Промените в закона за конфликт на интереси обслужват местната олигархия

Промените в закона за конфликт на интереси обслужват местната олигархия

В ход са промените в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, който влезе в сила само преди два месеца, но БСП и ДПС решиха да го коригират, за да стане "по-добър" и да "заработи действително". В същото време НДСВ и част от опозиционните партии са против поправките. Каква е експертната гледна точка към спора?

Всеки закон, включително и този, има несъвършенства и накъде да се оправя. За съжаление обаче пропуските в сегашния закон не се оправят, а се предлагат промени, повечето от които отслабват действието на закона като инструмент за борба с политическата корупция.

В каква посока е това отслабване?

Трябва да се дискутират конкретно членове, за да стане ясно. Например, чл. 9, който в момента изрично забранява разпореждането с общинско и държавно имущество, даването на пари по европейски фондове и всякаква забранителна и регулативна функция, спрямо конкретно описани дружества, в които участват свързани лица с властимащите. С поправките сега се предлага замяна на текста, че съответните лица нямат право да извършват тези дейности в частен интерес. Като се провери какво означава частен интерес, се оказва, че са в непосредствена облага на техни роднини или на партии, от които те са зависими.

На практика това означава, че с досегашния текст голяма част от кметовете нямат право да извършват сделки със свой роднина и негова фирми, но с промяната се постановява един много дълъг процес, за да се установи дали този роднина има облага от сделката. Накрая може да се прецени, че няма такава. Известно е, че в много случаи съдът преценява, че конкретната облага или цена на сделка не е нарушила интереса на съответното дружество.

Затова твърдя, че непромененият чл. 9 е много по-рестриктивен и справедлив, защото чрез промяната реално се "отпуска въжето около шията" на неморалните властимащи, за да правят това, което искат.

Другият проблем създава и промяната на чл. 14, където се описва какви договори следва да се декларират, тоест, обхватът на обстоятелствата за деклариране. Там, например, е посочено, че трябва да се декларират само консултантски договори. Първо е спорно доколко публичните лица имат право да сключват такива консултантски договори, защото според сега действащия закон за държавната администрация те нямат такова право. Имат право да сключат договори за авторска дейност и да са преподаватели в университети. Сега се използва едно масово тълкуване на тази разпоредба и реално тя се нарушава.

В същия този член се предлага да се скрива от кого точно си взел частен заем. Посочват се различни причини, като защита на лични данни. В момента по тези декларации, които се подават в Сметната палата, медиите откриха, че един зам.-министър е взел 30 000 лева от фирма, която 1-2 месеца след това получава разрешение от съответното министерство и от съответния зам.-министър. Сега с поправката в закона това ще бъде скрито, както и други неща, като често срещана практика – сключване на договор за наем на някакво имущество, което притежава държавното лице на твърде висока цена в сравнение с пазарната, с някоя фирма, на която той е направил съответната услуга.

Има и други примери, които представляват отстъпление от това, което е постигнато при първоначалното приемане на закона.

Вие обаче изразявате доста по-различна теза от тази на правосъдния министър Миглена Тачева, която миналата седмица на правна комисия заяви, че промените са необходими и по-добре формулират какво е конфликт на интереси, кой трябва да го декларира и пр.

В много случаи могат да се направят лесни и правдоподобни предположения, че ще имаш конфликт на интереси. Голяма част на мотивите на вносителите на промените не отговарят нито на житейската логика, нито на юридическата. В началото те даваха примери за учителки и инспектори към просветното министерство, които са съпрузи и съответно се намирали в конфликтна ситуация. Тази интерпретация е откровена манипулация на общественото мнение, че според този закон учителката трябва да напусне работното си място.

Законът изобщо не прави промени в тази посока, а се уточнява, че към кръга от съпрузите трябва да се прибавят и лицето, с което съответния властимащ живее на съпружески начала. Съответното изискване за липсата на такива роднински йерархични зависимости е уредено в закона за държавната администрация, който е приет преди доста време. И ако имаме случай за напускане, то въпросните учителки е трябвало да го направят преди няколко години.

Полезното в закона за конфликт на интереси е, че има задължението за деклариране на такъв тип потенциални конфликти. Инспекторът, например, да декларира, че съпругата му е учителка и че ако се наложи той да прави инспекция в училището, където тя работи, той временно да бъде отстранен и проверката да бъде направена от друг. Няма проблем за това.

Целият смисъл с декларирането на широк кръг от потенциални конфликти на интереси е в това обществото да знае и да следи поведението на съответните публични лица и да се види, дали те не са водени от други мотиви от тези, които трябва да ги водят при изпълнение на служебното им положение.

Да върнем малко лентата назад и да си спомним какво се случи при случая "Батко". Премиерът и министрите в началото отричаха, че има конфликт на интереси, че въпросът бил морален. След това, разбира се, признаха, че има такъв.

Въпросът е, че ако искаме да ограничим действието на закона само до случаи на реализиран конфликт на интереси, ползата няма да е особена. Той затова и се казва "за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси", за да се види, че такъв е обхватът на потенциалните конфликти и да се създадат такива механизми, че хората да не попадат в конфликтни ситуации. И ако това стане, те да се дистанцират, за да няма обвинения.

Защо според вас се правят толкова бързо и спешно тези промени?

Управляващите бързаха и приеха закона без да си направят някакъв анализ до какво ще доведе прилагането му. Започнаха да говорят, че ще се стигне до трагедии, свързани с местната власт. Затова кметовете се "вдигнаха на война" срещу закона, мобилизираха се различни депутати и започнаха да се правят поправките, за да се каже, че те са за по-добро.

Местната олигархия се опитва да спаси възможността да работи по стария начин. Някои депутати открито потвърдиха, че всъщност искат да позволят местните обществени поръчки да могат да се печелят от свързаните лица поне по партийни линия.

За мен интерпретацията е, че една част от властта иска да си запази позициите и даже преиграва, защото в началото се бяха уплашили, че кметовете няма да бъдат в неправителствените организации. Можеха да постъпят по друг начин – да се снишат и да се опитат да отговорят на изискванията на закона, защото въпреки, че е добър, пак има някои вратички, които позволяват заобикалянето му.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?