Проруските партии останаха зад борда

Нито една от прононсираните проруски партии не успя да прескочи 4-процентната бариера за участие в парламента. Най-добре сред тях се представя партия "Възраждане" на Костадин Костадинов (наричан още Костя Копейкин), която успя да повиши резултата си от предишните избори и да постигне около 2.6% (при обработени 87.61% % от протоколите на РИК.) При вота в чужбина формацията е пета политическа сила със 7.4%.

"Това е добър резултат на фона на сравнително позитивната кампания, която направи партията, независимо че нейната сила е в критиката", коментираха социолози пред Mediapool.

"Направихме резултат, граничен за влизане в парламента. Но социологическите проучвания повлияха на хората. Ние настояваме за специална държавна институция, която да контролира тези агенции, които могат мощно да манипулират общественото мнение", заяви Костадинов пред БНР в понеделник.

Според него на партията е липсвало медийно присъствие по време на предизборната кампания.

"В чужбина "Възраждане" е пета политическа сила, изпреварваме БСП и сме малко след ГЕРБ. Там вотът не се манипулира", допълни Костадинов, който със свои съмишленици участваше активно в антиправителствените протести миналата година, водеше антикорупционни кампании и организираше и самостоятелни протестни акции.

"Отиваме към скорошни избори. Иначе би се случило правителство тип "Димитър Попов", т. нар. експертно правителство, или още по-лошо - "Любен Беров", кабинет, който ще потъне в задкулисие. Изходът е или безличен кабинет, поставяйки ни в още по-унизителна колониална зависимост от САЩ, или нови избори. Новите избори ще имат предимство, че за първи път от 12 години изборите няма да се правят от администрация на ГЕРБ... В момента, в който ГЕРБ изтърве управлението, пътят е един и надолу, където ще се разпадне", прогнозира лидерът на "Възраждане".

Бизнесменът и политик Веселин Марешки, който е изтъкнат поклонник на Путин и известен с антизападната си и главно антиамериканска риторика, изпревари всички с кампанията за тези избори. Тя бе маскирана като реклама на бензиностанциите и аптеките му, но след това същите билбордове бяха преобразени с номера на коалицията му в бюлетината. Както е известно, партия "Воля" на Марешки участва на изборите заедно с НФСБ на Валери Симеонов, който бе неприятно изненадан от решението на коалиционния си партньор Красимир Каракачанов за самостоятелно явяване на ВМРО.

Марешки и Симеонов за ден спретнаха прагматичен съюз, наречен Патриотична коалиция Воля-НФСБ. Тя спечели около 2.4% от гласовете и остава под чертата за следващия парламент.

Веселин Марешки благодари на всички, които го подкрепиха и подчерта, че "явно още не е дошло времето за професионализма, почтеността и прагматичността в политиката". Той заяви, че остава антисистемен политик, въпреки че практически партията му бе патерица на управляващите в предишния парламент.

"Очевидно мотивът за гласуване на хората е бил друг - не повишаването на стандарта на живот в страната, не спирането на грабежите, а желанието да накажат някого. Хората гласуваха "срещу", а не "за". Но алтернативата я няма в новоизбрания парламент. Затова започваме битката отначало. Всички избрани, по един или друг начин, открито или задкулисно, са обслужвали статуквото и системата. Това е волята на народа. Каквото си е избрал, това ще бъде", анализира Марешки.

Не толкова амбициран за тези избори изглеждаше лидерът на "Атака" Волен Сидеров, бивш партньор на НФСБ и ВМРО в парламента, които го изхвърлиха от "Обединени патриоти".

До момента изглежда, че най-перспективната партия от националистическото обединение – ВМРО – също остава зад борда и в 45-ото Народно събрание.

"Атака", която в последната година се ребрандира като православна партия с неотслабващ проруски уклон, спечели 0.49% на изборите.

Още по-зле изглеждат нещата за партия АБВ на Румен Петков. Дори прочутият доц. Атанас Мангъров, привлечен за кандидат-депутат и лице на кампанията, не успя да добута резултата ѝ поне до 1 процент. Към момента АБВ финишра с 0.48%.

Голяма катастрофа претърпя и партия "Възраждане на отечеството", чийто лидер е обвиненият за шпионаж в полза на Русия Николай Малинов, лидер на движение "Русофили". Резултатът на партията явно е такъв, че дори не я лови "радарът". Малинов, самоопределящ се като "български патриот", обаче получи друга награда – броени дни преди изборите той отново можеше да посети Москва, след като забраната да напуска страната е отпаднала. Според обясненията на адвоката му законовият 18-месечен срок, в който прокуратурата трябва да внесе обвинителен акт в съда, е изтекъл, което автоматично сваля мярката за неотклонение на обвиняемия в шпионаж Малинов.

"Резултатите ясно показват, че вотът на мнозинството е бил за промяна и всички партии, които се асоциират със статуквото, инкасират загуби. Най-масово протестният вот се насочи към "Има такъв народ", но и по-малки формации са получили част от гласовете", коментираха социолози пред Mediapool.