърляне на дела от дознанието към следствието, но не и подхода за уплътняване работата на следователите, като се даде възможност на наблюдаващия прокурор по негова преценка да превърне досъдебното производство от дознание в следствие.

Велчев: Следващия път по-конкретно

Следващият доклад на прокуратурата ще бъде по-конкретен, ангажира се Борис Велчев, след като изслуша опозиционните критики и се съгласи с някои от тях – че в прокуратурата има нередности, например. Главният прокурор каза на политиците, че по изявления за корупционни сделки не могат да се образуват дела, докато няма доказателства.

Министърът на правосъдието Миглена Тачева поздрави главния прокурор за доклада, защото “това е първата стъпка от пътя, който обещахме за прозрачност и диалог в работата на съдебната система”.

В крайна сметка докладът не бе гласуван от депутатите заради изчерпване на дебата по доклада и заради липса на кворум в залата.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?