Промяната на ски концесията за Банско вече зависи само от премиера

Екозащитниците са против предоговаряне без анализ за изпълнението, при прекратяване "Юлен" ще съди държавата

Снимка: БГНЕС

Без консенсус за бъдещето на ски концесията за Банско приключи свиканата по нареждане на премиера среща между представители на изпълнителната и местната власт и на туристически и екологични организации. След три часа разговори в понеделник представителите на екокоалицията "За да остане природа в България" отказаха да дадат картбланш на правителството за предоговаряне на условията на сключения през 2001 г. договор с фирмата "Юлен" за ползване на защитени територии от националния парк "Пирин" за нуждите на ски зоната "Банско". Природозащитниците поискаха, преди да се предприеме подобна крачка, да се направи анализ за ползите от концесията, да се уреди собствеността на съоръженията и тогава отново да се прецени трябва ли да се промени договорът.

При това положение въпросът за актуализация на контракта ще бъде обсъден още веднъж в правителството и с премиера Бойко Борисов преди кабинетът да вземе окончателно решение за предоговяране на условията, терените за ползване и параметрите на концесионното възнаграждение, съобщи след срещата министърът на околната среда и водите Ивелина Василева. Тя не пожела да се ангажира със срок, но обеща междувременно МОСВ и МРРБ да разработят задание за изготвяне на специализирана кадастрална карта на ски зоната и регистър с активите ѝ, които да бъдат разработени от "Юлен" и да са публични.

Така изглежда, че решението остава да бъде взето от Бойко Борисов. По време на срещата, а и след това Василева многократно повтори, че едностранно прекратяване на концесионния договор от държавата ще ѝ донесе огромни материални щети и ще накърни туристическия ѝ имидж. Красен Станчев от Института за пазарна икономика изчисли, че "Юлен" ще има пълното право да претендира за 285 млн. лв. преки загуби от развалянето на договора, а представителят на компанията - адвокат Петър Петров, прибави към сумата още 200 млн. лв. непреки щети. Петров дори заяви, че за "Юлен" финансово ще е най-изгодно да се разтури концесията, но компанията била отговорна и не желаела да се стига до този вариант.

Дискусията премина в директни нападки между участниците в нея, обвинения в лъжи и непрозрачност, въпреки призива на екоминистъра при откриването ѝ: "Стига вече емоции и спорове". Василева заяви още, че "време е за решение", но такова не бе взето.

От разговора също така стана ясно, че макар да има нарушения на екозаконодателството при изграждането на ски съоръженията в Банско, не можело да става въпрос за незаконно строителство. Това взриви екозащитниците, които обявиха, че тези констатации не бива да вземат за релевантни, тъй като били правени от община Банско, която е акционер в дружеството "Юлен". Кметът на Банско Георги Икономов (ГЕРБ) пък започва да обяснява на висок тон, че "екоорганизациите не са страна във въпроса, години наред се занимаваме с вас, ушите ви са запушени с това само да търсите кой какво нарушава."

Трите предложения за действия

Междуведомствената група за разглеждане на концесионния договор, която бе сформирана в началото на миналата година, представи своя доклад и трите предложения за действия – предоговаряне, прекратяване и да се запази сегашното положение.

Председателят ѝ Мариета Немска обясни, че за да се разтури договорът без последствия за държавата, трябва да има доказателства за неизпълнение на клаузите, а такива категорични данни липсват. И тя, и началникът на Дирекцията за национален строителен контрол Милка Гечева заявиха, че извършените от звеното проверки не са открили незаконно извършено строителство. Мариета Немска, както и министрите на туризма Николина Ангелкова и на икономиката Божидар Лукарски акцентираха върху това как прекратяването на ски концесията ще се отрази негативно върху туристическия бизнес у нас и върху имиджа на страната.

"Най-лошото е прекратяването на ски концесията", заяви председателят на парламентарната комисия по регионално развитие Найден Зеленогорски, който е и съпредседател на парламентарната група на Реформаторския блок. Според него трябва да се намери балансирано решение със спазване на най-високите стандарти за опазване на околната среда.

Депутатът от БСП Петър Кънев пък обяви, че "не е работа на природозащитниците да се занимават с офшорки, а и топ компаниите в света са офшорни". Той обаче също е на мнение, че има изкривявания в концесията, които трябва да бъдат уредени с предоговарянето ѝ.

Екозащитниците против решение без анализи

Председателят на Асоциацията на парковете Тома Белев, който уточни, че съдът го е възстановил като ръководител на организацията, коментира, че междуведомствената група предлага три варианта, без да е извършила анализ на изпълнението на концесионноия договор към момента. Именно от това зависи решението дали да се прекрати или предоговори контрактът с "Юлен", посочи той.

"Осем ведомства обясняват как има неясноти във финансовите методики и по всичко в концесионния договор и същевременно няма нито един спор за изчистване на тези проблеми. Защо това не е изчистено с волята на съда и с решението на съда?", запита Белев.

"14 млн. лв. помощи за спорта в ски зоната Банско срещу 2 млн. лв. от концесионна такса. Излиза, че държавата плаща на концесионера, за да извършва дейност на територията на концесията", заяви той.

От "За да остане природа в България" категорично отказаха да подкрепят предоговаряне на концесията преди да се изготви кадастър на ски пистите, регистър на активите в ски зоната "Банско", да се установи кой е собственик на всяко съоръжение, попада ли в обхвата на договора, как са изчислявани възнагражденията, спазен ли е легловият капацитет.

"Правилното решение е да се направи този анализ и тогава да се решава. Не може с частична информация да ни карате на крак да вземаме решение. Стана ясно, че няма категоризация на пистите, няма екооценки, това повдига въпрос как се изчисляват застраховките на скиорите", каза още Тома Белев. Според него, "най-малкият проблем са концесионните такси, те са пренебрежимо малки на фона на дадената държавна помощ на "Юлен".

От екокоалицията отново акцентираха върху нарушаването на екологичното законодателство при строежа на ски съоръженията на Банско, но им бе отговорено, че това нямало връзка със законността им.

Нарушеното екозаконодателство не означавало незаконни строежи

Пет от обектите в ски зоната са изградени без оценка за въздействие върху околната среда, но това е станало в периода 2002-2007 г., когато това изискване не е било задължително условие за издаваните разрешителни по Закона за устройството на територията (ЗУТ), обясни Мирослав Калугеров от МОСВ. Той допълни, че установените няколко нарушения за незаконна сеч, на Закона за водите и други не са съществени и не може да са аргумент за прекратяване на концесионния договор.

От устройствена гледна точка проверките показват, че на територията на ски зоната няма извършено незаконно строителство, заяви и зам.-министърът на регионалното развитие Николай Ненков и призова да се спрат спекулациите по този въпрос. "Не е от интерес на обществото проблемът да се разглежда само в отделни контексти, а да се потърси балансирано икономическо, социално и екологично развитие на ски зоната", допълни той.

Шефът на ДНСК Милка Гечева обясни, че от 2003 г. до днес са извършвани многократни проверки в ски зоната, през 2014 г. те са били четири, а последната е била направена от регионалното министерство през август 2015 г. "Не е установено незаконно строителство и очевидно има неразбиране на дефиницията за строеж в ЗУТ и хипотезите за незаконен строеж по ЗУТ, а не тълкувания по текстове на концесионния договор и спорове за право на собственост. Има строителни книжа, приемателни протоколи, подписани от регионалната екоинспекция и от представители на дирекцията на Национален парк "Пирин", каза тя.

Тома Белев я попита "как ДНСК срути "Златна перла" в Странджа, а не може да се произнесе за ски зоната в Банско". "Как се строи без териториален устройствен план и подборен устройствен план и без екооценка, как при констатация, че ски пистата не е в плана за управление?", продължи той и провокира остра размяна на реплики с кмета на Банско.

Калугеров също обвини природозащитниците, че манипулират обществеността с твърденията си за нарушение в ски зоната и цитира доклад на експерти от ЮНЕСКО, според които "би било по-конструктивно да се дадат гаранции за развитието на ски зоната и осъществявания контрол, без да се съсредоточаваме в миналото". И той, и екоминистърът заявиха, че и европейското, и българското законодателство позволяват строежи в буферната зона на националния парк "Пирин", където попада ски зоната "Банско". Василева дори припомни по този повод, че ведомството ѝ е върнало за преработка новия план за управление на парка, тъй като е предвиждал разширяване на буферните зони "Банско" и "Добринище".

Концесионерът има интерес от разтрогване на договора

За "Юлен" прекратяването на договора ще е най-изгодно, тъй като клауза в него предвижда при едностранно разтуряне от държавата тя да изплати всички направени досега инвестиции в троен размер, обяви адвокатът на компанията Петър Петров, който представляваше собственика Георгиус Георгиу, който бил поканен да присъства на дискусията, но не дойде. По думите на Петров вложеното било малко над 100 млн. лв. Непреките причинени щети и пропуснатите ползи пък са за около 200 млн. лв., каза той.

Макар по време на дискусията многократно да бе подканян от екозащитницитге да каже дали "Юлен" е готов да предоговаря промяна на договора, Петров не отговори. После пред журналисти обаче заяви, че има подобна готовност, тъй като трябва да се уредят параметрите на сделката особено относно площта на ползваните защитени територии.

Както той, така и представители на междуведомствената група, и бившият екоминистър Евдокия Манева, в чийто мандат се подготвя концесията, посочиха, че разминаването в ползваните терени идва от тогавашните законови разпоредби.

В решението за концесията на Министерския съвет, взето през 2001 г., е записано ползването на територия, определена в устройствения план на общината, одобрен преди това, обясни адвокат Петров. "Устройственият план не определя площообразуване, това става с инвестиционен проект, а такива имаме одобрени с издадени разрешения за строеж. Концесионна  площ от 99.5 ха няма индивидуализирани в договора, а за всеки строен обект има разрешения", заяви той. По думите му основното противоречие в подписания договор е в записаните 99 ха и вкарването им в общите граници на устройствения план на общината, които всъщност са много по-широки. За концесионера обаче това не било проблем, допълни Петров.

"Маренго" притежавала обекти извън ски концесията

Той определи като нелепо обвинението на природозащитниците, че "Юлен" е прехвърлил концесионен терен на офшорната компания "Маренго". Според него става въпрос за продажба на пет обекта извън ски зоната, които са били държавна частна собственост и са били апортирани с решение на Министерския съвет в активите на бившото дружество "Академика", които се придобиват от "Юлен".

Евдокия Манева също посочи, че в договора има абсолютно равностойни текстове за площта, откъдето идва и разминаването в записаните и ползваните площи, които обаче не противоречали на контракта.

"Всички обекти в ски зоната са изградени със съгласието на МОСВ и са изминали пътя си до пускането им в експлоатация. Публикувани са всички обекти на територията на зоната със съответните документи", допълни бившият екоминистър. Според нея няма екориск от дейността на ски зоната и "не е почтено обществото да бъде манипулирано по този начин". Тя обвини представителите на екокоалицията "За да остане природа в България" в липса на добронамереност и желание за решаване на проблема.

Кметът на Банско Георги Икономов пък се оплака, че съседните държави вече вземали ски туристите на курорта. "Да не приемаме еколозите като ментори за това какво трябва да се случва в една община. Естествено, че съм против разваляне на концесията и това не е само мое мнение, но и на гостите на Банско. Социологически проучвания сочат, че над 70 процента от туристите са за развитието на курорта. Абсурдно е да се прекрати договора, Затриваме Банско, който е марката на българския ски туризъм пред света", възропта Икономов. Той представи данни, че 37 процента от населението на Банско са заети директно в туризма, а със страничните дейности процентът заетост надхвърлял 50 на сто.

Данните му обаче бяха оборени от Любомир Попйорданов от Асоциацията за развитие на алтернативен туризъм, която заяви, че "Банско е на туристическата карта на света, но това, което представлява курортът, не е нещо, с което може да се гордеем".

Местните бягали от курорта

"Банско не е мястото, където местните предпочитат да работят. 2 хил. човека по-малко са жителите в сравнение с началото на концесията. Работата в курорта е зле платена, младите хора не могат да бъдат спечелени да развиват кариера. Малките хотели са в положение на фалит, гости са им строителите на други хотели. Не са желани от концесионера на кабинките", допълни той. Попйорданов разкритикува "Юлен" за това, че не дава ски карти за малките хотели, дори и без намаление. "Такива услуги се дават само на свързаните с концесионера хотели. Това не е добра предприемаческа среда. Няма да коментирам естетическата страна на курорта. Духът на Банско е безвъзвратно загубен. Така както се развива курортът не може да спечели сърцата на туристите. Съчувстваме на туристите за лошите услуги", продължи той и добави, че не може ски туризмът у нас да се развива само според визията на една единствена компания.

"Всички национално отговорни хора трябва да са наясно с очертаните рискове, които означават огромни финансови щети за държавата и непреки щети. Може да се върви към изчистване на неяснотите и залагане на конкретни текстове, които да гарантират правилно калкулиране на дължимото концесионно плащане", обобщи накрая резултатите от срещата Ивелина Василева.

"Ако смятате, че прекратяването на договора е единственият начин, трябва да осъзнавате риска и ако смятате, че поведението на държавата трябва да се съобразява с вашето виждане, вие трябва да приемете тази отговорност", обърна се тя към екозащитниците.

"Искате да изкарате екоорганизациите за виновни за това, че държавата години наред не си е вършила работата", отвърна ѝ Тома Белев.

Има ли изход от въртенето в кръг...

В крайна сметка стана ясно, че най-вероятно все пак договорът ще бъде преразгледан, за "прецизиране на клаузите, за да не продължава този труден процес, продължаващ със спорове години наред с едни и същи тези и контратези и въртене в кръг", по думите на екоминистъра.

"Единственото решение на този заплетен казус е изменение на концесионния договор, единствено от коалиция "За да остане природа в България" са тези, които не осъзнават последиците за страната и региона при прекратяване на концесията", допълни тя.

Представителят на концесионера посочи пред журналисти, че прецизиране на договора го устройва, но надали ще е склонен да приеме коментираното десеткратно увеличаване на дължимата годишна концесионна такса за ползването на защитените територии.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?