Пропиляване на доверието

Моментът изглежда крайно неподходящ да се пита администрацията Буш дали е подправила доказателствата, за да накара американците да подкрепят войната в Ирак.

В края на краищата, една от основните тези на привържениците на войната се оправда в сряда, когато Ариел Шарон, министър-председателят на Израел, и палестинският му колега Махмуд Абас се обвързаха с президентския план за мир.

Защитниците на войната винаги са казвали, че свалянето на Саддам Хюсеин ще промени политическия климат в Близкия изток. Поне в краткосрочна перспектива, те се оказаха прави.

За привържениците на администрацията на Буш тези резултати, освен факта, че е свалена една зловеща диктатура, би трябвало да са достатъчни. Онези, които настояват да се потърси отговорност от администрацията за твърденията ѝ отпреди войната, според съюзниците на Буш, са озлобени от загубата си.

Приятелите на президента в редакцията на Уолстрийт джърнъл писаха, че опонентите на войната са толкова смутени от успеха на Буш, че се опитват да превърнат във военно престъпление факта, че съюзниците още не са успели да открият оръжия за масово унищожаване.

Но защитниците на президента обръщат нещата наопаки. Хората, които най-много трябва да се тревожат от пропиляването на доверието, са именно привържениците на външната политика на Буш.

Ако не се намерят оръжия за масово унищожаване и администрацията не излезе чиста от обвиненията за довоенните си твърдения, способността на Америка да обедини останалия свят срещу бъдещи заплахи ще бъде отслабена значително. Както и способността на президента да сплоти собствената си нация.

Гражданите в една демокрация приемат измамата на врага по време на война. Неприемливото е едно свободно правителство да заблуждава собствения си народ, за да го накара да подкрепи една война.

Независимо дали това се харесва на администрацията, или не, тя е именно под такова подозрение. И макар че екипът на Буш рядко се вслушва в опонентите си, може би трябва да обърне внимание на ропота в конгреса и предупрежденията, идващи дори от онези, които подкрепиха президента за Ирак.

Сенаторът Джо Байдън от Делауер, старшият демократ в комисията по външните отношения, все още смята, че САЩ са били прави да започнат войната. Съгласно резолюциите на ООН и мирното споразумение след войната в Персийския залив през 1991 година, Саддам Хюсеин трябваше да докаже, че е унищожил оръжието, чието наличие бе потвърдено от инспекторите на ООН, напомня той. Но според Байдън администрацията сама си е навредила с преувеличаването на заплахата от оръжията за масово унищожаване и връзките с Ал Каида.

Това прави още по-наложително за администрацията или да открие оръжията, или да обясни защо не може. "Мисля, че освен ако не открият онова, което бе документирано предварително, нашият авторитет сред приятелите ни ще пострада и ще дадем значителни политически аргументи на враговете ни", каза Байдън в интервю неотдавна.

"Няма съмнение, че доверието на правителството ни е поставено на карта заради оръжията за масово унищожаване, имайки предвид категоричните изявления на президента, вицепрезидента и членове на кабинета. Къде са?", добави сенатор Чък Хагел, републиканец от Небраска.

Хагел, както и Байдън, не изключва възможността оръжията да бъдат намерени. Но и двамата сенатори отхвърлят твърдението на Буш, че откриването на два автофургона, които уж служели за военни лаборатории, доказва, че "сме намерили оръжията", както се изрази президентът.

Той отново ги спомена в речта си пред американските войници в Катар вчера. Но този път изглежда признаваше необходимостта от по-убедителни доказателства. "Вие знаете по-добре от мен, че той /Саддам/ има голяма страна, в която да ги скрие /оръжията/. Ще продължим да търсим и ще разкрием истината", обеща Буш.

Истината - неподправена и неукрасена, е точно това, от което имаме нужда. "Не обвиняваме никого в нищо засега, но фактите трябва да излязат наяве", каза вчера Хагел.

Може би оръжията ще се появят. А може би администрацията си прави сметка, че просто ще успее да преживее и тези обвинения, както толкова много други след 11 септември, и да премине към други неща. Но, както казва Хагел, "доверието е разменната монета за всичко в живота, но най-вече в политиката". Тази истина важи дори за свръхсилите. Двата фургона и фактът, че Ирак е голяма страна, може да свършат работа сред привържениците на президента, но не и в останалата част от света.

*Подзаглавието е на Mediapool, по БТА