Протести срещу падане на забраната за генно-модифицирани пшеница и зеленчуци

Планираното от Министерството на околната среда и водите отпадне на общата забрана за освобождаването в околната среда и пускането на пазара на генно-модифицирани организми (ГМО) като тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури предизвика в сряда протест на екоорганизации, производители на биопродукти и родители, които са против либерализацията на закона.

Те са притеснени от това, че при освобождаването на търговията българският пазар ще бъде залят от генетично модифицираните организми и базираните на тях стоки. Така страната ще загуби генетичен ресурс, тъй като вносни ГМО ще заменят традиционните български сортове по чисто икономически причини, без връзка с вкусовите им качества и полезни съставки. Според протестиращите, от изчезване ще бъдат застрашени родните сортове зърнени култури, череши или ябълки.
По-сериозните страхове на протестиращите обаче са свързани с това, че при тестове на луканки, салами и вафли, извършвани от здравното министерство постоянно се откриват продукти, които съдържат съдържат над 0.9% ГМО, което е допустимото количество по закон, а това не е отбелязано на етикетите. Ако сегашният неефективен контрол върху храните се пренесе в среда с либерализирани ГМО, последиците, включително за здравето на нацията, са непредсказуеми, смятат еколози, производители и потребители. 

От ековедомството обаче успокоиха, че преди да се пусне на пазара даден генно-модифициран продукт той ще трябва да получи индивидуално разрешение от Консултативна комисия по ГМО. В нея ще влизат хабилитирани учени от различни области на науката, компетентни да проверят достоверността и пълнотата на информацията, съдържаща се в подаденото заявление за одобрение. Те ще правят оценка на риска чрез експерименти и наблюдения за краткосрочни и дългосрочни последици за човешкото здраве и ефекта върху околната среда, заявиха от МОСВ.

Освен това ще има обществено обсъждане на всяко заявление за пускане на ГМО. В процедурата ще участват и ЕК и държавите-членки, които могат да изпратят свои коментари и информация, свързана с конкретното досие. Крайното решение, издадено от министъра на околната среда и водите, се основава на становището на комисията, резултатите от общественото обсъждане и получените коментари на ЕК и държавите-членки.

Ако оценката на риска показва, че даденият ГМО може да окаже неблагоприятно влияние в конкретния случай, както и ако решението в рамките на ЕС е отрицателно, това е законово основание за отказ за издаване на разрешение, посочиха от МОСВ.

Пускането на ГМО ще става с план за наблюдение и контрол върху начините за третиране на отпадъците и на плановете за спешни действия при аварии.

От ековедомството обясняват, че планираните поправки в закона, който е приеман преди членството ни в Европейския съюз, са за постигане на пълно съответствие на националното законодателство с евронормите. Така ще се спре и стартирана срещу България процедура за нарушаване на чл. 226 от Договора за създаване на Европейската общност и предотвратяване на подобни процедури в бъдеще.

В европейското законодателство не съществуват общи забрани, каквито има в българското, а изискването е да се решава за всеки случай, допълниха от екоминистерството.

Становището на държавните експерти е, че няма да има проблеми за съвместното съществуване на генетично модифицирани култури с традиционното и биологичното земеделие, тъй като ще има изисквания за пространствена изолация на различните групи култури. Така те няма да могат да мутират, обясняват от МОСВ.