Прокуратурата внезапно се престрои в авангарда на съдебната реформа

Освен за разделянето на ВСС, обвинението се обяви и за децентрализация на прокуратурата

Прокуратурата внезапно се престрои в авангарда на съдебната реформа

В очакване на поредния силно критичен доклад на Европейската комисия, който вероятно ще бъде захранен с последните скандали около тефтерите на Филип Златанов, прокуратурата изненадващо се престрои в авангарда на привържениците на съдебната реформа. Въпреки сериозния отпор, който ръководителят на държавното обвинение Сотир Цацаров по-рано демонстрира срещу стратегията за реформи на правосъдния министър Христо Иванов, в официалното становище на прокуратурата идеите му не само са подкрепени, но и надградени. Така например подчинената на Цацаров институция лансира идеи за собствената си децентрализация и възможности за контрол, критикувани по-рано като опит за намеса в работата ѝ.

Върховният касационен съд (ВКС) пък обяви стратегията като "респектиращ документ". Становищата на Върховната касационна прокуратура и ВКС бяха разпространени ден преди насрочената за сряда дискусия за стратегията, организирана от Висшия съдебен съвет (ВСС).

Прокуратурата подкрепя разделянето на ВСС на две колегии – една за съдиите и една за прокурорите и следователите, както и за въвеждането на пряк избор на членовете на съвета, а не както досега – чрез делегатски събрания.

"Изразяваме безусловна подкрепа за въвеждане на пряк избор на членовете на ВСС от магистратската квота, след прозрачна процедура по номиниране на кандидатите и обсъждане на техните качества", пише в становището.

Идеята за пряк избор на съдебните кадровици се лансира от години от реформаторски настроените магистрати, но досега беше отбивана както от политическата класа, така и от ръководителите на съдебната власт.

За разлика от актуализираната стратегия на правосъдното министерство, от прокуратурата настояват съдебният съвет да остане постоянно действащ орган.

Идеите на прокуратурата отиват дори по-далеч от тези на министър Иванов, като например разделяне на Инспектората към ВСС -от една страна за съдиите и отделно – за прокурорите и следователите. Предлага се и създаването на дисциплинарен съд, "чиито членове да не са от ВСС, но да се избират по същия ред от органите на съдебната власт и да са действащи магистрати".

"Съдиите, съответно прокурорите и следователите, да избират пряко дисциплинарна колегия на съдиите/дисциплинарна колегия на прокурорите и следователите измежду действащите магистрати. Колегиите да работят по еднакви правила и единни критерии при реализиране на дисциплинарната отговорност. Избраните техни членове продължават работата си в системата, като разглеждат дисциплинарни дела само след определянето им чрез жребий като членове на Дисциплинарен съд по конкретно дело. Дисциплинарният съд (състав) постановява решение, с което предлага на ВСС да наложи наказанията понижаване или освобождаване от длъжност или сам налага наказание измежду останалите (по-леките) дисциплинарни санкции", се предлага в становището.

Определено най-революционно изглежда предложението за децентрализация на прокуратурата. Лансира се идея за премахване на прословутата "ал. 3 на чл. 136 ЗСВ, която гласи: "Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор". Предложението е този текст да бъде заменен от: "Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата".

Освен това от държавното обвинение предлагат да отпадне сегашното положение, според което "всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички прокурори и следователи са подчинени на административния ръководител на съответната прокуратура".

Предвижда се нов текст: "Прокурорите и следователите се ръководят от административните ръководители на съответната прокуратура".

Силно централизираният модел на прокуратурата, който на практика не допуска възможността за независимост на отделния прокурор и следовател, отдавна е обект на критики от страна на европейски институции.

По отношение на контрола над работата на съответните прокуратури се предлага "всеки горестоящ административен ръководител да изготвя ежегодна аналитична оценка на дейността на подчинените му административни ръководители, съответно: окръжният прокурор – на районните прокурори; апелативният прокурор – на окръжните прокурори и главният прокурор – на апелативните прокурори".

Идеята е въпросните оценки да бъдат внасяни за обсъждане във ВСС и "при установено трайно несправяне с работата, съдебният съвет, по свой почин или по предложение на изготвилия оценката административен ръководител, да може да приема решение за "поставяне под наблюдение" работата на административен ръководител за определен период". Ако и след наблюдението няма подобрение в работата на инспектираната прокуратура, се предвижда освобождаване от длъжност на нейния ръководител.

Предлага се още система от допълнителни гаранции за ненамеса във вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор чрез възможност за отмяна на писмени и мотивирани указания от горестоящата прокуратура. В становището се посочва, че тази промяна би позволила на всеки прокурор да може да възрази срещу изпълнение на противоречащи на вътрешното му убеждение разпореждания.

По отношение на търпящата сериозни критики практика за командироване на магистрати от по-долни инстанции, от прокуратурата предлагат това да се случва само "при доказана служебна необходимост и с мотивирана заповед с обосновка".

Освен това се предлага в Закона за съдебната власт (ЗСВ) да бъде разписана възможност главният прокурор да бъде изслушван от ВСС при представяне на годишния си доклад, както и от Народното събрание.

"Въпреки, че задължението за изслушване на главния прокурор е конституционно уредено, то не е разписано в ЗСВ. Необходимо е да се създаде регламент, съгласно който при изслушването на доклада членовете на ВСС и народните представители да могат да поставят и въпроси, зададени писмено от граждани, институции и неправителствени организации", мотивират се от държавното обвинение.

Идеите са били представени във вторник лично от главния прокурор Сотир Цацаров по време на негова среща с вицепремиера по европейските въпроси Меглена Кунева. Преди това тя е провела и среща с правосъдния министър Христо Иванов.

ВКС не само подкрепя документа, но настоява да се приема и прилага цялостно

Според становището на ВКС, "актуализираната Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система е комплексен документ с респектиращ потенциал за реални и постижими, последователни и ефективни промени в съдебната власт. Тя дефинира система от ясни и фундаментални цели за конституционите функции на тази власт."

ВКС акцентира на значението на политическата воля за осъществяване на заложените цели.

Върховните съдии изразяват убеждение, че ефективността на стратегията предполага цялостната ѝ реализация, за да не бъде накърнен нейният системен характер.

Затова "приемането на този документ при ясна и неоттеглима политическа ангажираност за изпълнението му е очакван и неотложен шанс за промяна и тест за държавническа зрялост и отговорност пред обществото", се казва в становището на съдиите от ВКС.

Върховните съдии изрично посочват, че напълно споделят изложените в стратегията принципи и подходи - гарантиране независимостта на съда; превенция на корупцията и формите на нерегламентирано влияние; защита правата на човека; съобразяване с международните стандарти; отчитане на българския опит; ефективно и прозрачно администриране.

Според ВКС проектът за съдебна реформа е успешен документ според ВКС, а не "пожелателна политическа литература", защото е резултат от съчетание между "професионален и задълбочен анализ на състоянието на съдебната система и очертаване на пътища за преодоляване на факторите, блокиращи нейното реформиране".

ВКС подкрепя изцяло разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии - съдийска и прокурорска. Целта е да се постигне качествено самоуправление на съдебната система, а това може да стане чрез преструктуриране на ВСС по начин, който да осигури взимане на решения по ключовите въпроси на кариерното израстване и по дисциплинарните производства от съдии за съдии, а от прокурори - за прокурори и следователи.

Върховните съдии подкрепят и идеята дисциплинарните производства да се провеждат пред ВКС, за да се гарантира безпристрастност на наказанията.

ВКП одобрява разширяването на правомощията на общите събрания на съдиите и на прокурорите и следователите.

Тази идея се препоръчва най-настоятелно години наред и от Съюза на съдиите в България (ССБ). Тя засяга не само прекия избор на членовете на ВСС от професионалната квота, но и на комисиите в съвета. Наред с това общите събрания трябва да участват в администрирането на съда, и също в номинирането на на шефовете на съдилищата и ръководителите на прокуратурите.

Тази идея е изключително важна според върховните съдии за да се демократизира управлението на съдилищата и прокуратурите чрез активизиране на редовите магистрати, които да бъдат поощрявани и да се кандидатират за кариерно израстване. За да се промени закостенялата практика шефовете да влияят чрез административния си ресурс и в крайна сметка да се възпроизвежда непроменима номенклатурна прослойка от шефове, които само сменят местата си.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?