Пропуски в законите позволяват кражбата на фирми с е-подпис

Докато бизнесът все повече използва предлаганите електронни услуги от различни институции, пропуски в нормативната уредба позволяват кражбата на фирми чрез фалшиви документи. Агенцията по вписванията няма как да установи дали подадените документи са фалшиви, независимо дали са подадени с електронен подпис (е-подпис) или на гише. Това казаха от ведомството, подчинено на министъра на правосъдието Диана Ковачева по повод на случи на кражба на фирми чрез е-подпис. От министерството препоръчаха на собствениците на дружества всеки ден да проверяват актуалното си състояние в Търговския регистър.

Проверка на Mediapool показа, че схемата, която напоследък прилагат измамниците е, да крадат фирма чрез смяна на управителя ѝ. За целта се прави общо събрание на фирмата. В действителност такова събрание не е провеждано и никакъв нов управител не е избиран и назначаван, но подготвените фалшиви документи се сканират и по електронен път се подават в Агенцията по вписванията с е-подпис на "новия управител".

Съгласно Закона за търговския регистър управителят на дружеството има право да подава документи за промяна на обстоятелства в дружеството. Така Агенцията по вписванията прави промените. Последният такъв случай е с голяма пътно-строителна фирма във Варна.

Кражбата на фирми чрез електронно подаване на документи е много модерно престъпление, което набира скорост в България, коментира по този повод прокурор Владимир Чавдаров пред Mediapool.

От Агенцията по вписванията не могат да кажат колко фирми са откраднати по този начин и дали има подобна тенденция. Причината е, че това не е от тяхната компетентност. Дневно от МВР, следствие и прокуратура получаваме по 30 – 40 запитвания по най-различни случаи, но нямаме право да водим статистика за какво са те, обясниха от Агенцията по вписванията пред Mediapool. МВР и прокуратурата също нямат обобщени данни.

10% са отказите за вписване на нови обстоятелства на фирми

Доста често отказваме вписване на промени във фирменото досие, казаха от Агенцията по вписванията. Отказите са на различни основания – заявителите не са имали право да подадат документите, липсвала е декларация за истиността на заявените обстоятелства по чл. 13, ал.4 от Закона за търговския регистър, липсата на документи относими към исканото вписване, невнесена държавна такса.

Може да се откаже и ако искането не подлежи на вписване съгласно закона. Например, няма законово изискване договорите за управление на управителя или изпълнителния директор да бъдат публикувани в Търговския регистър. Много често обаче фирмите подават и тези документи.

Агенцията по вписванията е отказала 75 306 вписвания на различни фирмени обстоятелства през 2011 г. В същото време са направени 749 996 вписвания по фирмените досиета.

Как работи е-системата

Електронният достъп до системата на Търговския регистър е възможен от 2008 г. За да го ползва, заявителят трябва да има е-подпис. При искане за вписване на промяна на фирмено обстоятелство (например – смяна на предмет на дейност, регистрация, управителни органи, собственост) заявителят въвежда ЕГН-то и името си. Качва сканираните документи и подписва с електронния си подпис.

Така документите отиват за разглеждане от длъжностно лице. Системата разпределя на случаен принцип кой какви документи да обработи. Документи подадени във Варна, например, могат да се разгледат от служител в София или някой друг град.

Длъжностното лице в Агенцията по вписванията прави проверка дали лицето, което е подало заявление, е оправомощено по силата на Закона за търговския регистър. Това може да бъде търговецът – управителят, изпълнителният директор или прокуристът на дружеството, упълномощен адвокат или счетоводителят, с нотариално пълномощно само за подаване на финансовия отчет.

Още на входа, системата прави проверка за валидността на е-подпис. Документи с невалиден е-подпис не могат да бъдат подадени в Агенцията по вписванията.

Ако всички законови изисквания са изпълнени, агенцията прави вписването на новите обстоятелства. Агенцията по вписванията няма как да засече дали подадените документи са фалшиви. Това е от компетенциите на МВР и прокуратурата, които могат да търсят наказателна отговорност от измамниците. Осъждането на виновниците е единствената превантивна мярка засега.

Единен регистър на е-подпис и други нормативни промени

Измамите никога няма да изчезнат, но може да се ограничат. За това обаче са нужни нормативни промени, смятат от бизнеса и държавните ведомства. Темата е била дискутирана между Агенцията по вписванията и Българската търговско - промишлена палата в началото на април.

Необходимо е затягане на контрола по издаване на е-подписи, коментираха от Агенцията по вписванията пред Mediapool. Според тях трябва да има единен регистър на е-подпис, който да съдържа данни - кой, кога, къде и и на кого е издал документа.

Регистърът трябва да се поддържа от Комисията за регулиране на съобщенията, която отговаря за тази дейност. В момента такъв регистър няма и всяка от петте фирми, които издават е-подпис, поддържат собствен регистър.

Физическите лица получават е-подпис само срещу лична карта. При юридическите става с документ за самоличност, когато се представлява от титуляра на фирмата или упълномощено от него лице. Упълномощеното лице е длъжно да носи и заверено нотариално пълномощно. Това е и слабото място на системата – когато се явява човек с пълномощно на дадена фирма, коментираха от “Борика-Банксервиз”, които са издали над 60 000 е-подписи. Ангажимент на компаниите е да проверят дали това лице има право да получи такъв е-подпис. Случвало се е да връщаме хора, които ни се струват ненадежни, казаха от “Борика-Банксервиз”.

Другата промяна, която може да се направи, за да не се допускат измами, е собственикът на фирмата да се известява за всяка промяна с SMS или с e-mail съобщение на електронната поща. Тук обаче възниква риск от фалшифициране на електронната поща. За това обаче са нужни промени в Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.

За пресичането на подобни измами, много е важно и взаимодействието между отделните институции – МВР, следствие, прокуратура и Агенцията по вписванията.

Сега съдът е единственият орган, който може да нареди на Агенцията по вписванията да спре вписването на ново обстоятелство за фирмата в случай, че установите, че сте жертва на измама. Това е така нареченото обезпечително производство. При него срокът за вземане на решението е три дни, но когато случаят е спешен, съдът може да се произнесе в рамките на същия ден. Проблемът е, че по-някакъв начин вие трябва да сте разбрали, че сте станали жертва на измамници.