Протестът на сестрите: от палатките и оставките до перваза на НС

Протестът на медицинските сестри продължава вече 1 година с кратки паузи и подновявания. Той започна на 1 март 2019 година с няколко основни искания: по достойни заплати (основна заплата равна на поне две минимални или 1220 лв.) и условия на труд и реформа на системата, включваща премахване търговския статут на болниците. В началото на протестите заплатите на сестрите масово бяха близки до минималната – между 600 и 700 лева.

Протестът беше организиран изцяло във Фейсбук от малко ядро по-активни медицински сестри от различни болници в страната, начело с бишвата сестра от болница "Токуда" Мая Илиева.

Първият масов протест в здравеопазването

Протестът събра безпрецедентно широка подкрепа от съсловието и през миналата година по улиците в София и други градове излязоха стотици сестри, акушерки, фелдшери, рехабилитатори. Това беше и своеобразен бунт срещу представителните синдикати и съслловни организации, които още в началото на протестите се разграничиха от тях лично пред премиера Бойко Борисов . Това беше първият масов бунт в здравната система от години, въпреки недоволството на всички нива в нея.

Последваха палаткови лагери пред МЗ, Министерския съвет, Народното събрание. Сестрите в няколко болници в страната подадоха колективни оставки, в следствие на което успяха да издействат увеличение, макар и минимални. Имаше и пътни блокади.

Обещанията на властта: какво изпълниха?

Още след първия протест на медицинските сестри министърът на здравеопазването започна да прави сметки възможно ли е повишаване на заплатите, за да може основното възнаграждение да достигне поне 950 лева, колкото е разписано в колективния трудов договор в сектора.

През април правителството гръмко обяви, че отпуска 50 млн. лева за увеличение на заплатите на сестрите, но през октомври, се оказа, че е излъгало. Вместо това тихомълком е решило да ползва уж за това 50 млн. лева от резерва на НЗОК, с които бяха повишени цени на някои клинични пътеки. Тези пари обаче отидоха за разплащане с болниците за обичайната им извършена дейност и затова отпускането на средствата не беше усетено от сестрите.

През август лидерката на протеста Мая Илиева беше уволнена от болница "Токуда" според нея, защото е станала неудобна заради предизвикани от нея проверки в болницата и участието ѝ в протестите. Според болницата и КНСБ, която даде съгласието си Илиева да бъде уволнена - заради грубо нарушение от нейна страна.

Протестите продължиха, през октомври сестрите за първи път прибягнаха до отчаяния ход да се барикадират в Министерството на здравеопазването по време на преговори с Ананиев. В крайна сметка обаче бяха убедени да излязат. 

В края на годината последваха нови обещания, този път с бюджета за 2020 г. и новия рамков договор. След среднощна среща при премиера последва известно затишие. В края на годината лидерката на протеста Мая Илиева дори отчете, че на повечето места в държавните болници заплатите са достигнали 950 лева.

Според МЗ през тази една година заплатите в сектора са повишени с 20-30% и от 1 януари е договорен механизъм за по-справедливо разпределение на парите за заплати в болниците.

Автентичен или политически е протестът?

Подобно на протеста на майките на деца с увреждания, бившият омбудсман Мая Манолова подкрепи и протестиращите медицински сестри, като често се появяваше на техните акции. През лятото Манолова дори хвана влака за Видин, за да се присъедини към протеста на сестрите в града, които работят в една от най-закъсалите болници в страната и получават мизерни възнаграждения.

В последствие името на лидерката на протеста Мая Илиева се появи в инициативния комитет, издигнал Манолова за кмет на София. Илиева обаче не беше вписана сред официално внеслите кандидатурата на Манолова в ЦИК и не участва дейно в кампанията ѝ.

Илиева е упреквана в политически искания и заради това, че е активист на партия "Възраждане".

В последствие Илиева и нейни колежки си създадоха собствен синдикат, който да се бори за исканията им. 

Всичко това многократно е ставало повод за обвинения, че протестът на сестрите е политически – както от страна на лекари, така и от страна на управляващите, които и днес заявиха, че това е политическа провокация.

Въпреки обвиненията, протестите начело с Илиева имаха широка и автентична подкрепа от страна на съсловието, защото поставените искания адресираха реални проблеми на здравната система като голямата ножица в заплащането, при която едни получават няколко стотин, а други десетки хиляди левове; това, че лечението на хората е поставено на заден план, а цялата система се върти около навъртането на оборот по клиничните пътеки; застаряването на професията и екстремното натоварване, на което са подложени медицинските сестри, които работат на по 2 и 3 места.

Подновяването на протестите

Преди броени дни – на 1 март - точно година след началото, сестрите подновиха протеста си, тъй като смятат, че по-голямата част от исканията им не са изпълнени. Продължава да има хора с основни заплати под 950 лева, нощният труд е все така мизерно платен, условията на работа не са се подобрили. 

МЗ от своя страна обяви, че заплатите през изминалата година са вдигнати с 20-30% и е заложен нов, по-справедлив механизъм, по който парите на болниците да се разпределят за възнаграждения. Въпреки това обаче заплатите остават далеч под желаното от сестрите, а основната причина е именно начинът, по който се финансира системата – за брой преминали пациенти. И нищожна част от парите стигат до сестрите, след като се платят режийни разходи, лекарства, заплатите на лекарите и др. 

Така в четвъртък срещу петък се стигна до ескалация на напрежението и за да привлекат общественото внимание, пет от протестиращите сестри отказаха да си тръгнат след заседанието на парламентарната здравна комисия. Те пренощуваха в парламента, а на сутринта излязоха на перваза на прозорците, като една от тях престоя там повече от час и отказваше да се прибере. Последва скандал в парламента, обвинения между властите върши ли са работата НСО, отвори се и нов конфликт в съсловието, след като лекарите за пореден път се разграничиха от действията на протестиращите сестри.