Промени в търговията с ток в полза на ЕСО, Доган и Ковачки може да вдигнат още цените

Промени в правилата за търговия с електроенергия, които забраняват пазарни обединения между балансиращите групи от производители, търговци и потребители на електроенергия и оставят покриването на излишъци и недостиг в системата на държавния "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО), обслужват интересите на ТЕЦ-овете на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган и на бизнесмена Христо Ковачки. Това смятат пазарни участници по повод проектопромени, изготвени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), които ще бъдат обсъдени на открито заседание в петък, 5 ноември. Същия ден ще бъдат обсъдени публично и промените в правилата за търговия на борсата, обещани от правителството за затягане контрола върху свободния пазар на ток, за да не стават манипулации.

Мерките, анонсирани да тушират напрежението с поскъпването на електроенергията на свободния пазар, обаче всъщност създават нов проблем. Вместо да спомогнат за укротяване на цените и по-прозрачна търговия, готвените промени ще имат обратния ефект и ще ги повишат, коментираха пред Mediapool участници в такива балансиращи групи.

Тяхното притеснение е свързано с поправка, според която "координаторите на стандартни балансиращи групи нямат право да прехвърлят отговорността за балансиране на друг координатор на балансираща група".

Това означава, че балансиращите групи вече няма да могат да обменят своите небаланси помежду си. В момента производителите, търговци и потребители в една такава група могат при свой недостиг на енергия да си набавят от излишъците на друга група, с което се балансират сами и не се налага да плащат на държавния ЕСО, за да ги балансира той. В противен случай трябва да платят високи цени, за да си осигурят необходимата им над предварителните им разчети енергия. И обратно – когато имат излишъци на енергия, през ЕСО цената е изключително ниска, което не устройва участниците в тези групи.

Според тях подобно балансиране помежду им спестява около 35 на сто от разходите, които биха платили на ЕСО, и съответно задържа цените за потребителите по-ниски. При липса на възможност да разменят небаланси с друга група, а да са длъжни да го правят през ЕСО, това ще облагодетелства веднъж държавния преносен оператор. Втори път – централите на Доган и Ковачки, които редовно печелят обявяваните от ЕСО търгове за това балансиране под формата на разполагаемост на мощности за регулиране на честотата и обменните мощности в електропреносната система, коментират участници в свободния пазар.

Те припомнят, че подобно предложение е било разглеждано като поправка в Закона за енергетиката, но не е било прието. Причината беше отпорът на бизнеса, според който пазарните обединения на балансиращите групи са легитимни, с договори за услуги на пазарен принцип, с банкови гаранции за изпълнение на ангажименти, докато забраната да обменят небаланси обслужва интересите и на няколко търговеца, които не участват в такива общности.

По-късно от Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) изпратиха писмо до председателя на КЕВР Иван Иванов с призив да се оттеглят предвидените промени. В него, освен аргумента за поскъпването на небалансите, се посочва, че "доставчиците на балансираща енергия, които са едва няколко централи, ще могат да предлагат електроенергията си на безлимитни цени", което потвърждава виждането на другите пазарни участници, че облагодетелствани ще са централите на Доган и Ковачки. "Досега КЕВР определяше ежегодно лимит на цената за сделки на балансиращия пазар. Това целеше предотвратяване на шоковите цени, каквито наблюдавахме през 2014, когато стартира пазарът и нямаше регулаторен таван", пише още в писмото на АТЕБ. Търговците на ток обясняват, че "разходите за балансиране са важни защото те могат да съставляват 5-10% от крайната цена на електроенергията, като традиционно са най-високи през зимните месеци".

Според АТЕБ налагането на допълнителни забрани срещу обединяването на балансиращите групи е стъпка в посока, обратна на либерализация на пазара на електрическа енергия.

Сред аргументите на КЕВР за забраната на тези обединения е, че в момента "в резултат на делегирането на небалансите от един координатор на друг, цената на недостига се увеличава през зимните месеци с около 15%". Според участници в такива групи обаче това не е вярно.

Регулаторът посочва още, че "са констатирани спорни и неизяснени въпроси, свързани с договорите за преразпределение на небалансите в стандартните балансиращи групи" като еднолично решение на координатора на балансиращата група за окрупняване на небалансите по неясен механизъм. "Наблюдава се тенденция за смесване на ролите "координатор на балансираща група" и "доставчик на електрическа енергия", посочва още докладът с предлаганите промени.

Реално доставчици на ток като ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" са координатори на такива групи, което явно според регулатора е проблем и се създават мегагрупи, които блокират процеса на конкурентност между търговските участници.

КЕВР смята още, че "нетирането на небалансите в мегагрупата математически води до увеличение на цената на недостига, с което се ощетяват участниците извън групата (специалните групи и самостоятелните производители и потребители)".

Комисията отбелязва още, че "с премахването на възможността за обединение на стандартни и/или комбинирани балансиращи групи чрез общ финансов сетълмент ще се постигне сходна степен на оптимизиране на разходите за балансиране, но при стриктно спазване на действащата нормативна уредба".

Участниците на пазара обаче са на мнение, че разходите ще нараснат и дори могат да станат непосилни за малките и средните фирми в определени месеци и това до доведе до задлъжнялост и проблеми на енергийния пазар.

От АТЕБ посочват, че "наистина има нужда от реформа в работата на балансиращия пазар, но не такава, която ще увеличи разходите". Според асоциацията трябва да се промени моделът на работа на пазара и от две цени за недостиг и излишък да се премине към модел с една цена за балансираща енергия.

"Предимствата са, че търговци и производители работят срещу небаланса в системата, като по този начин намаляват общия небаланс. В следствие се увеличава ликвидността на пазар в рамките на деня и той влиза в пряка конкуренция с балансиращия пазар. При този модел пазарен участник, реализирал небаланс, който е в същата посока, както небаланса на системата, бива наказван с размера на единната цена за балансиране. От друга страна, участник с небаланс, който подпомага системата, получава пазарната цена, т.е. не бива санкциониран с по-високата цена за балансиране", обясняват от организацията на търговците на ток.

Негативните становища се очаква бъдат изложени по време на общественото обсъждане в петък, но дали те ще бъдат приети от регулатора, предстои да се види.