Протести ще има и тук, ние винаги по-късно усвояваме световните тенденции

Госпожо Дончева, новата година започна с две теми, превърнали се във вечни - кой ще оглави БСП – Станишев или Първанов, и поредната драма около Държавна сигурност – този път ченгетата в църквата. Вие сте била адвокат на Българската православна църква – как гледате на обръщението на “обществените” адвокати, група леви интелектуалци, които застанаха в защита на клира. Не стана много ясно дали защитават институцията или съпричастните към ДС отци?

За мен църквата е една лична тема. И с повечето от висшите духовници имам приятелски отношения, заради това, че защитавах каноничния Свети Синод и патриарх по време на разкола. Знам колко е деликатна темата ДС за църквата, но трябва да са ясни няколко неща. Църквата е отделена от държавата, но както свещениците трябва да спазват Закона за движение по пътищата, НК, да сключват договорите си по общо гражданско право – т.е. да се подчиняват на законовия порядък в страната, без това да прави църквата зависима от държавата, така същите тези свещеници трябва да се подчиняват и на Закона за разкриване на принадлежност към бившата ДС.

 

Аз много се чудя като се писа законът във всичките му разновидности защо някой от сегашните опоненти на този нормативен акт не каза тогава, че на църквата ѝ се нарушава независимостта. Питам – по какъв начин се нарушава независимостта ѝ? Нито има някаква вътрешна намеса, нито някой подменя църквата във вземане на решения. Това са тежко изсмукани от пръстите аргументи.

 

Много смешно ми прозвуча, когато Сергей Станишев по нова година също се присъедини към този хор срещу закона. В края на краищата той беше председател на Съвета на коалицията и от името на коалицията обяви закона. Ако не е имал намерение този закон да бъде спазван, след като го е прокламирал преди, това не може да бъде проблем на българските граждани, а само негов личен проблем. Но да се поставя БСП в смешната ситуация “На всичката Мара втасала, втасала и сколасала” е смешно. Все едно партията си е свършила цялата работа и сега се хвана и със защита на висшия клир от посегателството на закона за досиетата – извинете!

 

Темата Държавна сигурност в църквата и във вярата на всички вероизповедания е много деликатна и тежка. Такава е и в много други области, но всеки човек, който е засегнат от закона се чувства по някакъв начин “репресиран” и казва “Защо извадихте мен, аз съм служил на държавата, а ме изкараха агент”.

 

Тъй като всички се хвалят със служба на държавата и обявяват, че съпричастността с ДС за тях е гордост – не е ли по-лесно просто да излязат и сами да си се похвалят?

 

Много интересно, че никой досега не се похвали – нито офицерите, нито генералите, нито агентите. А всъщност от тях има и хора, които наистина са служили на държавата и няма защо да навеждат глави.

 

Преди две години в Ню Йорк се видях с нашия задграничен митрополит Йосиф. Той сам огласи на паството си, че е сътрудничил на бившата ДС. Митрополит Йосиф е един от най-ярките митрополити, които Българската православна църква има и срещу него няма да видите написан нито ред. Това е човекът, с чието име се свързва запазването на имуществото на българската църква зад граница в годините на разкола. Той започна да приобщава към православната общност в Ню Йорк чисти американци. Този човек, бидейки митрополит, работеше като санитар в болница в Ню Йорк, за да може да издържа епархията. Казвам това, за да е ясно какви хора има в българската църква, и че митрополитите не само такива, които карат линкълни, BMW-та последен модел, които слагат тапети по църквите или се чудят с какво точно да се закичат. В църквата има митрополити, извършили много достойни дела.

 

Върху клира в социализма имаше сериозен натиск. Властта беше атеистична и имаше своето разбиране – църквата да бъде изтикана в страни, защото се явява конкурент на проповядваната официално идеология. Така че, за да станеш висш духовник беше съпротива. А че има и хора, които са се домогвали до митрополитски и епископски санове, прислужвайки на властта – това също е ясно. Важно обаче е да се знае истината за всички.

 

Намирам за много неуместно след като духовниците са приели сътрудничество със специалните служби на държавата в миналото, сега да твърдят, че църквата била отделена и те си решавали. Има морал – кой за какво е донасял, защото сигурно има и хора, които са работили за държавата, но когато бъдат отворени досиетата ще стане ясно кой е правил това и кой е доносничил.

 

Знам, че съществуват страхове – например македонската църква се изяви като лустрираща спрямо свещениците, сътрудничили на предишния режим на страната. Но ние не сме македонци. Там – що е маке, все е юнак. Българите не са чак така юначни и биха могли да имат един по-разумен поглед на нещата. Смисълът на закона е да се прекъснат стари зависимости, а не да се раздава правосъдие сега.

 

И все пак – защо притеснението е толкова голямо?

 

Може би с отварянето на досиетата ще намерим някои отговори във връзка с развитието на църквата в последните 20 години. Защото разколниците бяха хора, свързани с бившата ДС. Защото след разкола беше създадена една Ортодоксална банка, която имаше много интересно развитие. Защо тази банка беше създадена в онзи момент, веднага след разкола, когато те бяха беззащитни. В крайна сметка и този разкол трябва да има някакво обяснение и то повярвайте ми не е в тълкуванията на Евангелието.

 

 

Ръководният пост в БСП. На 22 януари президентът Първанов вече няма да е президент. Кой ще оглави партията след конгреса – той или начело ще остане Станишев?

 

Ръководният пост в БСП има значение, само ако партията БСП смята да придобива ръководна роля и значение в държавата. Ако партията няма такова намерение, ръководният пост в БСП няма никакво значение.

 

Вие смятате, че няма как БСП да придобие такава ли?

 

Със сегашните си ръководители БСП е придобила определена роля, място и значение. Мисля, че колкото са могли са дали. Ако смятат, че от само себе си ще придобият нова ръководна роля и значение – добре, нека смятат така.

 

Бяхте прогнозирали, че БСП ще се бори да мине 4%, за да влезе в парламента на идните избори?

 

На идните избори – не, тогава ще ги прескочи тези 4%, но от там нататък.... Освен това на сегашните избори кондицията на партията е за 30-35 мандата, не повече. При това хора, които участваха дейно в кампанията знаят, че БСП мобилизира всичките си резерви. Може да се приеме, че това е електоралният максимум на партията. Но, важно е да се отбележи, че реалната сила на БСП е това, което партията получи като гласове за общинските си листи, а не резултатът на Калфин и Данаилов. Вотът за Калфин и Данаилов беше протестен. Истинският резултат е в листите за съветници. А там са 600 000 гласа при максимална организация и ресурси.

 

Смятате ли, че боричканията в БСП доведоха до този резултат или просто левицата е в такава кондиция?

 

Не личностните боричкания, а качествата на лидерите на БСП доведоха до сегашната кондиция на партията. Тези хора, на върха на партията, дълго време пропагандират, че ако никой не им пречи, те ще постигнат по-висок резултат. Нека бъдем обективни – всички хора, които бяха набедени, че пречат, разноговорят и създават шум в системата, се оттеглиха още пред 2009 година. Вече сме две години по-късно. Ръководството направи Изпълнително бюро, направи си местни ръководства по негов модел,издигнали са кандидати, каквито са желали. И получи своя резултат. Така че - резултатът е според техните възможности, а не защото някой им пречи.

 

В такъв случай думите ви могат да се изтълкуват като апел към Първанов да се върне в партията, за да я спаси най-благородно?

 

Ами да я спасява, щом иска, нека се пробва. Защо искате да му пречите? Щом смятате, че няма нищо общо докато е бил президент с основните фигури в БСП и никога в нищо не се е месил в БСП – нека се пробва да я спаси партията...

 

Вие не смятате ли, че това поне формално отсъствие ще е аргумент на привържениците на Първанов в партията, за да оправдаят желанието за неговото завръщане?

 

Нека. И правилно, и правилно. Първанов също трябва да получи своя шанс в БСП, също както Петър Стоянов получи своя в СДС.

 

Сега сериозно – влиянието на партията е всичко, което партията има. Всичко. Всякакви видове усилия, човеци, структури, офиси, пари, революционно наследство, минало и история, всичко това има само една еманация – влиянието на партията.

 

А това влияние се измерва с човеците, които подкрепят, следват и гласуват за тази партия. Тези човеци, обаче са вън от партията. Всички процеси в партията – боричканията в партията, излъчването на качествени хора за лидери в партията, създаването на добра организация, финансиране и логистика е предназначено да привлече към партията колкото се може повече външни хора, които да се идентифицират с тази формация и да я подкрепят. Именно тези хора печелят изборите, дават влиянието и стабилитета на формацията. Докато масата човеци в партията смятат, че партията управлява, при условие на чл 1 от Конституцията, докато смятат, че партията е всичко, резултатът ще бъде този. А именно – плачевен. Докато БСП смята, че никой не може да ѝ се меси, също като църквата, за която говорихме – няма да има по-добър резултат. Както казвахме на времето ние левскарите в БСП “ЦСКА е между двете купи – нито с едната, нито с другата”.

 

Говорите за увличане на хора, които да дават стабилност и влияние на една формация. Вие увлекли ли сте достатъчно хора с “Движение” 21?

 

Ние имаме едно добро темпо за финансовите възможности и за нагласите на хората към момента. Но ситуацията в държавата налага наистина консолидация на много повече усилия.

 

Мисля, че социалният експеримент, който българите си направиха, ще ни излезе през носа. Вижте например италианците. Те трябва да платят цената на Берлускони.

 

Италианците дълги години се забавляваха с това, че Берлускони се държи като шут, че може да ги развеселява с телевизиите си и че независимо колко дела има заведени срещу него те могат да си го избират. Когато се оказа, че една развита икономика като Италия е на колене, италианците разбраха, че трябва да платят цената. И вижте как стана смяната на Берлускони. Нима стана с вътрешна опозиция? Със съпротива? С хора по улиците? Не, стана за една седмица. Просто международните финансови кръгове казаха на Берлускони да предаде властта.

 

Но пък нека обърнем внимание на това, което става по света – демонстрациите в Русия, въпреки Путин, въпреки категоричното превъзходство на Единна Русия. Ето, в Русия се демонстрира готовност да бъдат консолидирани усилията на опозицията. А опозицията в Русия са хора, които изглеждаха много откъснати един от друг. Нещата набраха скорост. Е, Путин може да бъде преизбран, но когато тенденциите са в обратната посока, няма да бъде далеч денят, в който ще трябва да се направят промени. Не забравяйте, че и руският патриарх в Коледната си проповед призова за съобразяване на властта с опозицията.

 

Погледнете в Америка – движението “Окупирай Уолстрийт”. На места, на които никога не е имало социални протести, защото това е меката на деловия свят. Ами погледнете събитията в Унгария, където преди две години те решиха, че ще дадат голяма подкрепа за един човек, който вече им е бил министър-председател. Унгарците смятаха, че това им дава възможност по-лесно да решат кризата, но вижте какво се случва сега.

 

Очевидно, според мен, тръгва световна тенденция за връщане на света към други опорни точки. Социалното неравенство в световен мащаб трябва да бъде преодолявано, защото бедните станаха много и все по-бедни, средната класа силно се стесни, много малкото богати хора нямат условия за живеене сред останалите. Трябва да се приближат полюсите в икономически план. Този свят очевидно трябва да бъде нареден по нов начин и според нови ценности. Не може печалбата да е единственото, което да интересува света. Мисля, че големи политически сътресения очакват света и Европа.

 

Къде сме ние?

 

Българският политически живот не се изчерпва с това, че няма опозиция и няма алтернатива. Българският народ направи със себе си голям социален експеримент изваждайки на върха на държавата бивши мутри. Нека в тази категория не се припознават всички от сега управляващите. Към властта се присламчиха и много конформисти.

 

Очевидно изконните демократични ценности, заради които рухна тоталитарната система в България, заради които са създадени европейските институции и заради, които са се обединили развити демокрации, трябва си пробият път. Те бяха тотално пренебрегнати. И в момента се пренебрегват.

 

Например - тази рахитична реакция на ЕС срещу Орбан говори, че европейските лидери не желаят да си развалят рахатлъка, че няма изобщо да се занимават с Източна Европа, че Унгария като нас са я прокарвали през иглени уши, само когато са решавали дали да я приемат. Днес политическите критерии за членство в ЕС явно не интересуват никого. Европейските лидери се интересуват само от това ЕНП да доминира.

 

Тръгнахме от протестите в света. Тук не се случва нищо. Защо?

 

България винаги е усвоявала световните тенденции. С малко закъснение, но ги е усвоявала. И тук ще има протести. И ще има последици за изключително глупави държавни решения, които се вземат. А глупавите решения са по отношение на държавните финанси, развитието на икономиката, пенсионирането, здравеопазването, доходите на хората, националната сигурност и т.н. Например магистралите могат да бъдат продадени на народонаселението, но ако си включил народонаселението в тяхното строителство, т.е. в получаване на доходи от тях. Когато ти не си направил това, а просто хората гледат магистралите по телевизора – какво мислите ще се случи?

 

Какво трябва да се случи според вас в България?

 

Промяна на политическата ѝ система. Тази промяна трябва да отстрани от политическата сцена изкуствено, лабораторно, създадените от кукловодите лидери в периода на прехода. И трябва да отвори път на автентични политически лидери, които да представляват автентични политически интереси. Но това трябва да стане на базата на идеи. В България има много хора, които стискат юмруци от безсилие да променят нещата и от невъзможност да ги приемат. Това че наличните политически формации не им дават възможност нито за едното, нито за другото води до извода, че трябва да се създава нещо трето. За мен е по-рационално да се помъчим да създадем една алтернатива – без претенции тя да бъде център-ляво, или център-дясно. Да бъде алтернатива на проблемите, които страната има в момента с тази простотия, която плиска отвсякъде. Да бъде алтернатива с решения, които предлага срещу сегашните импровизации и дилетанщина.

 

Работите ли по тази тема?

 

Работим по тази тема, но като дойдат резултатите ще бъдат обявени и видни. Пак казвам – фактът, че разединената опозиция в Русия успя да се консолидира и да изглежда достатъчно състоятелно към този момент, говори, че това трябва да се случи и тук. Т.е. да се обединят усилията на пет или десет души, които имат обществен авторитет, които биха могли да формулират една политика, различна от тази досега и разбира се, да оставят на заден план БСП и СДС.

 

Вие търсихте ли 5-10 души?

 

Да. Въпросът е, че всяко нещо идва твърде бавно, дори за моите желания на търпелив човек. Имаше период, в който традиционните сини симпатизанти бяха много впечатлени от това как могат да следват един “комунист”, имаше много хора в БСП, които имат мания на тема “как ще се разцепи партията”, но този резултат от изборите трябваше да им спомогне да узреят, че гледането в една точка не носи резултат. Хората около Кунева също ще трябва да сверят часовника си. Общо взето – тези процеси на събиране на улично напрежение, на възможността да се направи алтернатива на Бойко Борисов изисква мъжество. А мъжете са малко дефицитни. И при това положение ще трябва жените да поемем тази роля, без претенции за сексизъм и феминизъм.

 

А този ваш призив за ляво-дясно обединение защо не сработи преди изборите?

 

Защото всички вярваха до последно, че тези избори са последният им шанс. Че всеки ще успее да излъже другия. Мисля, че ще се роди приближаване на позициите. Не върви България да бъде управлявана от мутраджийски групи.

 

Да, но ГЕРБ спечели и президент и местната власт?

 

ГЕРБ манипулира изборите. ГЕРБ спечели изборите с измама, но възможността за това беше създадена от противниците на ГЕРБ. БСП повтаряха като мантра как ще се фалшифицират изборите. Хубаво де, но какви мерки се взеха? Друг е въпросът, че кандидат-кметовете се оплакаха, че са оставени да се борят с ГЕРБ сами. И Цветанов обикаляше страната, и Станишев обикаляше страната. Само че Станишев обикаляше като на тур за овации, а Цветанов извади целия ресурс на държавата.

 

В последните дни държавата буквално се взриви от изказването на министър-председателя за “пържолките” в контекста на убийството в Перник. Вашият коментар?

 

Изказването на Бойко Борисов е неокачествимо. Той се държи като примат. Това е пълна безчовечност и безчувственост. Това е липса на елементарен интелект и чувствителност, липса на елементарна човещина. Трябва големи простаци да сме качили на върха на държавата, за да може в такъв момент някой от тях да изтърси такава глупотевина, придружена с онзи хилеж, който всички чухме.

 

Опозиционната реакция, обаче, напълно отговаря на усещанията на хората, че опозиция няма.

 

Преди няколко дни мой познат сърбин ми каза нещо, което мисля, че обобщава случващото се в държавата в момента. Той ми каза: “Във въздуха витае усещането, че съм в Сърбия, в последните години на Милошевич, когато не знам какво да очаквам от моята държава, или по-точно очаквам абсолютно всичко”. Това е и ситуацията с пържолите, и ситуацията с арестуваните ромски барони и с онова, което МВР и главите на държавата извършват. Хората на върха на държавата се държат като мутри.

 

Министър-председателят се държи като кучкар в кучкарница и наоколо вижда само кучета, без хора. Вероятно, защото така живее в Банкя – сам с кучетата си. Защо ние сме приели да бъдем невидимите сенки в кучкарницата му – не знам.

 

Това изисква не просто гняв. Изисква излизане на хора на улицата.

 

Премиерът настоя за извинения към МВР от страна на близките на убитото момиче?

 

Бръщолевенията на Бойко Борисов са безумни.

 

Напоследък са се засилили случаите на изчезнали хора. Не знам кой се е борил с нагли, октоподи и т.н., но случаите на изчезнали зачестяват. Което означава, че отвличанията вече са резултат не само на централизирана работа на няколко групи, а вече на самодейци. Всеки разбрал, че някой е придобил някакви пари, счита, че може да си направи малка бригадка и да му ги отнеме с отвличане. И на този фон да се искат извинения...

 

По неофициална информация самоубилият се заподозрян в Перник го е направил със служебно оръжие на полицай. Какви са парламентарните механизми, по които може да се изясни тази ситуация, защото ако това се потвърди, МВР ще се окаже в грандиозен скандал?

 

Това не е грандиозен скандал, то е много повече. Това не може да се окачестви като държава. Върнете се към позицията на близките на момичето – те още от самото начало сочат, че в полицията има съучастници от първата секунда на това отвличане, а от МВР ги пращат в Германия да я видят, че си пие бирата.

 

Парламентарни механизми има. Просто хората от сегашната опозиция не могат да ги използват, защото не могат. Карането на кънки е въпрос на умение, не на разяснение....