Проруски и проевропейски кандидат на балотаж на президентските избори в Молдова

Игор Додон и Мая Санду

В Молдова ще има балотаж на президентските избори между двамата основни претенденти - проруския ляв политик Игор Додон и кандидатката на дясната проевропейска коалиция Мая Санду, които спечелиха най-много гласове, но недостатъчно за директна победа, в първия тур вчера, предадоха ДПА и Асошиейтед прес.

След преброяването на почти всички гласове (99,42 процента) 41-годишният лидер на социалистите Додон води с 48,23 на сто пред председателката на Партията на действието и солидарността Санду, която има 38,42 на сто.

Най-близкият им конкурент, Дмитрий Чубашенко от "Нашата партия", е събрал малко над 6 на сто. Избирателната активност е доста ниска - 49,1 на сто - с два процентни пункта под тази на парламентарните избори през 2014 г.

Молдовците за първи път от 20 години избират президент с всеобщ народен вот, което ще му даде повече власт и влияние. Според конституцията държавният глава има значителна роля при определянето на външната политика на страната. Той назначава и съдиите. Решенията му обаче подлежат на одобрение от парламента, където в момента проевропейските сили имат мнозинство.

Конституционният съд на Молдова реши да възстанови прякото народно избиране на президента, отменено през 1996 г., в резултат на масовите протести в страната тази година.

Силният резултат на Додон се свързва с неудовлетворението от сегашното проевропейско правителство, което е на власт от 2009 г. Молдовците са възмутени от изчезването на над 1 млрд. долара от банковата система през 2014 г. и обвиняват властите, че се опитват да потулят истината за случая.

Додон обещава да възстанови близките и приятелски отношения с Русия и дори се обявява за стратегическо партньорство с нея. Това негово послание очевидно е намерило отклик сред избирателите в северната част на страната и в проруски настроения полуавтономен район Гагаузия, отбелязва Асошиейтед прес.

Ако победи, Додон иска да свика референдум за излизане на Молдова от политическото и търговско споразумение, подписано с ЕС през 2014 г., и за присъединяване към Евразийския митнически съюз, доминиран от Русия, връщайки назад часовника след години на по-тесни връзки със Запада. Това ще помогне за засилване на влиянието на Москва в източноевропейски държави, сред които Молдова, Грузия, България и Украйна, отбелязва Ройтерс.

Смята се, че сравнително слабото участие на електората е помогнало на бившия комунист Додон, който се представя за традиционен молдовец. Много млади избиратели, които обикновено не гласуват за социалистите, този път не се явиха пред урните. Затова и проевропейската кандидатка Санду, която е за интеграция с ЕС, призова днес именно младите към по-активно участие на втория тур, който е насрочен за 13 ноември.

Представянето на бившата икономистка от Световната банка също е смятано за по-добро от очакваното - нещо, което се свързва с обещанието ѝ да се бори с ширещата в страната корупция. С нейното име се свързват успешните реформи, които тя прокара като министърка на образованието в периода 2012-2015 г.

За да повиши шансовете си на втория тур обаче, Санду се нуждае от по-масово участие на електората, отбелязва АП.

Според ДПА проведените вчера президентски избори са силен индикатор за бъдещата политическа ориентация на Молдова.

"Санду е най-добрият шанс за промяна, но тя се бори срещу мощни интереси в медиите и политиката. Дори и да спечели, тя ще се сблъска със сериозни трудности да извърши обещаните промени, поради силното влияние на антиреформаторските сили във всички сфери на живота в Молдова", заяви коментаторът по молдовските проблеми Дан Брет, цитиран от Асошиейтед прес.

Още от Свят

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?