Прокурор се обяви за религиозна хигиена в България

Обвинителката по делото срещу Ахмед Муса допусна, че Турция ще ни нападне

Прокурор Недялка Попова. Снимка: Traffic News

"В момента по статистика мюсюлманите са 10 -12 % в България. И нямаме основание да мислим, че те ще станат по-малко. Точно обратното. И с пристигането в България на мюсюлмани от чужбина, и със завръщането на част от изселилите се в Турция, с поощряването на раждаемостта процентът ще се увеличава. Когато стане 30%, държавата ни вече е застрашена. Те са монолитна маса, лесно се манипулира и на избори. Те са почти като военизирана структура. Като им се каже отивайте и гласувайте, те отиват."

Противно на логиката, тези думи не принадлежат на популист от широкия политически спектър, изповядващ фашистки виждания за управлението на държавата, а на представител на съдебната ни система. Става въпрос за Недялка Попова, наблюдаващ прокурор по делото за проповядване на религиозна омраза срещу Ахмед Муса и 12 имами, по което в момента текат пледоарии пред Пловдивския апелативен съд.

Именно по този повод обвинителката е дала интервю пред местния сайт "Трафик Нюз", чиято основна цел очевидно е да внуши, че делото срещу Муса умишлено е забавяно през годините, за да изтече абсолютната му давност, както и да предупреди, че България е застрашена от ислямска инвазия и евентуално – от военна офанзива на Турция.

Парадоксалното в случая е, че по въпросния казус Попова поддържа пред съда обвинение по чл. 164 от Наказателния кодекс (НК), който предвижда затвор до 4 години за всеки, който "проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация". Формулировка, която би могла да се използва по отношение на собствените ѝ тези, развити пред пловдивската медия.

"Наистина атентатите в Европа малко заглъхнаха, но те продължават в Афганистан, Йордания, Саудитска Арабия и др. Там загиват хора. Дали са мюсюлмани в джамия, евреи, или не – атентатите са факт. Загиват хора, заради някаква идеология или политически цели. Никой не коментира и не взима отношение. Там има някакви извращения на верска основа, а хората не реагират. Не ги интересува. Считат, че това е далеч и няма никога да ги засегне. Но идва момент, когато това там идва и към нас. Турция в момента воюва със Сирия. С редовна армия влезе в сирийска територия и воюва. Това е държава, която ни е съседна. В момента Турция има териториални интереси на изток. Но в определен момент тези претенции могат да се обърнат и на запад", разсъждава прокурор Попова.

В интервюто си тя критикува обществото за това, че заради "нашите демократични правила" се отивало към масова безотговорност за риска от ислямизация на населението и представителната власт.

"И ще дойде време, когато ще видим как в парламента повече от 50% са от друга религия, президентът ни ще стане от друга религия, министър-председателят, кметът ни ще е от друга религия. Знаете ли колко още много кметове има в стара християнска Европа с друга религия? И тези християнски европейски ценности, които сме приели, мислите ли, че ще ги отстоим? И тогава точно това, което най-ценим в себе си, точно това ще ни убие. Ето това е сигнал към здравомислещите хора. Колко хора сега си дават сметка и разсъждават по тези въпроси? Засега ние действаме само по законен път. Ще стане лошо, когато се излезе от закона", споделя прокурорката, очевидно оспорвайки гарантираните от конституцията равни права за всички граждани, независимо от религиозната им принадлежност и етническия им произход.

От думите ѝ става ясно още, че тя цели да насочи общественото внимание точно в тази посока, тъй като е недоволна, че "гражданите се ангажират с много по-маловажни въпроси и проблеми".

"А в случаите, когато се касае за национална сигурност и за важни въпроси, всички мълчат и се спотайват. Пазят се от мнения и от изразяване на становище. Като че ли се върви по линия на най-малкото съпротивление. Уж имаме гражданска позиция, уж искаме да се чуе гласът ни, но в същото време всеки гледа като изрази някакво мнение дали това би се отразило върху неговия живот, цели и амбиции. Всъщност по истински важните въпроси не се дебатира", заключва Недялка Попова.

Въпросното "становище" на прокурорката издава предубедеността ѝ към обвиняемите заради религията им. Теза, която от началото на делото през 2010 г. застъпва защитата в процеса. Затова и адвокат Ина Лулчева е изпратила писмо до Пловдивския апелативен съд в петък, в което посочва, че изказването на Попова "противоречи на всички изисквания към българските магистрати, а и към всеки български гражданин".

"Изказването на Недялка Попова в качеството ѝ на прокурор по делото установява това, което защитата твърди от началото на делото – подсъдимите се преследват заради религиозните им убеждения и упражняването на религиозни практики. Защитата направи всичко, което е по силите ѝ да препятства тази противоконституционна дейност въпреки действията, включително и на въззивния съд, да ѝ се пречи. Все пак защитата е удовлетворена, че в края на процеса, който въззивният съд с цената на множество нарушения на закона си е поставил за цел да приключи (а и да представи написано решение, за да избегне давността) до 00.00 часа на 6 април 2018 г., същността на воденото наказателно производство бе призната и публично обявена", пиша още адвокат Лулчева.

В края на писмото си юристката декларира, че отказва повече да участва в "придаването на привидна законосъобразност на преследването по религиозни причини и нека всеки един от участниците в това производство носи своята отговорност".

Делото срещу Ахмед Муса и останалите имами бе върнато на втора инстанция от Върховния касационен съд (ВКС) на 28 юли 2016 г. В мотивите на върховните съдии се сочеше, че нито прокуратурата, нито съдът са изяснили основният въпрос по делото – дали проповядваният от Муса салафизъм действително е антидемократична идеология и в какво точно се изразяват противоречията ѝ с демократичните принципи на управление.

"Нещо повече, салафизмът е експертно определен като религиозно течение. Поради тази негова специфична религиозна основа непреодолян по делото остава най-сериозният проблем за правилното прилагане на материалния закон – дали проповядваните идеи и възгледи не са част от свободата на вероизповедание, закрепена в международните актове, по които Република България е страна", прие ВКС.

В решението директно се посочваше, че съдът недвусмислено трябва да отговори на въпроса – "дали салафизмът е идеология и ако отговорът е положителен, да се разкрие в какво се състои неговата недемократичност".

По делото такива съображения няма, а са "изведени различия предимно в обредната практика и ритуали на битова и семейна основа от "традиционния" ислям, изповядван в нашата страна. В съвременния демократичен свят разнообразието на религиозните вярвания не се третира за престъпно, нито съществуването на ереси (секти) или догматични различия в рамките на определена религия", мотивира се в края на юли 2016 г. Върховният касационен съд.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?