Пропаганден канал на Кремъл с нова манипулация за България

Трябва ли да очакваме пробив във военното сътрудничество между Русия и България? Този въпрос задава в свой репортаж руската държавна телевизия RT – един от основните международни многоезични канали за разпространение на пропагандата на Кремъл.

Репортажът звучи като откровен опит за намеса в българската предизборна кампания. Той представя колаж от действителни факти, които обаче са представени и тълкувани манипулативно, придружени с откровено абсурдни тези и прикрити заплахи. В характерния си стил руската телевизия залага на емоционалната връзка на част от българите с Русия и носталгията към соца с тези като, че тогава "армията е била армия" и България е имала на кого да разчита. Между редовете се прокарва и тезата за лошия Запад, а в края съвсем "случайно", се намеква, че Москва може да накаже България, но няма да го направи.

България от 13 години е член на НАТО и досега все още експлоатира военна техника съветско производство, отбелязва телевизията и добавя, че неотдавна София и руската компания РСК "МиГ" са сключили редица контракти за ремонт на изтребителите МиГ-29.

Това твърдение не отразява коректно действителната ситуация. Въпросните договори не са сключени директно с руснаците, а през български посредници. До това се стигна след като вече бившият военен министър първоначално отказа да продължи поддръжката на старите съветски машини МиГ 29 в Русия и сключи краткосрочен договор с Полша. Както и се очакваше обаче, се оказа, че Полша няма капацитет да поеме цялостната поддръжка на МиГ – 29 и месеци по-късно военното министерство бе принудено да обяви нови поръчки. Москва се възползва от 100-процентовата зависимост на българската бойна авиация и според различни източници постигаше много изгодни условия в отношенията си с МО. Дори според т.нар. русофилски кръгове в сектора за отбрана, след като е станало ясна офертата на Полша, Русия е реагирала с нови, подобрени условия.

Освен това, продължава телевизията, в края на миналата година в българската политика станаха големи промени – за президент бе избран генерал-майорът от запаса Румен Радев. Българският лидер по рано командваше военно-въздушните сили и се позиционира като национално ориентиран политик, твърди RT.

От репортажа не става ясно какво точно визира телевизията с определението "национално ориентиран политик". Президентът Радев обаче лансира проруски тези и дори допусна, че незаконно анексирания от Русия полуостров Крим вече е руски. Традиционно политическите кръгове в България,които защитават руските интереси у нас, представят визията за балансирана национално ориентирана политика, "забравяйки", че България е член на НАТО и ЕС.

Руският ремонт на МиГ-те – "първи успех за Радев във военната сфера"

По-нататък репортажът се спира на "лошото" състояние на българските ВВС, като подчертава, че ударната и изтребителната авиация на България се състои само от съветски самолети - 12 Су-25 и 12 МиГ-29, като не се броят учебните машини.

Българската военна авиация действително е в много тежко състояние и разчита предимно на руска техника. НАТО от години призовава България да прекъсне зависимостта от Русия, но няколко правителства така и не закупиха нови съвместими с НАТО изтребители.

През декември 2015-та при ръководството на Радев от въоръжение бяха снети 12 изтребители МиГ-21, които не се произвеждат от 1985 година. Загубата на МиГ-29 ще лиши напълно страната от изтребителна авиация. Затова, според RT, постигнатите с Русия споразумения за ремонт на машините е първи успех на новия президент във военната сфера.

Договорите с РСК МиГ, които бяха сключени с български посредници, всъщност, бяха подготвени от правителството на Бойко Борисов още преди Радев да встъпи в длъжност и дори да бъде избран. От друга страна, възможността поддръжката на старите МиГ-ове да мине в Полша е била лансирана първоначално от самия Радев като командващ ВВС.

"България не се е отказала от ремонта на наши самолети. В край на миналата година бяха подписани редица споразумение, договори с ВВС на България. Затова може да се каже, че ние си сътрудничим с тях", казва пред телевизията шефът на РСК "МиГ" Иля Тарасенко.

Руската медия отбелязва, че според българските медии ремонтът ще се извършва в завода "Авионамс" край Пловдив и че в последните години българите са усвоили технологията на ремонта на съветска авиационна техника, включително на вертолетите Ми-24, Ми-17 и Ми-14.

България наистина ренационализира "Авионамс", но за да ремонтират изтребителите в завода трябва изричната санкция на Русия. Към момента не е ясно какви ще бъдат нейните условия.

"Несбъднати надежди"

По-нататък RT отбелязва, че 13 години след влизането си в НАТО България не е преживяла нито едно мащабно превъоръжаване и че най-зле стоят нещата именно при авиацията и при Противовъздушната отбрана – най-скъпоструващите сектори на въоръжените сили.

Руската телевизия посочва, че от 90-те години насам западните страни са доставили на България 20 вертолета: многоцелевия Eurocopter AS 532 AL (Франция), транспортно-боевия Eurocopter AS565 Panther (Франция), многоцелевия Bell Helicopter Textron 206 (САЩ). И че страната е получила осем транспортни самолета - Dassault Falcon 2000, Pilatus PC-12, LET L-410UVP-E, Airbus A318, Alenia C-27J Spartan, но нито един боен самолет.

Българското правителство нееднократно се е опитвало да се сдобие от съюзниците си с годни, макар и не нови бойни самолети. Предишният премиер Бойко Борисов се стремеше към покупката на западни изтребители чрез подялба на разходите с Румъния, Хърватия и Турция. Но така и не успа да се договори за обща поръчка "на едро", пише RT.

България инвестира стотици милиони левове именно в авиацията. С тях бяха закупени транспортни самолети и хеликоптери, но проектът за нов тип изтребител, който ще намали зависимостта на страната от Русия, заради различни интереси така и не тръгва. В края на управлението на първото правителство на Борисов беше подготвена покупката на изтребители Ф 16 втора ръка от Португалия, но кабинетът подаде оставка и договорът не беше сключен.

Дори и не най-съвременният западен изтребител струва 70-100 милиона долара. А военният бюджет на България в най-добрите години - средата на 2000-те - е стигал до малко над 1 милиард долара. След 2009 г. разходите за отбрана постоянно намаляваха, за да стигнат през 2015-та до историческия минимум от 599 милиона долара, пише руската телевизия. И добавя, че според изискванията на НАТО предишното българско правителство се е съгласило да увеличи военния бюджет. През 2016 г. той нараства със 100 милиона долара и достига 700 милиона. За сравнение - през 1989 г. България е харчила за армията си 4.1 милиарда долара, т.е. 6 пъти повече, отбелязва RT.

Телевизията се опитва да внушава, че България е обречена да зависи от Русия в опазването на въздушното си пространство, и няма финансова възможност за покупката на нови изтребители. Истината е, че за проекта вече са предвидени средства в бюджетната рамка.

Очевидно е, се казва по-нататък в репортажа, че повече от 25 години пред България не стои задачата да отблъсква военна агресия. Страната е плътно заобиколена от съюзници в НАТО, но отделяните ресурси не стигат дори за поддържане на боеспособността на скромната ѝ 35-хилядна армия.

Днес за закупуването на една ескадрила бойни самолети може да не стигне годишният военен бюджет. За София купуването на военна техника се превърна в недостъпен разкош. В тези условия България е принудена да поддържа авиацията си чрез редовни ремонти. Но и тук за малко да възникнат проблеми – нужни са резервни части, възли, агрегати, а Западът прекъсна отношенията с Русия по военна линия.

Според руската телевизия обаче в документите на ЕС, свързани с наложените на Русия санкции "тактично са били предвидени изключения, отнасящи се до предоставянето на резервни части и услуги, необходими за обслужване и сигурност на съществуващите в рамките на ЕС мощности".

По този начин бивши членки на Варшавския договор и други потребители на съветско въоръжение (като Гърция, например) имат право да получават от Русия резервни части и да ремонтират военна техника в руски предприятия.

Избирателният подход към санкциите във военната сфера е свързан с нежеланието на Запада да харчи пари за укрепване на отбранителния потенциал на източноевропейските членки, включително България, твърди пред RT Иван Коновалов, началник на сектора по военна политика към Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ).

Според него София се е оказала в капан и е принудена да разчита само на наследничката на СССР.

Този коментар граничи с абсурда. Всички национални стратегии и планове са базирани на колективната отбрана в НАТО. В основата на Алианса са прилагане на общи мерки. Пример за това е разполагането на техника в Източна Европа, в това число и в България, както и в балтийските държави. Финансирането на националните армии е изцяло прерогатив на съответните държави. НАТО обаче системно призовава страните членки да отделят повече средства за сектора. В същото време е цинично да се твърди, че България разчита само на Русия, защото в рамките на т.нар. "сътрудничество" с нея България не получава подаръци, а плаща десетки милиони лева.

"България се надяваше, че членството в западните блокове ще и донесе разцвет. Влизайки в НАТО, София се надяваше значително да намали военните разходи и да получава от Запада пари за развитие на въоръжените си сили. Но в крайна сметка българите загубиха боеспособната си армия. Мисля, че това унижение, през което те минаха, ще бъде добър урок за тях", казва Коновалов пред RT.

Тази теза е една от любимите на кремълската пропаганда, лансира се системно и не заслужава коментар.

Той е убеден, че България, която по думите му се е съгласила на територията ѝ да бъдат разположени елементи от глобалната противоракетна отбрана, не трябва да очаква каквито и да било преференции от САЩ.

България неведнъж е получавала военна помощ от САЩ, включително и под формата на конкретна техника и оборудване. Тази помощ се смята за нормална между съюзни държави в НАТО и не е предмет на специално внимание.

"Още в предизборната си кампания Тръмп даде да се разбере, че политиката към съюзниците ще бъде прагматична. Колкото сте си изкарали, толкова ще харчите за отбрана. Българите нямат никакви шансове за каквато и да било помощ отвън", казва Коновалов.

Всъщност, политиката на Тръмп все още не е ясна. След първоначалните противоречиви изказвания на американския президент, от администрацията му потвърдиха, че САЩ ще продължи да разчита твърдо на НАТО и подновиха призивите останалите страни членки да отделят повече средства за отбрана. България и САЩ имат силно военно сътрудничество, което минава включително през базите за съвместно ползване на наша територия.

Пред RT пък руският военен експерт Владислав Шуригин определя Румен Радев като "заложник на сегашната ситуация". "Сега новият президент демонстрира определени симпатии към Русия. Но трябва да се разбере, че предишният управляващ режим на практика изцяло скъса отношенията с Русия, присъедини се към всички предприети санкции и водеше много недружелюбна политика", твърди Шуригин.

Руската телевизия припомня интервю на Румен Радев за френския "Монд" от средата на декември миналата година, в което той заяви, че "България е верен член на НАТО и ЕС" и че "в исторически и културен план страната винаги е била европейска".

"Тя избра стабилния и устойчив път на проевропейско развитие. И ние няма да се отклоняваме от него. Но това не означава, че България трябва да бъде враг на Русия, с която имаме големи икономически интереси", каза още българският президент, цитиран от RT.

Освен това, продължава руската телевизия, Радев е представител на намиращия се засега в малцинство лагер на противниците на санкциите срещу. Но според Шуригин балансираният подход на Радев дава поводи за ликуване.

"България в НАТО остава плацдарм за антируски инициативи. Това не означава, че трябва да откажем да ремонтираме МиГ-29. Но е логично, че България, останала сама с проблема за замяна на остарялата техника, трябва да преосмисли отношенията си с НАТО", казва експертът.

Този коментар също съвсем не е случаен. В него се припомня зависимостта на България от Русия и ясно се дава сигнал за възможна "санкция" от страна на Москва.