Промените в закона създават условия за корупция на високи нива в МВР

Политическото ръководство на МВР е подготвило законопроект за изменение на закона за МВР. Предлаганите помени обхващат около една четвърт от текстовете на действащия нормативен акт. Формално погледнато това би трябвало да се приеме като сериозна промяна.

Първият закон в тази област, след промените през 1989 г., бе приет от Великото народно събрание. Тогава министър на вътрешните работи бе сегашният председател на Конституционния съд Христо Данов. С него цялостно се регламентираха структурата, функциите и правомощията на всички звена на МВР. Тази материя до тогава бе уреждана в по-голямата си част със секретни актове на еднопартийния комунистически режим.

През 1997 г. бе приет сега действащият закон за МВР. Обосновката бе, че има нужда от съществени структурни и функционални промени в няколко основни звена на ведомството.

Бяха трансформирани войските на МВР - остатък от тоталитарното минало. Вместо тях се създадоха две нови национални служби, важни за бъдещата ни евроатлантическа интеграция. Променен бе статутът на тогавашната Централна служба за борба с организираната престъпност - тя стана национална.

През 2000 г. бе въведена т.нар. девоенизация на всички общи и някои специализирани звена от МВР. Служителите в тях получиха статут та държавни служители.

Защо се искат промени в закона сега?

Какви противоречия в неговото прилагане биха се разрешили?

Засега законопроектът се състои от 78 параграфа. Това би следвало да е една доста сериозна промяна. Внимателният прочит на текстовете обаче сочи друго.

Неумелото използване на законодателната техника е утежнило прекомерно проекта. Например: демонстрирана е воля да се въведе забрана на търговци и юридически лица да използват наименования, ползвани от службите на МВР. А също физически и юридически лица да използват символи и отличителни знаци на тези служби. И вместо това да се уреди в общ текст, отнасящ се до всички служби , използващи такива наименования и отличителни знаци - това е повторено в шест различни параграфа на проекта.

Или замяната на формулировката "офицери и сержанти" с "държавни служители в МВР" по същия начин. Но това е въпрос на познаване на законодателната техника. Сякаш по-съществена е промяната на глава 11 от закона, която засяга "пожарна и аварийна безопасност". Там основният текст на предлаганите промени гласи: "Министърът на вътрешните работи" или упълномощени от него лица издават и отнемат разрешения за осъществяване на дейности по пожарна и аварийна безопасност на търговци по смисъла на Търговския закон."

По-нататък се предлага: "Министърът на вътрешните работи или упълномощени от него лица издават разрешения за проектиране, производство, внос, търговия, ремонт, монтаж и поддръжка на противопожарната техника, автоматика и гасителни средства."

Изобщо частната търговска дейност в тази област попада под зоркия контрол на министъра чрез въвеждане на бюрократични разрешителни режими. Макар че правителството обещава ограничаване на разрешителните и лицинзионните режими като мярка за борбата с корупцията. А МВР е основното звено в държавната машина за тази борба.

Прави впечатление един кратък текст, с който се предлага се предлага допълнителна точка в действащия чл. 136 от закона (който урежда задачите и правомощията на Дирекция "Материално-техническо осигуряване и социално обслужване" (МТОСО) накратко бившия "Тил").

Предлаганата точка гласи: "...прави предложения пред министъра на вътрешните работи за издаване на лицензи за извършване на търговска дейност, производство, внос и износ на полицейски атрибути, които се използват при изпълнение на служебните задължения на служителите от МВР."

Въвежда се нов лицензионен режим

и то за каква дейност? Какъв обществен интерес се защитава с него? Какво означава "полицейски атрибути"?

Облеклото и обувките на униформените служители от МВР (полицаи, пожарникари, жандармеристи, граничари и др.) полицейски атрибути ли са? Има ли значение коя фирма ще ги произвежда? Важното е да са качествени и да струват по-малко.

Ясно е едно - предлага се създаване на

условия за корупция на високо ниво в системата

за управление на вътрешното министерство и за безцеремонно заобикаляне на Закона за обществените поръчки.

Дирекция МТОСО, която ще получи правото да предлага на министъра издаването на лицензии, се оглавяваше от Йордан Ковачев - уволнен по скандален начин от министър Георги Петканов. Тогава той изнесе данни за оказван върху него натиск конкретни сделки да се възложат на фирми, близки до лица от ръководството на министерството.

За капак на всичко в един друг текст от проекта се предлага лично "министърът на външните работи да определя категориите служители, осъществяващи правомощията си в униформено облекло, неговия вид и модел, ред на предоставяне, както и други изделия, свързани с изпълнение на служебните задължения на служителите, върху които са поставени символи и отличителни знаци на структурните звена на МВР". В два текста, с които се предлагат промени по отношение на отпуските на служителите на МВР, личи желанието на ръководството на министерството да ограничи бюджетните разходи.

От една срана се иска намаляване на допълнителния платен годишен отпуск за прослужено време. Сега той може да достигне до 20 дни, а в промените на закона се предлага той да се ограничи най-много до 10 дни.

Предлагат се някои сякаш редакционни промени в главата за дисциплинарната отговорност на служителите от МВР. Правят впечатление два нови момента. При дисциплинарно наказание, ако е невъзможно заповедта за налагането му да бъде връчена на служителя, наказващия орган я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. Т.е. всеки служител вече може да бъде уволнен по пощата, защото не е ясно какво значи "невъзможност заповедта да бъде връчена".

Този текст е провокиран от поведението на недобросъвестни служители, използващи всички процедурни възможности за избягване особено на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Как да се обясни предложението "Дисциплинарно наказание уволнение" се налага задължително ... при нарушаване на чл. 196, ал. 2" от закона.

Той гласи: "Офицерите и сержантите не могат да участват в организирана политическа дейност, да извършват пропаганда и да предприемат действия по служба, с които се нарушава политическия им неутралитет."

Първо, освобождаването по служба в МВР съгласно чл. 253, ал. 1 от ЗМВР може да стане на още осем основания освен "дисциплинарното уволнение", което се налага за особено тежки нарушения на служебната дисциплина и има доста тежки последици като лишаване от обезщетение и др.

Едно подобно поведение прави служителя негоден да изпълнява служебните си задължения, а такова основание за освобождаване от служба е фиксирано ва чл. 253, ал.1, т.5 от закона. И би било много по-справедливо да се постъпи по този начин.

На второ място е изключително важно да се посочи, че наказанието "дисциплинарно уволнение" за офицерите в МВР се налага само от министъра, който е политически ангажиран.

Приемането на едно такова основание за налагане на най-тежкото наказание дава възможност за разправа със служители, които са стигнали до

уличаващи данни за съпартийци на министъра.

Още повече, при такива бланкетни формулировки като "пропаганда" и "политически неутралитет". Критиката на политиката на правителството нарушава ли политическия неутралитет на даден служител? По - добре тогава да лишим служителите на МВР от избирателни права!

Действащият закон урежда особена процедура от съвкупност на два елемента за назначаването и преназначаването на служители на ръководни длъжности в министерството - предложение и заповед. При отсъствие на което и да е от тях назначението би било опорочено. Така се дава възможност за стиковане на професионалните качества с политическата целесъобразност.

С предлаганите промени директорите на дирекциите от специализираната и общата администрация на МВР и техните заместници се предвижда да се назначават от министъра,

без да се изисква някой да прави предложение за това.

Наред с общата администрация тук се включват и такива звена като Дирекция "Бюро за оперативно издирване", Дирекция "Оперативно-техническа информация", Дирекция "Защита на средствата за връзка", Дирекция "Информация и архив" и др.

Това на практика са звената, които осъществяват прилагането на специалните разузнавателни средства и обработват и съхраняват цялата оперативна информация. Това означава, че при назначаване на техните ръководства (директори и зам. директори) значение ще има единствено политическата целесъобразност.

Назначаването на началниците на териториалните звена на съответните национални служби пък ще се извършва по предложение на директорите на РДВР. Това е друго отстъпление, тъй като по сега действащия закон тези предложения се правят от директорите на съответните национални служби. Така се дава по-голяма защита на тези звена от влияние на местни политически и други фактори на влияния. Още повече, това е един сериозен лост на управление на териториалните поделения по направление на дейност, за които директорът на съответната национална служба носи отговорност.

Явно и тук политическата съобразност за назначаване на верни на управляващите лица е основен мотив за предлаганата промяна. Изводът е, че законопроектът в този му вид не е продиктуван от недостатъци, проявили се при прилагането на закона. Най-вече прозират

комерсиални интереси на авторите му,

свързани с предлагане на разрешителни и лицензионни режими при осъществяване на търговска дейност, имаща отношение към функциите на МВР и най-вече при снабдяването на ведомството с различни стоки, бюджетните средства за които са десетки милиони левове. Също така се очертава волята за засилена политическа целесъобразност при издигане на кадрите на ръководно ниво и вземане на съответните управленски решения.

А натрупаните проблеми по координацията между звената и премахването на известно припокрива не функции явно не тревожат сегашното политическо ръководство. Колкото до обещанията за законово регламентиране на дейността на т. нар. специални служби - това явно може да почака, докато не ни притиснат от вън.

*Публикуваме статията от в. "24 часа". Авторът е бивш директор на НСС. Заглавието е на Mediapool