Прокурорският "отстрел" на министри в оставка стигна до Ненчев

Очакваният прокурорски "отстрел" на министри от подалия миналата седмица оставка втори кабинет на Бойко Борисов се прехвърли във вторник от Петър Москов на Николай Ненчев.

Военният министър бе сред призованите в столичното следствие членове на Министерския съвет (МС) по делото за бартера с турските ваксини, по което преди ден здравният му колега Москов и заместникът му Адам Персенски получиха обвинения.

След разпита си лидерът на БЗНС обяви пред чакащите го журналисти, че разследващите са използвали повода, за да му връчат нова призовка – този път във връзка с проверката за ремонта на изтребителите МиГ-29. По думите на самия Ненчев, той очаква утре да му бъде повдигнато обвинение по този казус.

Попитан за какво е бил разпитът му по делото срещу Москов, той обясни, че е бил помолен да разпознае подписа си под решението на МС за сключване на бартер с турското здравно министерство за размяна на ваксини през май м.г.

"Спомням си, че на едно от заседанията на Министерски съвет коментирахме темата и беше представено това нещо като спешно и необходимо за страната. Мисля, че стана въпрос, но не си спомням в какъв формат е било – дали по време на заседание на МС или преди това. Но си спомням, че имаше такъв момент, в който се запознах или пък той (Москов – бел. ред.) ми каза, че има спешна необходимост. Това е повече от година и половина, не си спомням. Документът очевидно е автентичен, подписът е мой", заяви Ненчев.

Той определи като "неуважителен" подходът на държавното обвинение да привика на серия разпити няколко министри в оставка, за да ги кара да разпознават подписите си. Предположи обаче, че така прокуратурата иска да изпрати сигнал към обществото, че работи.

"Струва ми се, че има и друга формула да привикват целия кабинет тук, за да потвърдят дали имат подписи. Очевидно се предприемат конкретни действия, но това са знаци към обществото, че ето – виждате ли, има воля в момента", иронично добави военният министър в оставка.

Преди него в столичното следствие се яви вицепремиерът Меглена Кунева, която обаче избегна срещата с журналистите, влизайки и излизайки от двора със служебен автомобил. По същия начин влезе в следствието и вътрешният министър Румяна Бъчварова, но тя предпочете да говори пред медиите.

Според Бъчварова не е нередно прокуратурата да вика министри един след друг

"На правосъдието трябва да се съдейства, това не е нередно. Даже всички сме длъжни да съдействаме, за да се изясни конкретният казус. Не мисля, че това е политически натиск, а процедура. Всички трябва да сме наясно, че трябва да се случи, за да отпаднат съмнения или ако има такива, да се потвърдят", коментира тя по повод решението на прокуратурата да призова за два дни половината състав на МС.

Бъчварова отказа да обсъжда в детайли разпита си, споделяйки единствено, че се установявало "как е минала писмената процедура за решението от 28 май (за бартера за ваксините – бел.ред.) и обясних както обикновено".

"Има проект на решение и документация, която върви с него, която се проверява от този, който дава решението за подпис в администрацията на Министерски съвет. Не може един вътрешен министър или друг министър да взема решения по целесъобразност, затова администрацията трябва да бъде подготвена и да се даде решение", каза още вътрешният министър в оставка, добавяйки, че разследващите дори не я питали дали подписът под решението за ваксините е неин.

"Щом се е стигнало до това да се предложи за подпис, се предполага, че всички са си свършили работата. Затова има и доверие към тази процедура и се вземат такива решения. Не съм участвала в дебата по тази тема", обобщи Бъчварова.

Междувременно в столичното следствие пристигна поредния член на кабинета в оставка – енергийният министър Теменужка Петкова. По неофициална информация сред призованите не е попаднал премиерът Бойко Борисов.

Както говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова обясни в понеделник, разследващият екип по казуса е организирал въпросните разпити, за да изясни с какви мотиви те са подписали неприсъствено решението за бартера с ваксините.

Досега прокуратурата не е обявявала нищо по случая с МиГ-овете

По повод връчената му във вторник призовка Ненчев коментира, че "ще бъде трудно на всеки друг министър, който води различна от тази политика, която в момента е водена". "Аз се придържах към решенията на НАТО, на алианса и се опитвах да водя политика, която е част от атлантическата политика. Това се оказа трудна работа в България", заключи той.

В края на м.г. Николай Ненчев се отказа от услугите на руснаците, които поддържаха изтребителите МиГ 29 досега, и сключи договор с Полша за ремонт на шест двигатели за старите съветски машини. Решението на Ненчев очаквано предизвика остра реакция от страна на Москва, която заплаши да оспори договора в съда. Според руснаците само те имат лиценз да извършат ремонта.

Ненчев искаше да подпише с Полша и ново споразумение за цялостната поддръжка на самолетите, но се оказа, че тя няма капацитет да я поеме. Така само преди няколко седмици Ненчев се върна в руската орбита, като министерството закупи двигатели за изтребителите отново от Русия, но през български посредник.

Още през май тази година Ненчев бе разпитан от Софийската градска прокуратура (СГП) за обстоятелствата около договора с Полша. Тогава той обясни, че сделката е била одобрена от Министерския съвет и ратифицирана от парламента. Към момента публично не са известни основанията за проверката, нито кои аспекти на споразумението за МиГ-овете се проверяват.

Споразумението с Полша предвижда удължаване на експлоатационния ресурс на шест двигатели за МиГ-29 на българските военновъздушни сили (ВВС) за над 6 млн. евро. След ремонта двигателите ще имат ресурс от 350 часа. Гаранцията ще е 24 месеца или 200 летателни часа.

В началото на април Ненчев бе разпитан и в Софийската военноокръжна прокуратура по досъдебно производство за доставка на облекла за българската армия. Малко по-късно военните прокурори обвиниха в длъжностно престъпление директора на най-ресурсната дирекция в Министерството на отбраната Венислав Цанов, който до скоро се ползваше с широки правомощия по обществените поръчки.