Управляващи и опозиция в Украйна готвят промени в Конституцията

Партиите в украинския парламент се споразумяха да действат съвместно за поправка на Конституцията, която да бъде приета в началото на следващата седмица на фона на продължаващите протести и контрапротести в Киев.

Лидерите на опозицията искат възстановяване на конституцията от 2004 г., която предоставя на парламента пълномощия, с каквито сега разполага президентът Виктор Янукович. Неговата Партия на регионите, която има парламентарно мнозинство, очаквано е против това предложение.

Янукович заяви пред американския дипломат Виктория Нюланд в Киев, че политическата криза в Украйна може да се реши само чрез диалог и компромис. Той каза, че иска да извърши конституционна реформа "възможно най-бързо". 
 
Председателят на Върховната рада Володимир Рибак, член на управляващата партия, каза, че през следващите дни ръководителите на парламентарните групи ще обсъждат с него и с представители на президента формулировките на законопроект за промени в конституцията.

"Следващата седмица трябва да вземем решение, може би във вторник или сряда, да дебатираме по този проектозакон", каза Рибак пред членовете на 450-местния парламент.

Остава неясно дали ще бъде постигнат консенсус за промените в основния закон и дали опозицията ще може да набере достатъчно гласове, за да прокара исканите от нея промени.

Очаква се президентът Янукович скоро да посочи следващия премиер на мястото на предишния, подал оставка в несполучлив опит да бъдат успокоени демонстрантите по улиците и площадите в страната, посочва Ройтерс.

Лидерът на опозиционната партия УДАР Виталий Кличко заяви от своя страна, че Украйна трябва бързо да реши въпроса за конституционната реформа, но изрази съмнение, че това ще стане в близките дни заради съпротивата на управляващите.

По думите на Кличко проточването на процеса с реформата "само повишава температурата в обществото". Той предположи, че в следващите няколко заседания на Върховната рада няма да бъдат гласувани промените в конституцията, защото според него в парламента "не се вземат принципните решения", а тази решения се вземат "еднолично от президента, който има цялата власт".

Западът: от санкции до помощ

В същото време Западът увеличава усилията за умиротворяване на Украйна, като лавира между обещанията за помощ и заплахите за санкции при ескалиране на насилието в страната.

Европейският парламент прие резолюция с призив ЕС и държавите членки да подготвят санкции, като забрана за пътуване в ЕС и замразяване на активите в ЕС на тези, които са лично отговорни за убийствата на украински демонстранти. В отделна резолюция евродепутатите настояха Русия да зачита правото на украинските граждани да решават бъдещето на страната си.

ЕП осъди насилието срещу мирни демонстранти в Украйна и настоятелно призовава ЕС и държавите членки да наложат санкции, като например забрана за пътуване и замразяване на активи и имущество в ЕС на украински длъжностни лица, законодатели и олигарси, които са лично отговорни за атаките и смъртните случаи на протестиращи.

Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън от своя страна призова украинския президент Виктор Янукович да сложи край на насилието по улиците и прикани цялата политическа класа да положи усилия за диалог за извеждане на Украйна от кризата.

Аштън уточни че "по отношение на икономическата помощ не става дума само за ЕС, нито за големи парични суми, а и за експертна помощ, ресурси, които може да се дадат, за ролята на институциите в международен план, ролята на страните членки на ЕС".

Посланикът на САЩ в Киев Джефри Пайет от своя страна заяви, че въвеждането на извънредно положение в Украйна или използването на сила за разпръскване на демонстрациите незабавно би довело със себе си сериозни икономически санкции.

Но Брюксел е подложен на все по-голям натиск да предприеме по-конкретни мерки, за да повлияе върху събитията в Украйна, а не да разчита само на възвишени призиви за вярност към европейските ценности, коментира "Ню Йорк таймс", цитиран от БТА.

Украинската валута падна до най-ниското си ниво през последните пет години, докато САЩ, ЕС и международни кредитори се мъчат да намерят начини за стабилизиране на икономиката, ако Киев успее да реши продължаващата от два месеца политическа криза, посочва британският в. "Файненшъл таймс".

Валутните проблеми увеличават натиска върху Янукович да намери мирно решение на тежката ситуация в Украйна. Но усилията са затруднени от дълбокото недоверие между главните политически играчи в Киев, изтъква изданието.

САЩ и ЕС обсъждат възможността за финансова помощ, след като се появи подкрепян от опозицията евентуален сценарий за прекратяване на размириците, без да се налага Янукович да се оттегля от властта. Този вариант предвижда съставяне на технократски кабинет или правителство на националното единство под контрола на опозицията. При това положение Янукович би останал на поста до президентските избори следващата година, но би трябвало да приеме да бъдат ограничени правомощията му чрез връщане на старата украинска конституция, отреждаща по-значителна роля на парламента.

"Заставиха ме да говоря пред камера и да кажа всичко, което искаха"

Най-малко шестима души са загинали от началото на антиправителствените протести в Украйна през ноември, предизвикани от отказа на президента Янукович да подпише споразумение за асоцииране с ЕС и решението му вместо това да вземе голям заем от Русия.

В четвъртък подложеният на мъчения украински опозиционер Дмитро Булатов съобщи от литовската болница, където е на лечение, че е бил принуден да признае, че е американски шпионин.

"Заставиха ме да говоря пред камера и да кажа всичко, което искаха: че съм бил американски шпионин /. . ./, че Америка ми е дала пари за Майдана (площада на протестите в Киев), че съм бил накаран от американците да предизвикам размирици срещу нашето правителство", каза Булатов пред журналисти в болница във Вилнюс, където от неделя е на лечение.

"Докато ме биеха, усетих върху лицето си нещо като разтопен метал - нещо много, много горещо. Бях готов на всичко, за да спрат", разказа той. "Казах си, че те трябва да са от руските специални служби. От начина, по който ме биеха, заключих, че са професионалисти", добави Булатов.

Тридесет и пет годишният борец срещу управлението на президента Виктор Янукович разказа, че неговите рускоезични мъчители са го изтезавали в течение на няколко дни в стая на неизвестно място, където бил държан с превръзка на очите.

"Приковаха ме към дървена врата, на колене, и ме удряха с тояги. Бях толкова уплашен, изпитвах такава болка, че ги помолих да ме убият", каза Булатов на продължилата час и половина пресконференция.

Литовското външно министерство потвърди вчера, че по тялото на опозиционера има очевидни следи от продължителни мъчения и малтретиране.

Булатов заяви, че ще се върне в Украйна само ако получи гаранции, че няма да бъде подложен на гонения.

"Искам нашето правителство да гарантира пред международната общност, че няма да бъда подложен на политическо преследване. Правителството трябва да прекрати всички углавни дела срещу активисти, участвали в протестите, в това число и мен", каза опозиционерът пред Ройтерс.

Литва, която предложи безплатно лечение на ранени украински опозиционери, прикани вчера Европейския съюз да поиска независимо разследване на изтезанията в Украйна.