Прокуратурата заобиколи СГС по казуса "КТБ", пращайки го в спецсъда

Близо 2 г. след началото на делото, обвинението реши, че има престъпна група

Прокуратурата заобиколи СГС по казуса "КТБ", пращайки го в спецсъда

Близо две години след началото на разследването за източване на 206 млн. лева от Корпоративна търговска банка (КТБ) говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова изненадващо обяви, че то е било изпратено по компетентност на спецпрокуратурата.

Причината е, че разследващият екип в Софийската градска прокуратура (СГП) е събрал достатъчно доказателства за повдигане на обвинения за организирана престъпна група за длъжностно присвояване с ръководител Цветан Василев.

Тъй като след създаването на специализираните съд и прокуратура тези дела са изцяло от тяхната компетентност, така на практика се елиминира възможността ключовият казус да бъде разгледан от Софийския градски съд (СГС), чието ново ръководство взе мерки за пресичане на порочната практика с манипулирането на случайното разпределение.

"Според анализа на доказателствата на Специализираната прокуратура Цветан Василев е ръководител и организатор на организираната престъпна група, а останалите 13 лица са членове на организираната престъпна група, която е действала в периода от 1 януари 2009 до юни 2014 г.", обяви Арнаудова на специална пресконференция, свикана след новината, че първоинстанционният съд в Белград е разрешил екстрадицията на Цветан Василев.

Тя обаче нито потвърди, нито отрече информацията, уточнявайки, че "официално към този час в прокуратурата не е получена информация за това има ли решение на сръбския съд по делото за екстрадиция, какво е като съдържание, къде в момента се намира производството, дали е в основния съд или в апелативния".

Така или иначе, дори и сръбските магистрати да са взели такова решение на първа инстанция, следва произнасяне на втора, а и последна дума по екстрадиционните дела в западната ни съседка има министърът на правосъдието.

По повод наближаващата 2-годишнина от началото на разследването и правото на обвиняемите да поисикат то да бъде вкарано в съда с обвинителен акт или прекратено, когато изтече този срок, Арнаудова коментира, че колегите ѝ всъщност имат още близо година на разположение да работят.

"Прокурорите непрекъснато следят тези срокове, непрекъснато правят съответните изчисления и мога да кажа, че 344 дни делото е било в съда. Този срок – срокът, в който делото се е намирало в съда, не се взема предвид при изчисляване на 2-годишния срок", поясни говорителят на главния прокурор.

Става въпрос за времето през което СГС разглеждаше на първа и втора инстанция мерките за неотклонение на обвиняемите, както и исканията за налагане на различни запори от страна на държавното обвинение.

По-рано в четвъртък БНТ съобщи, че Висшият съд в Белград е разрешил екстрадицията на Цветан Василев. Според неофициална информация по повод искането на банкера за политическо убежище и сръбско гражданство магистратитите са заявили, че няма да взимат отношение по политическите аспекти на случая.

Искането на българската прокуратура за предаването на Василев се гледа за втори път от Висшия съд в Белград, след като той вече веднъж го уважи, но апелативният съд след това го отхвърли.

Цветан Василев е обвинен задочно за източването на 206 млн. лева от фалиралата КТБ. Освен него обвиняеми по делото са още бившите подуправители на БНБ Румен Симеонов и Цветан Гунев, шефката на екип в "Надзорно наблюдение на кредитните институции" в Централната банка Славияна Данаилова-Велева, одиторите Снежанка Велева-Стефанова, Маргарита Голева и Красимир Хаджидинев, отстранените изпълнителни директори на КТБ Илиан Зафиров, Георги Христов, Орлин Русев и Александър Панталеев, шефът на управление "Кредитиране" Георги Зяпков, главната счетоводителка Мария Димова, както и заместничката ѝ Борислава Тренева-Кючукова.

В началото на декември м.г. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество обяви, че СГС е запорирал акции, имоти в България и Швейцария, банкови сметки, леки и товарни автомобили, както и картини на банкера Цветан Василев, съпругата му, дъщеря им и контролирани от семейството фирми за над 600 млн. лева. Мярката бе одобрена като обезпечение на бъдещ иск за над 964 млн. лв. срещу Василев, съпругата му, тяхната дъщеря и контролираните от него юридически лица. През март пък от комисията съобщиха, че са внесли в съда иск срещу банкера и семейството му на обща стойност над 2.2 милиарда лева.

Междувременно главният прокурор Сотир Цацаров поиска Генералният секретариат на Съвета на Европа и Европейският комитет по проблемите на престъпността да упражнят натиск над Сърбия за по-бързото разглеждане на искането на България за екстрадирането на Василев. Повод за искането му бе липсата на официален отговор от Белград над една година и четири месеца. В четвъртък Румяна Арнаудова коментира, че процедурата вече е в ход, но България не е уведомена на какъв етап се намира, тъй като не е страна по казуса.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате изявите на главния прокурор в Twitter?