Проруски активисти са нападнали прокуратурата в Донецк

Киев планира спецоперация в Югоизточна Украйна, според Русия това ще е "катастрофа"

Проруски активисти са нападнали прокуратурата в Донецк

Около 300 проруски активисти са нападнали в четвъртък сградата на прокуратурата в украинския град Донецк, предаде кореспондент на AFP.

Демонстрантите са хвърляли камъни срещу сградата, а около 100 полицаи от отряда за борба с безредиците са защитавали зданието и са отговорили на щурма със звукови гранати и сълзотворен газ.

Активистите са удряли и са успели да обезоръжат част от полицаите.

Намерението на Киев да проведе спецоперация в югоизточна Украйна ще доведе до катастрофа, предупреди в декларация руското МВнР. По непотвърдени официално данни се смята, че атаката е планирана за петък.

"Подобни безотговорни и агресивни действия на т.нар. настоящо украинско правителство могат да доведат до катастрофални последствия", пише в текста. "Наказателните мерки срещу собственото население показват неспособността на ръководството в Киев да спазва ангажиментите, поети на 17 април в Женева". В декларацията се призовава към "да не си правят престъпни грешки и трезво да се оценят възможните последствия".

Путин: Киев да изтегли войските си от югоизточна Украйна

По-рано през деня световните агенции съобщиха, че в телефонен разговор с германският канцлер Ангела Меркел президентът на Русия Владимир Путин е подчертал необходимостта от изтеглянето на украинските въоръжени части от югоизточната част на страната, прекратяването на насилието и започване на национален диалов рамките на процеса за провеждане на конституционна реформа, в който да участват всички региони и политически сили в страната, предаде "Ройтерс".

Лидерите на Русия и Германия са се съгласили скоро да проведат още един телефонен разговор.

Разговорът в четвъртък е бил по инициатива на Берлин. Искането на Меркел е било Путин да помогне за освобождаването на наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), които бяха задържани от проруските сепаратисти в Източна Украйна.

В петък 12 души, осем чужденци и четирима украинци, бяха пленени от сепаратистите, които ги нарекоха военнопленници и искат да ги разменят срещу свои съмишленици, задържани от украинските власти. По-късно един от осемте наблюдатели беше пуснат по здравословни причини и напусна мястото на задържането си - кметството в източния град Славянск.

Решението да се пратят наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в Източна Украйна, където седем от тях са задържани от проруски сепаратисти, беше безотговорно, заяви вече руският постоянен представител в ОССЕ Андрей Келин. "Беше най-малкото авантюристично, или пък провокация, не знам, да се пратят тези хора в толкова напрегната зона", каза той.

Лавров: Засега Русия няма да предприема мерки към западните санкции

В същото време руският външен министър Сергей Лавров каза, че засега страната му няма да предприема ответни мерки заради западните санкции, но в бъдеще може да промени позицията си, предадоха "Ройтерс" и "Асошиейтед прес".

В Чили, където е на посещение, Лавров заяви на пресконференция, че западните санкции всъщност са "безсмислени", че Русия няма намерение сляпо да копира поведението на Запада и иска да даде шанс на партньорите си да се успокоят, съобщи ИТАР-ТАСС.

Ако обаче неоснователното назидателно поведение към Русия продължи, ако бъдат направени опити за използване срещу нея на икономически лостове, тогава тя ще направи нова оценка на ситуацията, каза Лавров пред журналисти след срещата си с чилийския си колега Ералдо Муньос. Руският външен министър заяви, че САЩ не се безпокоят каква ще е съдбата на Украйна, а искат да докажат, че трябва да е така, както те са решили - винаги и за всичко.

"Вместо да се увличат по санкции, по-добре нашите отвъдокеански колеги да дисциплинират тези, които доведоха на власт", които свалиха законния президент и нарушиха споразумението от 21 февруари, заяви Лавров.

Той упрекна украинския парламент, че не изпълнява нито едно от задълженията си по споразумението и че се опира на коалиция, в която по думите му влизат "радикали, екстремисти", включително хора, осъдени от Европейския съюз още през 2012 г., когато партията "Свобода" за първи път влиза в украинския парламент. "Сега европейците срамежливо не споменават това и по същество сътрудничат с тези хора", заяви руският външен министър.

Междувременно посланиците на 28 държави членки решиха работата върху допълнителните санкции на ЕС срещу Русия ще продължи следващата седмица.

В ЕС има разногласия за по-нататъшното разширяване на санкциите, отбеляза ИТАР-ТАСС и цитира неназован представител на дипломатическа мисия на една източноевропейска страна, според когото някои членки на ЕС "имат опасения относно обратимостта на финансово-икономическите санкции срещу Русия, ако те бъдат приети".

Дипломатът смята, че въпросът за "третия етап" на санкциите срещу Русия, в случай на засилване на напрежението в Украйна, ще бъде обсъждан на следващата редовна среща на външните министри от ЕС, която е на 12 май, коментира руската агенция. Според дипломатически източници в Брюксел против санкциите срещу Русия са Гърция, Кипър, България, Унгария, Люксембург, Австрия, Испания, Португалия и Малта.

МВФ отпусна заем от 17 млн. долара на Украйна

В четвъртък сутрин пък стана ясно, че Международният валутен фонд одобри предоставянето на кредит за Украйна в размер на 17 милиарда долара, предаде Би Би Си.

Както се очакваше, кредитът е обвързан с изискване за провеждане на икономически реформи, повишаване на данъците и цените на енергоносителите , замразяване на минималната работна заплата и други мерки, насочени към извеждане на Украйна от икономическата криза.

Първите 3 милиарда ще бъдат предоставени незабавно на украинското правителство.
Според редица наблюдатели икономиката на Украйна се намира във фалит.

Русия настоява Киев да плати за доставки на руски газ, които Москва оценява на милиарди, като заплашва изобщо да прекрати подаването на синьо гориво.

Междувременно, от 1 май влизат в сила новите цени за търговия на дребно на природен газ за битовите клиенти в Украйна, като поскъпването е над 1.5 пъти.

Промените за одобрени в решение на националния регулатор още на 3 април. За използващите газ в кухнята и затопляне на вода цената е 1300 гривни (114 щатски долара) за 1000 куб. м, ако нямат газомер, а при наличие на измервателен уред цената е с около 10 долара по-ниска.

Има още три ценови групи според обема природен газ, който се използва през годината. При потребителите на над 6000 куб. м. годишно цената вече стига до 4000 гривни (350 долара) за 1000 куб. м.

Тарифите за населението не са промеяни от юли 2010г. насам и до днес  потребяващите под 2500 куб.м годишно (с газометър) цената е 725 гривни (63.6 долара). 

Това е част от поредица стъпки за наближаване на пазарна цена на газа, който при най-облекчен режим Украйна внасяше от Русия за 285 долара за 1000 куб. м., а от миналия месец тя бе рязко вдигната с над 80% до 485 долара.

След година - на 1 май 2015г., т.е. след края на отоплителния сезон, цената трябва да се вдигне с 40%. Същото ще се случи и на 1 май 2016г. (с 20%) и 2017г. (с още 20%).

За компаниите и държавните учреждения от днес поскъпването е със 17.5% - от 4200 на 4724 гривни (416.65 долара) за 1000 куб.м.

Повишаването на цените бе едно от условията на МВФ да предостави на Украйна кредит.

Споделяне
Още от Свят

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?