Промените в Конституцията заради фискалния борд може да се отложат след изборите

Едночасовата среща на президента Георги Първанов с финансовия министър Симеон Дянков по проекта за промени в Конституцията във връзка с Пакта за финансова стабилност не завърши със сближаване на позициите на държавния глава и министъра. От нея обаче министърът излезе с допускането гледането на промените да бъде отложено след изборите, за да се изчисти всяко политизиране на идеята.

Още когато тя бе лансирана, Георги Първанов се обяви против нея. Пактът за финансова стабилност не среща голямо обществено одобрение, а от политическите сили подкрепа за него освен ГЕРБ дадоха от ″Атака″, СДС и частично от ДПС. Против се обявиха от левицата и от ДСБ. От левицата потвърдиха отрицателната си позиция след среща с президента, като определиха пакта ″Дянков″ като лична битка на финансовия министър да се запише в историята като променил Конституцията.

Дори да упорства да промени Конституцията, ГЕРБ не може да събере три четвърти от гласовете на депутатите или поне две трети от тях. Така че пактът може да мине само при широк парламентарен консенсус, към който се стреми Дянков. Формално и процедурата не може да бъде прекратена, защото вече бе стартирана и не е от правомощията на финансовия министър да я спре или отложи.

Срещата на ″Дондуков″ 2 бе поискана от Дянков, който от два месеца обикаля всички заинтересовани институции в страната с цел да ги убеди в нуждата в основния закон на страната да се запишат строги фискални правила.

″Няма да позволя и не искам Пактът за финансова стабилност - едно толкова важно нещо – да стане тема на предизборни кампании. От тази гледна точка – това може да мине и след изборите. Бурните политически страсти няма да повлияят на нещо, което ние искаме да влезе в най-важните ни закони″, мотивира отлагането на гледането министърът.

Пактът на Дянков предвижда в Конституцията да се запишат бюджетни ограничения – разходна част до 40% и дефицит до 2% от БВП. Предлага се също данъчните промени да се приемат от парламента с квалифицирано мнозинство от две трети.

Дянков готов на отстъпки

Министърът не отговори дали са сближили позициите си с президента по параметрите на пакта и записа му в основния закон. Той само каза, че в рамките на следващите дни ще се срещне с парламентарните групи и посочи, че е ″отворен за нови идеи″.

На въпрос дали е успял да привлече президента за каузата си, Дянков отговори уклончиво, че ″президентът неведнъж е казвал, че е голям привърженик на финансовата стабилност на държавата, нещо, което сме успели в рамките на няколко правителства да запазим, въпросът бил къде му е мястото на този пакт - в Конституцията или в Закона за устройство на държавния бюджет″.

Президентът твърдо против пакта

След срещата излезе съобщение от прессекретариата на държавния глава, според което той подновява предложението си да бъде свикан Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) по темата за рисковете и предизвикателствата пред финансово-икономическата и социалната стабилност в България. Това предложение той отправи още когато се заговори за идеята за конституционни промени във връзка с пакта ″Дянков″.

От прессекретариата разпространиха и по-подробно позицията на Първанов.

Президентът вижда в предложението на правителството да наложи дългосрочни фискални ограничения желание да се отговори на препоръки на Европейската комисия, включени в Пакта “Евро плюс″.

″Една от заявените в този пакт цели се отнася до повишаване устойчивостта на публичните финанси и укрепване на финансовата стабилност като цяло. Изборът на конкретните политики и мерки обаче е оставен като изключително право на националните правителства при съгласуване с Европейската комисия″, отбелязва президентът.

Първанов отхвърля създаването на извънреден механизъм за гласуване по данъчните закони, тъй като това щяло да влезе в противоречие с общите конституционни правила за провеждане на този процес.

″Недопустимо е данъчни закони и то една малка част от тях, както и максималното равнище на бюджетния дефицит, да бъдат приемани от Народното събрание с квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички народни представители, т. е. с мнозинство, с което се изменя самата конституция. В същото време правителството се формира с обикновено мнозинство и вот на недоверие се гласува с мнозинство, повече от половината народни представители″, смята президентът.

Според президента не е правилно на правителството да се определя таван на бюджетния дефицит под европейските изисквания (3% според Маастрихтските критерии, 2% според пакта – бел. ред.), ″при положение че никой не може да предвиди за години напред дали променящата се макроикономическа реалност или форсмажорни обстоятелства няма да наложат нарушаване на горната граница на дефицита″.

″Подобна практика би лишила следващите правителства от възможността да провеждат адекватна и гъвкава финансова политика, която да отговаря на конкретните икономически и финансови възможности″, се казва в позицията.

С фиксирането на сегашните преки подоходни данъци президентът вижда опасност от отнемане на правото на следващи правителства да поискат премахване на плоския данък и въвеждането на прогресивно данъчно облагане, нещо, което, според него, е ″незавършен дебат в обществото″.

Президентът не е съгласен и с фиксиране на публичните разходи до 40% от БВП заради ниската социално-икономическа база. Той предлага да се запише максимален размер на държавния дълг като процент от БВП и задължителен минимален фискален резерв.