Промените в закона са временно решение - остава проблемът със съдебната система

Г-н Ганев, как ще коментирате предложеният от правителството проект за промяна на закона за приватизация, който предвижда отпадане на съдебния контрол при приватизацията на 12 дружества?

Би трябвало на една такава мярка по принцип да се гледа с подозрение, защото се изключва даден кръг от сделки от съдебен контрол. Това означава, че е логично да се допусне, че чуждите инвеститори биха били нервни да влизат в подобни сделки, тъй като няма как да си защитят правата, ако нещо в самата сделка не е наред.

Този проект увеличава правото на усмотрение, и то безконтролно усмотрение, на което и да е управляващо мнозинство, защото то може да наложи изцяло дадена сделка като си избере кой печели, а другите нямат възможност за обжалване.

Това не допринася за по-ефективна и прозрачна приватизация, но при сегашната ситуация в България очевидно и съдебната система не дава гаранции за защита правата на чуждестранните инвеститори, както много добре видяхме в случая с Булгартабак.

Там съдът се произнесе по един абсолютно произволен начин и то от гледна точка изцяло и само на целесъобразност, а не на законосъобразност. Беше съборена една сделка, при която процедурата бе относително ясна и прозрачна и бе елиминирана възможността спечелилия тази процедура да преговаря за покупка на самата компания. По този начин един стратегически чужд инвеститор и заедно с него всички потенциални останали инвеститори разбраха, че българският съд не предоставя защита на техните права.

Въпросът е какво да изберем между двете злини - едната е съдът, а другата е липсата на съдебен контрол.

Позитивите от решението на правителството са два. Първият е, че ще се завършат сделките, а вторият е, че ще има ясна отговорност, защото тя принадлежи на приватизиращия екип и на кабинета, доколкото в крайна сметка решението ще се вземе от него и ще се гласува от парламента.

В България обикновено центърът на властта е в Министерски съвет и мнозинството едва ли ще си позволи да го бламира. По тази причина има плюсове, но има и минуси, защото се увеличава правото на усмотрение на Министерския съвет, участниците в една процедура нямат гаранция срещу произвол от страна на продаващия и това може да се отрази на качеството на сделките.

Как може да бъде променено това?

Може да се коригирано, ако икономическият екип търси само качествени чуждестранни инвеститори и успее да ги убеди, че спазва правилата по време на самата процедура. Едновременно с това той трябва да убеди и обществото, че се играе честно и се получават добри резултати. Това е нелесна, но не и неизпълнима задача.

Този проект не атакува основния проблем на българската икономика, а той е некачественото действие на съдебната система. Предложението на правителството просто изважда един кръг от сделки от контрола на съдебната система.

Основният проблем е подобряване на действието на съдебната система, промяна на нейния дизайн, защото той очевидно е сбъркан, и привеждането ѝ във вид, който да позволи на България да прилага собствените си правила. Защото в момента ние сме държава, в която не се прилагат правилата.

Докато този проблем не бъде решен, можем да си сключваме всякакви сделки, но дългосрочната възможност за растеж на българската икономика няма да се промени. Затова законът може да се разглежда като временно решаване на принципа на кръпката. Той не може да реши генералния проблем с качеството на действие на съдебната система.

Смятате ли, че е удачно 12-те сделки да се преценяват от гледна точка на националната сигурност?

Това какви кандидати искат да купят дадено предприятие е важно. Публична тайна е, че в случая с Булгартабак една част от кандидатите са такива, че могат да въвлекат България - чрез взимане на икономически позиции, в доста неблагоприятни игри и да я представят в една лоша светлина от гледна точка на проекта на страната да се интегрира в евроатлантическата общност.

В този смисъл некачествени чуждестранни инвеститори могат да бъдат разглеждани като някаква заплаха и проблем за националната сигурност. Особено ако са свързани с някаква престъпност или тайни служби.

Аргументи от сорта на това кой ще намалява повече работни места обаче не могат да бъдат свързвани с национална сигурност. Всяка уважаваща себе си държава, която оставя 20 хил. безработни, би трябвало да може да се погрижи за тях и да създаде условия, за да могат те да си намерят работа. Това не може да бъде заплаха за националната сигурност.

Как си обяснявате избора на 12-те предприятия, за които ще важи новия ред за приватизация?

Две от сделките вървят в момента. За БТК няма съдебен проблем, но очевидно продажбата на Булгартабак е вдъхновението за този закон. Ако той бъде приет, доста бързо ще приключат преговорите и по двете продажби, защото процедурите са стигнали до преговори с потенциален купувач.

При електроразпределителните дружества е възможно да има най-различни интереси и то специално такива, които биха могли да използват съдебната система по начина, по който тя беше използвана в случая с Булгартабак. Това обяснява защо и те са изключени от съдебен контрол. Логично е решението и за "Кинтекс", "Тератон" и ВМЗ - Сопот.

12 в крайна сметка не са кой знае колко много. Въпросът е да не се получи тенденция и да не започнат все нови и нови предприятия да влизат в този особен режим, да започне всичко да се вади от съдебен контрол. Както казуса с комисията по финансов надзор, при която почти нищо не подлежи на съдебен контрол - т.е. тя разполага с пълен произвол. Нещото, от което аз винаги изпитвам притеснения, е бюрократ, неотговарящ пред никого и с липса на права на частния сектор да си защитава правата.

Мен не ме притеснява това, че ще се закърпи една кръпка, защото в дадената ситуация изглежда като по-малкото зло. Това, което ме притеснява, е да не се тръгне към една плоскост за лишаване на съда от всякакво вземане на решение по произвола на бюрократите, което би било категорично неправилна посока на движение.

Споделяне
Още от Бизнес

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?