Прокурорски гаф с "Октопода" – делото било разделено незаконно

Абсурден гаф на прокуратурата оплете знаковото дело "Октопод" в момент, когато основният обвиняем Алексей Петров настоява да излезе на свобода не само защото бил жертва на "политическа репресия", но и защото здравето му е силно влошено. В четвъртък той се яви пред Софийския апелативен съд с рана на носа и превързани пръсти на дясната ръка. Обясни, че на 12 септември е припаднал в килията си, при което е получил нараняванията.

Преди това адвокатът му Ина Лулчева заяви, че според медицинските експертизи, които са направени, Петров трябва да претърпи ортопедична операция, тъй като единият му крайник атрофира. Освен това има две дискови хернии, които също трябва да се оперират. Специалистите са посочили, че медицинските интервенции не могат да се извършат в болницата на затвора, а във външно лечебно заведение.

Малко преди тази пледоария обаче си пролича, че и тричленният състав на съда не е съвсем убеден по кое дело точно е задържан Алексей Петров.

Кашата бе забъркана още на заседанието пред Софийския градски съд преди седмица, когато бе обявено, че от разследването на групата, добило популярност като Дело №2 от 2010 г. на Националната следствена служба, са извадени всички материали срещу Алексей Петров в ново производство, което вече е с номер 74 от 2010 г.

По второто дело Петров има обвинение за организиране и ръководене на организирана престъпна група само с Марчело Джотолов и Антон Петров – Хамстера. Останалите "пипала на Октопода" – братята Дамбовци, Николай Велков, Момчил Кръстев и Димитър Митров – Полицая не фигурират в производство 74.

По Дело №74 Петров има обвинение за рекет, изнудване и издаване на държавна тайна, а не за източването на "Кремиковци", данъчни измами и сводничество, както бе първоначално.

Поради неяснотата по кое дело е задържан, съдът бе поискал справка от националното следствие и софийския затвор, която показва, че Петров е в ареста по Дело №2, от което прокуратурата междувременно го е извадила.

Съдът обаче прецени, че това "изваждане" е незаконно и на практика се оказа, че адвокатите на Петров са изпаднали в нелепата ситуация да искат отмяна на несъществуващ арест.

При образуването на Дело № 74 прокурорът Светлозар Костов си е позволил да "прехвърли" мярката за неотклонение на Петров от Дело № 2. Съдът обаче посочи, че не прокуратурата е органът, който постановява задържането под стража.

Магистратите счетоха, че по Дело № 74 на практика Петров няма мярка за неотклонение. Тъй като това дело е образувано в разрез със закона, бившата барета си остава обвиняем по първоначалното производство.

Апелативните съдии посочиха, че едно дело се разделя при две хипотези на член 216 от НПК, а аргументацията, с която прокурорът Костов го е направил, не отговаря на нито едната.

Законът дава възможност на прокуратурата да образува ново дело при съвместна престъпна дейност само срещу неустановени или издирвани лица. Алексей Петров, Антон Петров – Хамстера и Марчело Джотолов обаче са такива. Магистратите разясниха още, че отделни дела срещу едно и също лице могат да се образуват при извършени престъпления, които нямат нищо общо помежду си. Случаят на Алексей Петров обаче е не такъв.

В крайна сметка Алексей Петров остана в ареста по Дело № 2, а защитата му ще има възможност да пусне нова жалба срещу престоя му зад решетките.

Преди да се разнищи историята с двете дела, защита на Петров дълго оборваше обвиненията, след което се стигна до обсъждането на здравословното състояние на обвиняемия.

Петров каза, че дори лекарите в затвора не могли да убедят наблюдаващия прокурор Светлозар Костов да пусне външен специалист, който да го прегледа. Не е получил и специално устройство, което да измерва сърдечния му ритъм.

Освен това Петров каза за пореден път, че е жертва на политическа репресия. Той обвини министър Цветан Цветанов, че се изявява като ръководител на прокуратурата.

Още на първото заседание заявих, че съм жертва на политическа репресия. Днес от дистанцията на времето това става все по-очевидно. Когато дръзнах да опонирам на премиера Борисов и имах несъгласие с действията в сектора на националната сигурност и икономиката, аз съм преценил рисковете. Никога обаче не съм предполагал, че в България може да се осъществява репресия чрез съдебната система, коментира Петров, който се е оплакал от налагания му тормоз на главния прокурор и на Висшия съдебен съвет.

След края на заседанието Петров каза, че остава с усещането, че т. нар. "тактика" (за такава по делото "Октопод" неотдавна говори вътрешният министър - бел. ред.) вероятно включва и физическото му отстраняване. "Нищо чудно и това да е включено в някоя стратегия, защото в крайна сметка зад всеки тактик стои един стратег", добави Петров.

Абсурдът, забъркан от прокурора Костов, бе коментиран и от Борис Велчев. Главният прокурор заяви, че държавното обвинение ще се съобрази с правната позиция на съда, каквато и да е тя. Той добави, че ако има разминаване в правната позиция на съда и прокуратурата, меродавна е тази на съда.

"Не бързайте да определяте действията като грешки", продължи той и защити Светлозар Костов, който щял да бъде максимално безпристрастен, тъй като не е работил със старото ръководство на ДАНС.