Прокурорите на Кьовеши арестуваха двама за измами по жп проекти за 620 млн. лв.

Европейската прокуратура е предприела мащабна акция по дело за възможни злоупотреби и пране на пари, свързани с изпълнението на два големи железопътни проекта на обща стойност 620 млн. лв. с ДДС, от които европейското финансиране е в размер на 241 милиона евро. По случая има двама задържани. Това съобщиха от пресслужбата на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши.

Претърсвания на офиси са направени в 6 области в страната. В акцията са участвали над 100 полицаи от Главна дирекция "Национална полиция" и агенти на ДАНС. Проверените адреси са в областите София, Бургас, Варна, Стара Загора, Смолян и Пазарджик.

Следствените действия са извършени в четвъртък, само ден след задържането на кмета на Генерал Тошево Валентин Димитров по друго дело на европрокуратурата за злоупотреби.

Новото дело на европрокуратурата е свързано с два жп участъка Костенец - Септември и Оризово - Михайлово, които са част от т.нар. железопътна магистрала "Тракия", която трябва да свърже София и Бургас. Тя се строи от 2007 г. насам с европейски средства.

Бенефициент и по двата жп проекта е Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Тя прави обществените поръчки и избира изпълнителите по тях. Договорите по двата проекта са възложени на две частни обединения, в които водещият партньор е българска компания, а останалите участници са чужди фирми, които осигуряват изискването за изпълнени жп проекти и за кадри.

Работата по двата жп участъка все още продължава. Към изпълнителите на проектите са извършени няколко плащания. Разследването на европейската прокуратура е разкрило факти, които биха могли да представляват криминални престъпления, включително злоупотреба с европейски фондове и пране на пари. Изпълнителите са заподозрени, че в кратък период от време са направили серия от фиктивни парични преводи към верига от кухи фирми, което е довело до изтеглянето в брой на 5 милиона лева (над 2.5 млн. евро) от криминално проявени, се казва в съобщението на пресслужбата на Кьовеши.

В него е посочено, че при обиските в четвъртък, извършени в домовете на заподозрените и в обектите на разследваните фирми, са задържани двама души. Предстои да бъдат разпитани длъжностни лица от НКЖИ във връзка с усвояването на еврофондовете, посочват от европрокуратурата.

От железопътната компания уточниха за Mediapool, че към момента не са извършвани обиски и изземвания в офиси на НКЖИ и няма задържани техни служители.

В договорите за изпълнение на европроектите задължение на НКЖИ е да заплати за извършена работа на изпълнителя , съгласно клаузите в договорите и нормативната база, се казва още в отговора на националната компания до Mediapool.

Министерство на транспорта и НКЖИ съдействат на европрокуратурата

Министерството на транспорта и съобщенията подкрепя разследването от страна на Европейската прокуратура за нарушения в двата проекта за модернизация на железопътната инфраструктура.

Ревизия на начина, по който са изразходвани публични средства в структурите към Министерството, бе една от първите стъпки, които министър Георги Гвоздейков предприе при встъпването си в длъжност.

"Незабавно съм разпоредил на НКЖИ да съдейства изцяло на прокуратурата и се надявам тя да стигне докрай в своето разследване", се казва в коментар на Георги Гвоздейков, разпространен от пресцентъра на ведомството.

Каква е схемата?

През 2020 г. разследване на Mediapool по тези два участъка показа, че най-общо схемата е следната: българска компания печели крупна жп поръчка в консорциум с чужди участници. Въпросната компания обикновено е с калибър на малко или средно предприятие, което през последните години на няколко пъти е сменило собствеността си. Оборотът ѝ е до 19.5 млн. лв., персоналът - до 50 души, липсва ѝ опит конкретно в железопътното строителство.

Чуждите партньори - испански или румънски фирми, са тези, чрез които се покриват изискванията за изпълнени жп обекти, както и за наличие на ключов персонал.

След това задачата на българската компания, която е водещ партньор в консорциума, е да намери подизпълнители за изграждането на обекта. Стига се дори до абсурдни ситуации, да се обръщат към големи строители да поемат изпълнението. Така въпросът, който си задават мнозина в строителния бранш, е кой стои зад тези малко познати фирми?

Предположенията са, че това не са случайни хора. Разследването на Mediapool разкри, че фирмите, избрани за изпълнители за многомилионни жп поръчки, са били собственост на бодигардове на президенти и премиери, а актуалните собственици са частни охранители. Всичките до един не са познати на широката публика, но пък са известни в т.нар. борчески среди.

След това, най-вероятно по схемата за строителството на магистрала "Хемус", чрез преводи през кухи фирми, част от средствата са източени. Предполага се, че това е комисионната за спечелената поръчка.

Жп проектът Костенец - Септември

Единият разследван проект е свързан с модернизацията на жп линията между Костенец и Септември. Тя е част от т.нар. железопътна магистрала "Тракия" от София през Пловдив до Бургас. Участъкът е с дължина от 24.5 км и реконструкцията е за около 360 млн. лв. с ДДС.

Финансирането идва от механизма "Свързана Европа", като безвъзмездната помощ е около 265 млн. лв. с ДДС (около 140 млн. евро), а останалите са от държавния бюджет.

Поръчката за реконструкцията на линията беше спечелена от обединението "Костенец - Септември 2018". Водещ партньор в него е българската "Транс логистика" ЕООД (65%).

Другите участници в консорциума са испанската фирма "Контаратас Иглесиас" АД (30%) и румънската "Аркада Къмпани" АД (5%), която е разследвана в Букурещ за злоупотреби с еврофондове.

Българската фирма има белези на класическа "пощенска кутия", испанският партньор няма никакъв опит в железопътното строителство, а румънската фирма, която има скромен опит, е обвинена от антикорупционната прокуратура DNA за кражба на евросредства от рехабилитацията на жп линия, установи разслеване на "Биволъ" и румънския център за разследваща журналистика Rise Romania.

Няма актуална информация на сайта на НКЖИ на каква фаза е изпълнението на този проект.

Строителните дейности включват модернизация и електрификация на железопътната линия, отстраняване на жп прелези и изграждането на три нови пътни надлези над жп линията и един пътен подлез, строителство на мостове и виадукти - 23 броя с обща дължина 2.49 км, както и на три тунела с обща дължина 4.6 км.

Заложено е още реконструкция на съществуваща тягова подстанция в Белово, както и изграждането на системи за управление на железопътно движение - инсталацията на компютъризирана система за електронна блокировка на двете гари в Костенец и Белово.

Жп участъкът Оризово – Михайлово

Второто разследване на европрокуратурата е свързано с модернизация на железопътния участък между Оризово и Михайлово с дължина от 37 км за 260 млн. лв. с ДДС (от тях 111 млн. евро са от Кохезионния фонд).

Този проект също е част от железопътната магистрала "Тракия", но финансирането му идва от Кохезионния фонд през оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020.

Търгът за строителството беше спечелен от ДЗЗД "Евро жп инфраструктура", в което водещ партньор е "Инфраструктурно строителство". Другият участник в консорциума е испанското дружество "Марко Обра Публика" АД.

Проектът предвижда двупътният жп участък между Оризово и Михайлово да бъде изграден в по-голямата си част по ново трасе, по което влаковете ще могат да се движат със скорост 160 км/ч.

В рамките на проекта се строи нов железен път, контактна мрежа и тунел с дължина от 835 метра. Освен това трябва да бъдат премахнати всички железопътни прелези, а на тяхно място да се изградят 5 пътни надлеза и 3 пътни подлеза. По този начин ще се елиминира пресичането на едно ниво и ще се повиши безопасността, според съобщение на НКЖИ.

Дейностите по обекта включват и подновяване на коловозите и стрелките в гарите Оризово, Чирпан и Михайлово, както и модернизация на системите за сигнализация и телекомуникации.

Ще бъде осигурен достъп за лица с намалена подвижност до обновените приемни здания и пероните на гарите и спирките.

Към момента няма актуална информация в системата за еврофондовете ИСУН 2020 и на сайта на НКЖИ каква част от проекта е изпълнена.