Прокурорите се отказаха от тезата за невъзможната реформа

Асоциацията на прокурорите отстъпи от застъпвана досега теза, че конституционните промени за съдебната реформа могат да приети само от Велико Народно събрание (ВНС), а не обикновено като сегашното. Прокурорите се оказаха притиснати от аргументите на конституционалисти в петък на заседанието на ресорната парламентарна комисия. Депутатите изслушаха редица бивши конституционни съдии и множество неправителствени организации, които имат експертиза по този въпрос.

"В настоящия момент нито е възможно да се свика ВНС, нито е необходимо. От него има нужда, ако примерно ще се отнема общото гласоподавателно право. Ние сме парламентарна република, а не Висшо-съдебно-съветска република. Няма никакъв проблем за приемането на проекта", заяви бившият председател на Конституционния съд (КС) и настоящ ръководител на катедрата по конституционни науки в Софийския университет проф. Евгени Танчев.

Позицията му бе подкрепена от председателя на Съюза на юристите в България и също бивш конституционен съдия Владислав Славов. Дори бившият служебен премиер и също бивш член на КС проф. Георги Близнашки обяви, че няма нужда от Велико Народно събрание за преструктурирането на Висшия съдебен съвет (ВСС). Той обаче смята, че намаляването на мандата на ВСС не може да се реши от сегашния обикновен парламент.

Против тезата за ВНС бяха още бившият конституционен съдия проф. Пенчо Пенев, както и националният омбудсман и бивш шеф на Върховния административен съд Константин Пенчев. Преди два дни същата позиция застъпи и бившият член на КС проф. Емилия Друмева.

Съгласието между конституционалистите по въпроса е безпрецедентно, защото няма изказал се бивш член на КС, който да е видял пречки пред приемането на конституционната реформа.

Нямаше нужда за държавния суверинитет, а сега има

"Който не желае съдебната реформа, да го каже ясно", призова проф. Пенчо Пенев. Той напомни, че през 2007 г. България е станала член на ЕС, за което не е било свикано Велико Народно събрание, въпреки че се прехвърля държавен суверинитет. "Това сега е детска игра в сравнение с онзи акт на парламента (за членството в ЕС)", припомни Пенев.

При всички тези аргументи председателят на прокурорската асоциация Евгени Иванов призна, че позицията им не претендира да е компетентна.

"Нашата позиция е известна. В нея съвсем накратко сме казали, че само Велико Народно събрание може да приеме тези промени, но без да имаме особено претенции за компетентност. Ще се доверим на конституционалистите тук", заяви той.

По определението на проф. Пенчо Пенев реформата "не се желае" още от Върховния административен съд, мнозинството във Висшия съдебен съвет и от съдебния инспекторат. Съмнения по въпроса за Великото Народно събрание изрази и главният прокурор Сотир Цацаров.

Много въпроси за прокуратурата

Дебатът очерта и множеството проблеми на предложената конституционна реформа в частта ѝ за създаването на прокурско - следователската колегия във ВСС. По отношение на прокуратурата реформата се оказа едновременно недостатъчна и дори вредна.

Причината е, че при разделянето на съвета на две колегии съдиите наистина ще получат много по-голяма независимост за вземане на кадровите решения в своята гилдия. Прокуратурата обаче ще бъде тласната под тоталния контрол на главния прокурор и политическата квота в колегията.

Прокурорите, които ще станат членове на ВСС, ще продължават да работят в държавното обвинение. Това директно ги прави подчинени на главния прокурор. В същото време те ще бъдат призвани да вземат независими решения като членове на ВСС, което е на практика невъзможно.

Членовете на прокурорската квота и в сегашния съвет гласуват основно позициите на началника си, въпреки че не са магистрати и не са му пряко подчинени. Камен Ситнилски, който бе единственият прокурор от ВСС, който бе в опозиция на Цацаров, бе изгонен от съвета.

По въпроса за прокурорската колегия се очертаха ясно различими лагери. Настоящият експерт на ДПС проф. Близнашки е в един отбор с прокуратурата и застъпват тезата, че

независимостта на обвинителите ще бъде уязвена от разпределението на квотите в колегията. Те виждат опасност за политическа намеса в дейността на прокуратурата, но вкарването на колегията под тотална зависимост от главния прокурор за тях не е някаква особена грижа.

Не е ли под-добре главният прокурор да си назначава лично цялата квота във ВСС?

Подчертавайки симулацията на независимост с представителите на обвинението, Владислав Славов постави въпроса дали изобщо има нужда от подобна прокурорска колегия, защото в нея главният прокурор ще си прави каквото поиска. "Бил съм 12 години член на ВСС и не мога да си представя как тези пряко зависими от главния прокурор хора ще се вземат самостоятелни решения. Има ли изобщо има нужда от прокурорска колегия? Няма ли да е по-добре главния прокурор директно да си назначава прокурорите и да носи цялата отговорност?", попита Славов.

Иванка Иванова от "Отворено общество" също обясни, че не вижда никакъв смисъл от тази колегията в този ѝ вид. Едно от възможните решенията е представителите на прокуратурата в нея да спрат да работят като магистрати за времето на мандата си във ВСС, за да не бъдат поне пряко подчинени на главния прокурор. Това обаче също е фасадно решение, както е показала практиката.

Единственият вариант е да се продължи към още по-радикална реформа в съдебната власт, която да удари пряко властта на главния прокурор. Подобна възможност в момента изглежда невъзможна.

Иванка Иванова предупреди, че при тази недостатъчна реформа главният прокурор ще продължи да се меси в работата на съда с възможността си да инициира освобождаване на хора от съдебната квота. Биляна Гяурова (Български институт за правни инициативи) на свой ред критикува реформата, защото тя не урежда най-важния въпрос – какво отговорност носят главният прокурор и прокуратурата за взетите от тях решения.

Нови права, нови проблеми

Голяма част от участниците в дискусията разкритикуваха и идеята да се даде право на всеки съдия да може да сезира Конституционния съд. Според Владислав Славов това ще доведе до твърде много проблеми и забавяне на делата. Евгени Танчев също предупреди, че при въвеждането на подобен текст в Румъния, само за три месеца техният съд е бил заринат от 800 дела само за три месеца.

Константин Пенчев прогнозира, че съдиите ще използват правото си да сезират КС, за да бавят делата или заради обикновено тщеславие. "Представете си как съдията Иван Иванов от районния съд в Павликени си мисли, че сезира КС и той му казва, че е прав", даде пример Пенчев.

Иванка Иванова сподели това мнение. "Най-добрият вариант е да се въведе индивидуалната конституционна жалба", каза тя, призовавайки всеки гражданин да получи право да сезира КС.