Прошения към президента да спре Закона за културното наследство

Прошения към президента да спре Закона за културното наследство

Лобитата, които месеци наред водиха усилена битка да защитят позициите на частни колекционери и негодуват от приетия преди седмица Закон за културното наследство, призовават за президентско вето.

Такова писмо изпратиха група депутати от близката до бизнесмена Христо Ковачки група "Напред". Народният представител от ВМРО Бойко Ватев съобщи в петък пред Mediapool, че освен него под писмото са се подписали колегите от парламентарната му група Красимир Каракачанов, Мирослав Мурджов, Борислав Китов, Любен Дилов-син, както и социалистът Андрей Пантев и комунистът Александър Паунов от Коалиция за България.

Ватев коментира, че очакват от Георги Първанов като историк да отсъди връщане на закона.

Официалният им аргумент е, че "под предлог за борба с иманярството, законът прави така, че да не се появят на светло колекциите на българските събирачи и по този начин да се насочи износът на антични предмети в чужбина”.

С открито писмо, публикувано във в. "Труд", художникът Светлин Русев също настоява за вето върху закона, с който, по думите му, "политическото съглашателство пренебрегва правните, моралните и професионалните норми".

"В случая е обяснимо галантното извиване на ръце от страна на НДСВ (вносители на проекта – бел.ред.), отчасти безразличието на ДПС, но мазохистичната сервилност на БСП е прозрачна и унизителна любов необяснима!", пише Русев.

"Отново, за кой ли път, за родния парламентарист КОЛЕКЦИЯ се оказа мръсна дума", се казва в емоционалния призив на Светлин Русев, според който законът трябва да мотивира колекционерите, частните музеи и галерии и свободния пазар.

Както Светлин Русев, така и депутатите посочват, че правната комисия в НС е имала становище само за някои текстове от преходни и заключителни разпоредби, свързани с промени в наказателното законодателство.

Другият им мотив са съмненията за противоконституционност на някои текстове, засягащи частната собственост. Някои експерти смятат, че със закона противоконституционно археологическите обекти - движими и недвижими, са обявени за публична държавна собственост. "От сферата на културното наследство конституцията постановява единствено археологическите резервати, определени със закон, да бъдат изключителна държавна собственост. Останалите археологически обекти (движими и недвижими), които са извън територията на археологическите резервати, не са изключителна държавна собственост", е тълкуванието на част от противниците на закона.

Миналия четвъртък законът бе приет след предварителна политическа уговорка между партиите в тройната коалиция, гласуването протече при поопразнена зала, а много от депутатите от левицата отсъстваха.

Ако не бъде наложено вето, законът ще влезе в сила от 10 април и предвижда до октомври всички колекционери и обикновени граждани да декларират притежаваните от тях ценности. Забранява се търговията с движими археологически културни ценности, които бъдат определени като национално богатство.

Въвежда се и фигурата на държателя – лице, което притежава антика, определена за национално богатство, но не може да представи документ за произход и как се е сдобил с нея. Така фактически собственик на културната ценност става държавата, а държателят не може да я продава. Законът предвижда още непроучени археологически обекти да се дават на концесия, въвеждат се и високи глоби за незаконната търговия с ценности.

Споделяне
Още по темата
Още от България