Пропадането на НЕК и ТЕЦ "Марица Изток 2" продължава

Ядрената централа остава отличник, за подготовка на "Турски поток" и хъба вече са отишли 20 млн. лв.

Пропадането на НЕК и ТЕЦ "Марица Изток 2" продължава

Все по-скъпите парникови емисии и заработилият по-ефективно от началото на 2019 г. нов модел на търговия с ток се отразяват зле на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" и на "Националната електрическа компания" (НЕК), но освободеният в по-голяма степен пазар носи поредни отлични резултати за АЕЦ "Козлодуй". Това сочат финансовите отчети за първото тримесечие на 2019 г. на дружествата от групата на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), публикувани от Министерството на финансите.

Газовият доставчик "Булгаргаз" започва да намалява миналогодишната си загуба, състоянието на държавните мини "Марица Изток" се подобрява съществено, а газовият оператор "Булгартрансгаз" (БТГ) увеличава стабилно печалбата си. "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) също отчита ръст, макар тройно да намаляват приходите му от клиенти.

Всичко това се отразява и на БЕХ, който за периода е намалил с близо 2 млн.лв. печалбата си до малко над 1 млн. лв. Холдингът обаче разчита това да се промени към края на годината, когато идва време за изплащане на дивиденти от дъщерните му дружества, част от които ще реализират по-големи от миналогодишните вноски.

За година НЕК е на минус с над 145 млн. лв.

За дванадесетте месеца от края на март 2018 г., НЕК е натрупала загуба от 145.5 млн. лв., което води до отрицателен финансов резултат за първото тримесечие на 2019 г. от 72.766 млн. лв. Компанията отчита спад на приходите от продажба на електроенергия с близо 52 процента спрямо година по-рано, заради промяната на пазарния модел от юли 2018 г., който изпрати всички производители на ток с мощност над 4МВ на борсата.  С 28 процента обаче е паднало производството на ток от собствените водни централи, които осигуряват принципно сериозни приходи на НЕК

От финансовия доклад става ясно, че реално доставчикът се крепи финансово благодарение на плащаните му компенсации от Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС). В него всички производители на ток, както и БТГ и ЕСО, внасят 5 процента от приходите си, а държавата превежда приходите си от продажбата на на европейския пазар спестени парникови газове. С тези пари се покриват разликите между пазарните и преференциалните цени за възобновяемите енергийни източници, когенерации и заводски централи, чиято енергия НЕК бе длъжна да купува до края на 2018 г. Все още обаче има малки мощности, които продават тока си на НЕК.

И макар ангажиментите на държавната компания да изкупува тази енергия да намаляха сериозно, за първите три месеца на годината ФСЕС ѝ е платил със 100 млн. лв. повече компенсации спрямо същия период на 2018 г. НЕК е получила от началото на 2019 г. до април 239 млн. лв. от фонда и очаква още съществени приходи по  тази линия. В отчета ѝ се посочва, че още не са излезли фактурите за нейни разходи за парникови емисии за 123 млн. лв., които ще ѝ бъдат възстановени от ФСЕС. Заедно с неплатени 27.7 млн. лв. за купени емисии и заплатена разполагамеост на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3", доставчикът на ток смята, че дори всъщност излиза на печалба от 38 млн. лв. за отчитаното тримесечие.

В същото време НЕК е вложила едва 1.647 млн. лв. в дейността си, което е само 3.3 процента изпълнение на инвестиционната ѝ програма за годината.

Държавната ТЕЦ е загубена без помощта на БЕХ

ТЕЦ "Марица Изток 2" продължава да влошава финансовото си състояние. Загубата за периода е 33.671 млн. лв. Преди година отрицателният резултат е бил 19.5 млн. лв., но централата приключи 2018 г. на минус 265 млн. лв. Преди време шефът на БЕХ Петьо Иванов призна, че дружеството е заплашено от несъстоятелност, ако Еврокомисията не разреши увеличение на капитала му с 600 млн. лв. от страна на собственика му, което е вид държавна помощ. ТЕЦ "Марица Изток 2" признава в сегашния си отчет, че без финансовата подкрепа на БЕХ не би могла да функционира. Компанията майка е обединила и новирала пет дълга на въглищната централа и лихвите по тях за общо за 485 млн. лв. В същото време холдингът е купил през април нови 400 хил тона въглеродни емисии, за да може централата да остане в експлоатация.

Изкарването на повече мощности на борсата за ток е нож с две остриета за държавната централа. Тя хем е продала значително по-малко електроенергия за тримесечието, тъй като при по-ниски цени не може да пласира скъпата си заради въглеродните емисии енергия, но при повишено търсене на ток и вдигане на цените бележи добри постъпления. Така реално е повишила приходите си с 14 на сто в студеното време, когато борсовите цени надхвърлиха 200 лв/МВтч.

Ядрената централа е увеличила печалбата си

Освобождаването на пазара влияе изключително добре на АЕЦ "Козлодуй", която за тримесечието постига чиста печалба от 127.445 млн. лв. спрямо 87 млн. година по-рано и резултат от 163.5 млн. лв. за цялата 2018 г..

Най-голям принос за това са имали повишените цени на свободния пазар, където ядрената централа продава близо 80 на сто от електроенергията си. Това е увеличение с 39 процента спрямо година по-рано и е довело до ръст на приходите със 17 процента. Друг фактор е липсата на регистрирани отклонения в планирания режим на работа на ядрените блокове и съответно недопроизводство на електроенергия, както и допълнително произведената електроенергия от VI блок заради работата му на 104%.

БТГ повишава приходите си от транзитни такси

Газовият оператор "Булгартрансгаз" е постигнал печалба от 37.459 млн. лв. за периода спрямо 22.987 млн. лв. за същото тримесечие на 2018 г. Тя се прибавя към неразпределената печалба на дружеството за 375 млн. лв., отчетена в началото на сегашната година.

Дружеството отчита ръст на приходите от транзит на газ до Гърция, Гърция и Македония до 56.691 млн. лв., докато година по-рано сумата от таксите е била 52.801 млн. лв. Това обаче се дължи на актуализираните с инфлацията в ЕС транзитни тарифи и високия курс на долара, а не на пренесените количества газ, които остават на същото ниво.

От отчета на БТГ става ясно, че операторът вече е изхарчил 17 млн. лв. за подготовката на разширението на газовата ни мрежа, за да поеме руския газопровод "Турски поток" на българска територия, и 2.5 млн. лв. за плановете за изграждане на газов хъб в страната. Парите за разширението на мрежата са авансови плащания по изграждането на газопровод за разширение на  газопреносната мрежа от българо-турската граница към бъдещата газоизмервателна станция "Странджа", която ще поема количествата от "Турски поток", както и за това съоръжение. Парите за газовия хъб са съучастието на БТГ към европейското финансиране за предпроектното проучване за изграждането на газовия хъб "Балкан".

ТЕЦ-ът на Доган с просрочен газов дълг

След като завърши 2018 г. със загуба от близо 34 млн. лв. заради глобата от Европейската комисия, "Булгаргаз" сега я намалява с положителен нетен резултат от 17.131 млн. лв. Това е въпреки спада на доставките за вътрешния пазар с 2.73 на сто.

Доставчикът обаче продължава да страда от несъбрани вземания. Размерът им е на равнището на станалите традиционни и постоянни 150 млн. лв., от които просрочени са над 69 млн. лв.

"Тплофикация София" остава най-големия длъжник с неплатени 94 млн. лв., от които забавени са 51 млн. лв. Сред длъжниците на газовия доставчик е и "Лукойл Нефтохим" с 14.2 млн. лв., но това било защото фактурите за ползваното гориво се начислявали за шест месеца накуп и се погасявали отложено. ТЕЦ "Варна" на почетния председател на ДПС Ахмед Доган също има да плаща на "Булгаргаз" 6.6 млн. лв., от които просрочени са 5.26 млн. лв. 

ЕСО увеличил разходите си за разполагаемост

"Електроенергийният системен оператор" отчита печалба преди данъци за 9.791 млн. лв. докато година по-рано е била 8 млн. лв. Дружеството е увеличило разходите си за разполагаемост до 22.381 млн. лв., което е с над 2 млн. лв. повече. Това е очаквано предвид, че енергийното министерство увеличи мощностите, които трябва да поддържат студен резерв в случай на нужда, и съответно ЕСО плаща повече за това.

Дружеството обаче отчита три пъти по-малко постъпления от клиенти - от почти 743 млн. лв. са спаднали на 220 млн. лв.

Държавните мини имат висящи вземания от ТЕЦ "Марица Изток 2"

Мини "Марица Изток" приключват тримесечието със счетоводна печалба от 17.251 млн. лв., след като в края на 2018 г. отчетоха нетна печалба от 1.4 млн. лв.

Приходите от продажби на въглища са с над 16 процента повече. Дружеството е издължило всички свои заеми към компанията майка БЕХ, но има да връща 47 млн. лв. по заеми от "Сосиете Женерал Експресбанк", която стана собственост на Банка ДСК.

Дружеството има вземания за 129 млн. лв., от които 102 млн. лв. се падат на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2".

БЕХ влошава показателите си

Самият БЕХ влошава финансовите си показатели. Нетната му печалба за периода е 1.136 млн. лв. спрямо 2.957 млн. лв. година по-рано. Основната причина е в спада на приходите на холдинга от над 300 млн. лв. за същия период на миналата година на малко над 300 хил. лв. сега. Освен това дружеството е вдигнало разходите си, част от които заради наемането на компания, която да представлява БЕХ, "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" в оспорването пред съда на ЕС на наложената от Еврокомисията глоба от над 77 млн. евро за злоупотреби с газов монопол от страна на тези дружества.  

Намалението на приходите в холдинга обаче може да се преодолее заради очакваната втора вноска от близо 500 хил. лв. по сделката за продажбата на борсата за ток през миналата година на Българската фондова борса. Също така БЕХ очаква постъпления от дивидентите за управлението на своите дъщерни дружества, а доколкото част от тях подобряват състоянието си, могат да се очаква повече приходи от тях, които пък да компенсират загубите на останалите предприятия от групата.

Още от Бизнес