Прокуратурата втори месец не връща семейни вещи на ексшефа на Фонда за лечение на деца

Прокуратурата вече втори месец не дава официален отговор по молбата на бившия шеф на Фонда за лечение на деца в чужбина Павел Александров на семейството му да бъдат върнати ценности, взети при ареста му през април, които нямат нищо общо с делото.

Това съобщи адвокатът му Диана Ангелова пред Mediapool. По думите ѝ въпросната молба е подадена на 24 юни, а още в началото на май защитата е предоставила на разследващите доказателства, че част от иззетите вещи изобщо не са собственост на Александров, а на съпругата му Мария.

Става въпрос за колекция от юбилейни монети, часовници и златни накити, които бяха иззети още преди почти четири месеца от служители на ГДБОП от сейф, ползван от семейството. Въпросните вещи бяха показани и в клипа на МВР от акцията, без обаче да се уточнява, че нямат абсолютно нищо общо с делото, с което бе породено впечатлението, че разследващите просто искаха да направят внушения за подкупността на Александров. Впоследствие обаче стана ясно, че те са наследени от съпругата му от покойния ѝ бивш мъж.

"Тук имаме папки с документи, но никой не знае какво има в тези папки. Така се описват – златист цвят, сребрист цвят. Те (ценностите – бел. ред.) нямат нищо общо с този фонд. Тази касета, която е била наета още през 1999 г., е наета от починалия съпруг и от семейството на неговата сегашна съпруга. Той (Александров – б. ред.) не е имал никакъв достъп до този сейф. Самото семейство, повече от две години, не е отключвало тази касета, за да я ползва", обясни адвокат Ангелова след разпит на съпругата на Александров в ГДБОП на 9 май.

Три месеца по-късно тя обясни пред Mediapool, че прокуратурата не я е уведомявала за каквито и да е нови процесуално-следствени действия по казуса. С други думи – няма информация обвиненията да са били конкретизирани.

Както е известно, въпреки че първоначално прокуратурата обяви, че разследва корупционни и длъжностни престъпления във фонда, всъщност от общо осем задържани обвинени бяха само петима, при това – единствено за участие в организирана престъпна група.

Досега от държавното обвинение обявиха единствено, че имат доказателства за три съмнителни деяния – наемане на апартаменти в Париж на завишена цена, съмнителен подбор на едни и същи външни експерти при избора на болници в България за спешни случаи на болни деца, както и използване на транспортни и логистични услуги в Турция.

Разследващите обаче така и не представиха някакви конкретни данни, индивидуализиращи евентуалната роля на всеки едни от групата, като нито се споменават датите, на които са извършени предполагаемите престъпления, нито кой член на бандата какво точно е извършил.

В случая с ползването на транспортни и логистични услуги в Турция става дума за договорните отношения между Фонда за лечение на деца в чужбина и турската верига от болници "Аджъбадем", която точно около акцията на ГДБОП през април осъществи крупна сделка по закупуването на българските болници "Токуда" и "Сити Клиник", влизайки ударно на родния пазар.

След арестите на бившия директор на фонда и екипа му новото ръководство и здравното министерство предприеха промени в организацията на работа, като усложниха процедурите, по които децата се одобряват за лечение в чужбина.

До средата на юни работата на фонда сериозно боксуваше заради нередовни заседания и натрупването на голям брой чакащи за одобрение деца, но след протест и упреци от страна на неправителствени организации изоставането беше отчасти наваксано.

Оплаквания имаше и от лоша комуникация на родители с новата администрация на фонда. В момента в процес на обсъждане са промени в правилника за работа на фонда, срещу които също имаше обществено недоволство заради усложняването на процедурите, но окончателният му вариант още не е готов.