Промените в закона за енергетиката - стъпка напред или възможност за отлагане на болезнените реформи?

На 13 март правителството внесе в парламента проект за поправки в закона за енергетиката, свързани с либерализирането на енергийния сектор и укрепването на независимостта на регулиращия орган - Държавната комисия по енергийно регулиране (ДКЕР).

Депутатът Димитър Иванов предложи алтернативен проект за изменения в закона.

Фокусът на дискусиите около двата проекта обаче (традиционно) се измести от философията, технологията и сроковете на реформата в сектора към обвинения в защитаване на различни лобистки интереси. В крайна сметка дебат върху адекватността на избрания модел "единствен купувач" и възможните му варианти и алтернативи почти не се състоя.

Как се стигна до промените в закона

В края на януари мисията на МВФ постави като условие за отпускане на последния транш по тригодишното споразумение с фонда извършването на реални реформи в енергийния сектор. Основните изисквания на фонда, подкрепени и от Световната банка, бяха: да се създаде конкурентен енергиен пазар и да се привлекат частни инвеститори в сектора, ДКЕР да се обособи функционално от Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР) и да се укрепи независимостта ѝ. Постигнато бе споразумение новият закон да бъде внесен в парламента до средата на март.

Какво предлага правителството

Основните промени, предвидени в законопроекта на Министерския съвет, са следните:

• Държавната комисия по енергийно регулиране да се превърне в независима и водеща институция в областта на енергийното регулиране;
• Постепенна либерализация на енергийния пазар: от 1 януари 2002 г. ще бъде възможно прякото договаряне между големи потребители и български производители на електричество, като преносната компания (НЕК) ще бъде длъжна да транспортира тока между тях срещу такса, която ще се регулира от ДКЕР и трябва да е еднаква за всички потребители.

Алтернативният законопроект на Димитър Иванов

На пръв поглед, законопроектът на Димитър Иванов отива по-далеч в либерализацията от варианта на правителството. Основните различия са:

• законопроектът конкретизира критерия, на който трябва да отговарят фирмите, за да влязат в групата на големите консуматори, които ще имат право свободно да се договарят с производителите на електроенергия - минимално годишно потребление 100 млн. квтч.;
• Либерализиране не само на вътрешното договаряне, но и на износа на електричество - производителите ще имат право да се договарят директно освен с вътрешни големи потребители и с чуждестранни консуматори на електроенергия.

Моделът на енергийна либерализация в България

Философията на сега действащия закон, както и на двата проекта за либерализация, се базира на модела "единствен купувач" и неговото постепенно адаптиране в модел на регулиран достъп на трета страна до електропреносната мрежа.

По същество, моделът на регулиран достъп на трета страна е хибриден между модела на единствен купувач и пълната либерализация във формата на директно договаряне между производители и потребители - на вътрешния пазар, в износа и във вноса. Повечето европейски страни реформират своите енергийни системи по подобна схема, като обхватът на регулирания достъп на трети страни постепенно се увеличава. В крайна сметка целта е да се достигне пълна либерализация на пазара на електричество - вътрешен и външен.

В България, въпреки че единият проект предлага частично либерализиране на износа, никой не предвижда дерегулиране на вноса, макар и частично, преди 2007 г.

Предимства и недостатъци

Моделът "единствен купувач" бе изключително популярен в началото на 90-те години. Същността на модела е в обособяването на производството, преноса и дистрибуцията на електроенергия, като преносната компания (единственият купувач) единствена има право да договаря продажби на електроенергия и същевременно е длъжна да изкупува произведеното от електроцентралите електричество по регулирана цена. Популярността на модела се дължи на няколко причини:

• Сравнително лесен е за прилагане - в правен и технологичен аспект
• Балансирането на търсенето и предлагането е лесно
• Регулирането на цените е лесно
• Защитава интересите на малките потребители
• Позволява дългосрочно планиране и дава сигурност на инвеститорите в производствени мощности по отношение на пласирането на електроенергията

Същевременно, моделът има някои сериозни недостатъци, част от които (но далеч не всички) се преодоляват с въвеждането на регулиран достъп на трета страна:

• Инвестиционните решения не са подчинени на пазарната конюнктура;
• Не стимулира производителите да стават по-ефективни по отношение на разходите, респективно и цената;
• Създава еднакви условия за всички производители, независимо от тяхната ефективност;
  

• Запазва възможностите за контрол и нерегламентирана намеса от страна на държавата в лицето на монополния единствен купувач;
• Запазва възможността за субсидиране - пряко или косвено - на неефективни дейности поради политически и/или социални съображения - например поддържане на нереално ниска цена на електроенергията, която в крайна сметка се финансира от всички данъкоплатци;
• Не стимулира пазарно поведение от страна на преносната компания - например по отношение на нередовни платци, като тежестта отново се понася от данъкоплатците;
• Не стимулира развитието на трансграничната търговия с електричество.

Алтернативите

Пълната либерализация на енергийния пазар до голяма степен елиминира недостатъците на модела "единствен купувач", както и на модела на регулиран достъп. Рязкото поставяне на отношенията в енергийния сектор на чисто пазарна основа обаче също крие множество рискове:

• Усложнява се балансирането на търсенето и предлагането - необходимо е да се изгради система за уравновесяване на производството и потреблението в реално време;
• Демотивират се част от инвеститорите, които не могат да разчитат на гарантиран пазар (в лицето на дългосрочните договори с преносната компания), респективно на гарантирана възвращаемост от инвестицията;
• При рязък скок в търсенето частната инициатива не може ефективно да замени дългосрочното планиране, тъй като времето за изграждане на допълнителни производствени мощности е до няколко години, като това ще се отрази на цените за крайните потребители, поне в краткосрочен аспект.

В крайна сметка, идеален модел за реформиране на енергийния сектор не съществува. Доказателство за това е бавното и трудно либерализиране на пазара на електроенергия в ЕС, както и проблемите в енергийната система на Калифорния.

Безспорно обаче, крайната цел би следвало да е пълна либерализация - постепенна, но целенасочена, осъществявана на базата на ясна стратегия и правила по отношение на механизмите, сроковете и обхвата на реформата.

В тази връзка, предложените промени в закона са стъпка напред, но страдат от един основен недостатък - поправките са конюнктурни и базирани на натиска от страна на международните институции, а не на цялостна философия за либерализация на сектора. Предвиденото частично либерализиране би следвало да се разглежда единствено като стъпка към по-нататъшно освобождаване на пазара, а не като възможност за отлагане на болезнените решения в енергетиката.

*Александър Паздерски е аналитик в ММ Консулт ООД, консултантска компания, специализирана в областта на корпоративните финанси и анализи.

** Заглавието е на mediapool.bg