Промяна в конституцията за следствието ще има, ако КС отхвърли поправките в НПК

Докато министри и депутати подновиха спора с опозицията как да с промени в конституцията да се постигне по-ефективно разследване в досъдебната фаза, от Националната следствена служба поискаха не само да запазят статута си, но и разширяване на правомощията.

Министърът на правосъдието Антон Станков МВР шефът Георги Петканов обаче за пореден път защитиха промяната в НПК, с която 95 на сто от делата ще се прехвърлят към дознателите в МВР. Ако пък поправката бъде обявена за противоконституционна от КС, с промяна в основния закон щели да се уточнят функциите на следствието, че то разглежда дела от общ характер, уточнени със закон.

Нито следствието ще се мести към МВР, нито ще се закрива и поправката може да се приеме от това Обикновено народно събрание, посочи Петканов.

Междувременно управляващите очакват и решението на Конституционния съд, който бе сезиран от главния прокурор Никола Филчев да отмени текстове, орязващи правомощията на прокуратурата и въведени от предишни парламенти, за да се постигне по-ефективно досъдебно производство.

От левицата и от СДС изразиха отново съмнения, че се готви ликвидиране на следствието.

Паралелно, следователите настояха не само да запазят имунитета си като получат статут на разследващи магистрати, но и да контролират всички процесуално-следствени действия във фазата на дознанието в МВР.

Новото брожение сред политици и магистрати настана след завръщането на евроминистър Меглена Кунева, Станков, Петканов и Велчев от консултациите в Брюксел и в очакване на доклада на Европейската комисия през октомври, в който на България ще бъде приканена да довърши съдебната реформа, специално в областта на досъдебното производство - следствието и дознанието в МВР. Липсата на качествено разследване Брюксел обвързва с неефективната борба срещу организираната престъпност и корупцията у нас.

Министрите Петканов, Станков и Велчев запознаха във вторник вечер и депутатите от ПГ на НДСВ с изискванията на Брюксел за бързи промени в наказателното производство, които да осигурят ефективна борба с корупцията и организираната престъпност.

Станков и Петканов агитират за орязване на правомощията на следствието

По-рано, по време на заседание на комисията за промени в конституцията, за пореден път депутати и министри се скараха за промените в НПК, произтичащи от препоръките на Брюксел по изпълнението на ангажиментите в глава "Правосъдие и вътрешен ред".

След консултациите в Брюксел, министрите на вътрешните работи и на правосъдието Георги Петканов и Антон Станков запознаха депутатите от временната комисия за промени в конституцията с изискванията на Европейската комисия.

И двамата категорично защитиха поправката в НПК, засягаща досъдебната фаза и определиха като абсолютно основателни критиките на европейските ни партньори за прекъсната връзка между следствието и оперативните служби, изключително забавения досъдебен процес, както и дублирането на функциите на дознатели и следователи.

МВР ще кани следователи за шефове на звена МВР ще приема кадри от следствието и дори те ще оглавят разследващите звена в полицията, съобщи вътрешният министър Георги Петканов. Той обяви, че в момента в МВР има назначени около 1100 щатни дознатели. 400 от тях са преназначени от друга оперативна длъжност на дознателска, 700 са новоназначени, като всички са завършили право. От един месец насам са отпуснати още 150 бройки, основната част от които ще бъдат разпределени в регионалните звена за борба с организираната престъпност. Ако промените в НПК бъдат приети това означава, че още правомощия ще бъдат прехвърлени върху полицията, но имаме резерв от 750 места за дознатели, разясни министърът.

Станков съобщи, че ако Конституционният съд се произнесе, че текстове от НПК противоречат на основния закон, ще бъде инициирана промяна в конституцията, така че конституционно да бъде уредено разследването да се извършва в МВР. Тази промяна ще бъде направена от Обикновено народно събрание, защото няма да се закрива следствието, нито то ще се прехвърля към МВР, а става дума за реформа, която да ускори досъдебното производство, посочи колегата му Петканов.

Срещу орязване на правомощията на следствието се обявиха депутати и от левицата, и от СДС, които привидяха опит за закриване и дори унищожаване на следствието.

Самите следователи на няколко пъти вече посочиха, че с промените в НПК управляващите нарушават конституцията. В момента текстът е, че предварителното производство по наказателни дела се осъществява от следствието. Петканов посочи, че може в конституцията да се допише уточняващ текст, че следствието осъществява предварителното производство по наказателните дела от общ характер в случаите, определени със закон.

От ОДС възразиха, че това изисква и легитимиране и функциите на дознателите в конституцията, но Петканов отговори, че поправката ще уреди само правомощията на следствието, с аргумента, че дознанието съществува и в момента.

С проекта за промени в НПК изпълняваме две препоръки на Европейската комисия - ограничаване на възможността за трансформиране на следствие в дознание и дознание в следствие и ограничаване на дублирането на функции между тези две структури, посочи още Петканов пред депутатите.

"Ние смятаме, че сме намерили необходимия баланс, препоръката на ЕС е да бъдат възстановени връзките между следствието и оперативните служби," посочи той.

Първо е прекъсната връзката между оперативните и разследващите органи - едни събират доказателствата, а други водят разследването. Същевременно в Европа е непознато дублирането между разследващи органи в предварителното производство под формата на дознание, която после се превръща в следствие, изтъкна вътрешният министър. Европейците са категорични също, че не може в досъдебната фаза да има два центъра - прокуратурата и следствието, обяви Петканов.

Готвените промени в НПК бяха представени от правосъдния министър Антон Станков миналата седмица в Брюксел като мярка, с която България ще осигури ефективно разследване и ще изпълни ангажимента си. А като бъдещ член на ЕС страната ни трябва да синхронизира разследващата фаза с европейския модел, при който преобладаващо разследващи и оперативни работници са под шапката на изпълнителната власт. Председателят на парламента Огнян Герджиков обяви, че до края на октомври поправките, гласувани от кабинета, ще бъдат приети и от Народното събрание.

Любен Корнезов от БСП разчете в промените опит да се унищожи следствието и укорително запита министрите кой е поел този ангажимент пред Европейската комисия. Преди дни и президентът Георги Първанов откри българско съавторство в евродокладите на проверяващите от Брюксел. Министър Станков контрира атаките от ляво с аргумента, че от промените е ясно, че следствието остава, но с определен кръг от престъпления - например, свързани с корупцията.

Петканов добави, че е обсъждано и по какъв начин трябва да се ускори досъдебната фаза, както и въпросът в оперативни служби на МВР, и в частност НСБОП да има разследващ апарат, а не, както сега - данните и доказателствата, събрани от службата, да отиват в следствието и там да се провежда наново разследване.

Следователите искат статут на разследващи магистрати

В същото време директорът на Националната следствена служба Ангел Александров обяви, че следователите искат разширяване на правомощията си. Орязването на периметъра им за работа е замислено в проекта на правителството за промени в НПК, с който 95 на сто от делата ще се прехвърлят към дознателите в МВР. Казусът бе обсъден на среша на ръководството на следствената служба с представители на "Новото време", след която депутатът Борислав Цеков обяви, че някои идеи за промени в НПК ще бъдат внесени от нововремците в близките дни.

Той заяви, че предложенията на Новото време за промени в НПК ще придадат на следователите статут на разследващи магистрати, но с допълнителни процесуални правомощия. Такава е идеята и на самите следователи, лансирана неотдавна от Ангел Александров, за да запазят имунитета си на магистрати те да останат разследващи органи в рамките на съдебната система.

Нововремци отхвърлят категорично идеята, заложена в правителствения законопроект, "фактически да бъде премахнато следствието като се прехвърлят част от неговите функции към дознанието".

Ние ще внесем законопроект, според който затвърждаваме конституционния статут на следователите като разследващи органи и ще се разширят техните процесуални правомощия за ръководство и контрол върху дознанието. Това означава във фазата на дознанието всички процесуално-следствени действия да стават с разрешение на разследващия следовател", коментира Борислав Цеков.

Той посочи, че България трябва категорично да използва професионалния капацитет на българските следователи.

Прокуратурата посегна към следствието През юли обвинител №1 сезира съда за противоконституционността на текстове в НПК като контра на намерението на кабинета с други поправки да ореже правомощията на следствието в полза на МВР. За да се осигури бързо събиране на доказателства, наказателното разследване от излишен процесуален формализъм. Така за начало на полицейското дознание, а в спешни случаи и за започване на следствие, отпадна изискването да се пишат прокурорски постановления. Така още с първия оглед и претърсване на местопрестъплението се събират доказателства, готови директно за представяне в съда. В същото време за тях се докладва на прокуратурата и процесът остава под неин надзор. още

Не приемаме опитите от България да се провокират оценки от страна на Брюксел във връзка с българското следствие, оценки, които са основани на неверни данни и на изкривени политически оценки, внушавани от страна на България, а не реални констатации на равнище европейски институции. В защита на сегашния статут на следствието в същия дух се изказа и президентът Георги Първанов, който пръв лансира тезата за внушения от български политици, въздействали на Брюксел.

Цеков също визира залегналите в докладите на евроекспертите изводи, че следствието разследва мудно и затова трябва да е към изпълнителната власт, какъвто е европейският модел. Като аргумент в полза на тази теза вътрешният министър Георги Петканов вече изтъкна, че дознателите, за разлика от следователите, са принудени да разследват в много по-кратки срокове и нямат възможност за удължаването им. След срещата Борислав Цеков каза, че до два месеца задължително трябва да се приключат незавършилите в срок дознания, за които явно му се бяха оплакали шефовете на НСлС.

Няма да подкрепим идеи, ограничаващи професионалните компетенции на следствието, каза още Цеков и допълни, че законопроектът на "Новото време" ще бъде насочен към рязко разграничаване на функциите ва следователите, тяхната ръководна роля по отношение на дознанието и затвърждаване на водещата роля на прокуратурата като господар на досъдебната фаза.

Новото време подкрепя идеи, свързани с по-доброто взаимодействие между МВР, следствие, прокуратура и съд, заяви още Цеков като изрази много силни резерви единственото към предложението за удължаване на срока за подслушване до 72 часа без съдебна санкция.

Ние сме на категоричното мнение, че България няма нужда от някакви извънредни закони, просто трябва да направи верните стъпки в съществуващото законодателство, коментира Цеков и допълни, че страната ни не се нуждае от извънредни закони, а от извънредна ефективност.