Пропаст между София и останалата част на страната

С построяването на магистрала "Тракия", публични и частни инвестиции Южна България се развива значително по-бързо от Северна, а пропастта между София и останалите области расте. Тези тенденции се задълбочават особено след 2009 г.

Казано накратко шумно прокламираната регионална политика за намаляване на различията не работи. Това става ясно от анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) за социалното и икономическото развитие на областите базиран на три годишни изследвания.

Ключовата дума за по-добър стандарт на живот е инвестиции. Те се насочват, там където има образовани хора в трудоспособна възраст и инфраструктура, смятат анализаторите.

Така София остава притегателния център за публични и частни инвестиции, както и за образованите хора. Новото е, че плътно след нея се нарежда Бургаска област, която изпреварва Варна, Пловдив и Стара Загора.

Разликата между шампиона София и областта с най-малко чужди инвестиции Монтана е 35 пъти. Към края на 2013 г. столицата е привлякла 9245 евро на човек срещу едва 267 евро на човек в Монтана. Средната работна заплата в София е със 71 на сто по-висока от минималната, а във Видин - с 40 процента, към края на 2013 г.

Спиралата липса на инвестиции - ограничена заетост - ниски доходи - намаляващо население е в основата на продължаващото раздалечаване между столицата и останалата част от страната, посочват от ИПИ.

Най-тревожни са демографските тенденции, които остават отрицателни. Вече няма нито една област, в която децата до 15 г. да са повече от възрастните над 65 години. От 2010 г. няма и област с положителен естествен прираст.

Възприятията за корупция остават високи, а местната администрация не полага достатъчно усилия за подобряване на бизнес средата.

Липсата на приемственост в националните политики и политическата нестабилност имат силно негативни ефекти на регионално ниво. Местните власти остават в силна зависимост от централния бюджет, а реални стимули за насърчаване на инвестициите и по-добра бизнес среда липсват, посочват от ИПИ.

Парите следват личната карта

Децентрализация няма. Местните финанси продължават да разчитат на "щедростта" на централната власт. Трансферите от централния бюджет осигуряват повече от половината от приходите в местния. Изключение правят само София и Бургас, чиито местни приходи са над 50% от средствата в местния бюджет.

Собствените приходи на общините са предимно неданъчни и като такива не дават свобода за провеждането на данъчна политика. Това ограничава възможностите за публични инвестиции и за посрещането на непредвидени разходи, посочват от ИПИ.

Данъчните приходи на общините, които в общия случай представляват под една пета от общинския бюджет, идват предимно от имуществени данъци. Те нямат директно отношение към доходите и печалбите на общината. Единствено курортните общини представляват изключение от това правило и имат по-висока степен на финансова самостоятелност.

Общините финансират капиталовите си разходи основно с европейски средства. Така публичните инвестиции допълнително се откъсват от местната икономика и се превръщат в административен процес.

Предложението на ИПИ е автоматично пренасочване на една пета от приходите от подоходния данък към общинските бюджети на принципа "парите следват личната карта". Това беше залегнало и в предизборната програма на ГЕРБ, но след като дойде на власт Бойко Борисов забрави за него.

Сега ИПИ предлага в краткосрочен план да се преотстъпят два процентни пункта или една пета от приходите от подоходното облагане на общините без да се променя данъчната ставка за страната. Преотстъпването трябва да е автоматично и по постоянен адрес на данъкоплатеца. Общините да могат да ползват преотстъпеният ресурс само за покриване на стари задължения и за инвестиции, препоръчват от ИПИ. Причината, една част от общините са силно задлъжнели и това ще им даде глътка въздух за оздравяване на местните финанси.

В средносрочен и в дългосрочен план може да се премине към поделяне на подоходното облагане между държава и общини или дори към пълното преотстъпване на подоходното облагане на местната власт, смятат от ИПИ.

Повишаването на финансовата самостоятелност на общините и по-тясното обвързване на приходите им с икономическата активност ще създаде стимули за по-активни действия в привличането на инвестиции, смятат от ИПИ.

Гъвкав пазар на труда с "дневни работници"

Докато заетостта в Южна България постепенно започна да се възстановява през 2013-2014 г., ситуацията в по-голямата част от Северна България остана тежка. Коефициентът на заетост в седем от областите на север от Стара планина все още не успява да прехвърли критичните 40%. Това са Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Силистра, Търговище и Разград.

От години ИПИ застъпва тезата за различни минимални работни заплати за отделните региони на страната според икономическото им развитие. Причината е, че има негативна връзка между покачването на минималната заплата и заетостта сред хората с начално и по-ниско образование. Повишаването на минималната работна заплата има по-силен негативен ефект върху заетостта в областите, където делът ѝ от средната заплата е по-висок.

Необходимо е да се подобри качеството на програмите на пазара на труда. Това може да стане с постоянен мониторинг и оценка на програмите за субсидирана заетост и преквалификация. Създаването на регистри, проследяващи трудовата и професионална реализация, би дало нужната обратна връзка за качеството на програмите и тяхната ефективност.

Гъвкав модел за сезонната заетост чрез въвеждането на типови условия за наемане на "дневни работници" и поддръжката на електронен регистър, препоръчват още от ИПИ. Така ще се помогне за изваждането от сивия сектор на част от трудовите правоотношения, особено в сферата на селското стопанство и туризма.