Промени в харченето на еврофондовете ни дават шанс за по-добро усвояване

Промени в харченето на еврофондовете ни дават шанс за по-добро усвояване

България и останалите членки на ЕС ще получат шанс за спасяване на средства от еврофондовете, предвидени за 2007 г. които не са успяли да изразходят до края на 2010 г., както и за запазване на финансиране, в случай, че сами разкрият нередност при харченето на европарите и я отстранят. Това предвиждат промени в европейския регламент за структурните фондове, които бяха подписани в сряда в Европейския парламент в Страсбург.

Техен инициатор е българският евродепутат Евгени Кирилов. В церемонията по подписването участваха председателят на Европейския парламент Йержи Бузек и Държавният секретар по европейските въпроси на испанското външно министерство Лопес Гаридо, представляващ председателството на Съвета.

Част от мерките са в отговор на затрудненията, породени от икономическата криза. С останалите се опростяват и изясняват редица процедури, за да се стимулират бенефициентите да се възползват от еврофондовете.

С удължаване на периода за усвояване на средствата от структурните фондове, предвидени за 2007 г., парите няма да бъдат загубени, а ще се инвестират в отложени или забавени проекти.

Съгласно правилото N+3 например, до края на 2010 г. България трябва да отчете средствата, които е посочила, че ще похарчи през 2007 г. Ако в този срок не се представят необходимите документи, неусвоените средствата ще бъдат изгубени. След изменението, неизползваните средства за 2007 г. се разделят на 6 равни части и се добавят равномерно към следващите години от програмния период. Така държавите членки ще могат да изпълнят проекти, които не са били одобрени или не са изпълнени в първоначалните срокове и ще се намали риска от загубата на средства, се посочва в аргументите за одобрението на коригирания регламент.

Държавите, също така, вече няма да губят, а ще могат отново да използват парите при засечени и коригирани от самите тях нередности при частичното затваряне на оперативните програми. Ако нередности обаче са засечени от ЕК, ОЛАФ или Европейската сметна палата, то средствата са изгубени за програмата.

Освен тона прагът за всички големи проекти става 50 млн. евро. Досега се правеше разлика между големи проекти за околна среда - 25 млн. евро, и за големите проекти в други сфери - 50 млн. евро. Така вече за екологични и транспортни проекти за под 50 млн. лв. вече няма да се чака одобрението на Европейската комисия , а решението ще се взема от Управляващия орган на съответната оперативна програма.

Поради забавянето на одобрението на големи проекти от страна на ЕК с повече от 3 месеца, което от своя страна съкращава времето за изразходване на средствата, се прави нова промяна, даваща възможност парите да започнат да се харчат от момента, в който се изпрати проектът за одобрение в Брюксел.

Дава се и възможност отделен голям проект да бъде финансиран едновременно от повече от една програма. Това е особено подходящо за големи проекти с национално значение или със значение за Евросъюза, като по този начин ще се избегне раздробяването им на отделни малки проекти.

За авансовите плащания към бенефициентите освен банкови гаранции вече ще се приемат и гаранции от финансови и публични институции или от самите държави-членки, с което се цели по-лесно и по-бързо парите да стигат до бенефициентите.

Предвижда се още създаване на финансов инструмент като сегашните Джесика и Джереми за проекти за енергийна ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници.

Опростява се и наблюдението на проекти, които генерират доходи. Досега държавите членки трябваше да наблюдават такива проекти дори след приключване на програмата и да правят съответните корекции във финансирането. Новото е, че наблюдението и, съответно, връщането на пари от печалбата по проекти става до момента на затваряне на програмата. Така ще се намали административната тежест и ще се даде възможност върнатите пари да не бъдат пренасочени в общия бюджет на Евросъюза, а да се използват отново от държавата за други проекти по дадената оперативна програма.

Опростява се информацията за годишните доклади по финансовото изпълнение на програмите, като вече няма да се налага допълнително или дублиращо наблюдение, което ще бъде улеснение за тях.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес