Протестиращите не подкрепят самоцелния принцип "стани да седна!"

"Денят се познава от сутринта" е казал народът. Затова на протеста се опитвам да надникна отвъд екзалтацията на критиката срещу видимия морален провал на мандата Борисов. Търся знаците, които предвещават следващото управление.

На площада се вижда извадка на българския Суверен. Добре представено е целокупното гражданство. Всички слоеве на населението са излезли срещу корумпирания модел на управление, който ежедневно ги ограбва и изнудва. Който им напомня, че – няма значение какво пише в закона - правата и възможностите в страната ни не са равни. Търсят справедливост, човечност и защита за личното си право на щастие.

В борбата за демокрация има едно базово условие: per definitionem (по дефиниция) гласът на всеки е равен на гласа на всеки друг. Оne man - one vote. Всеки излязъл на площада и по време на протеста, и след това, се очаква да има равни права, равни възможности, равни отговорности. Изключвам, разбира се провокаторите.

Това е идеалът. Това мотивира борбата на хората срещу привилегиите на олигарси, клики и приятелски кръгове. Хората очакват на площада тези клики и приятелски кръгове да са обезсилени и да не дискриминират съпротестиращи. Знам, че това е възможно само при идеални условия. Знам, че човешко е да сме несъвършени.

Ако обаче поредната клика или приятелски кръг гледа на излезлите на бунт хора като на средство, за да се добере до властта, най-много с двойна сила да си навлече гнева на протеста. Смятам, че не е излишно да си го припомняме.

Нали по плакатите на бунтуващите се българи четем, че не искат повече да бъдат дискриминирани в собствената си страна и да бъдат принуждавани да емигрират? Нали четем исканията им за премахване на паралелната държава, която отрежда на едни да оцеляват с почтеност, талант и образование и да създават блага, които другите - от приятелските кръгове и кликите - задкулисно да заграбват?

Нали борбата на площада сега не е за самоцелно сдобиване и облажване с власт, а властта ще бъде само средство за постигане на идеали - за равнопоставяне на българите, за солидарност, за изравняване на шансове?

Нали има единодушие, че талантът трябва да произвежда и усвоява обществените блага, а не връзкарството и корупцията? Нали – особено по-младите – призовават за разкрепостяване на таланта, който сега е потискан и обезсърчаван от корупция? Нали само развързаният техен талант ще оттласне България от дъното на европейската цивилизационна скала и ще я изведе нагоре? Нали считаме, че в държавата ни талант не липсва, а само подходящи условия за реализацията му?

По-младите ни навират тези истини в очите, като че да ни засрамят, че животът ни мина преди да сме ги осъзнали.

Тогава? Тогава да не забравяме, че всички участници в протеста са равнопоставени. Че това е всенароден протест. Както са равнопоставени и всички организатори на протеста. Сега площадът трябва да е Атинската агора – място за директна демокрация. И колкото повече от този дух запазим в следващата власт, толкова по-успешна ще бъде България, толкова по-добре ще живеем всички.

Много по-важна от борбата за властта сега на площада е борбата за ценности – за всечовешките, но и за Европейските ценности. Българинът се е вдигнал срещу безпринципната власт, препятстваща и неговото развитие, и развитието на държавата му. След падането ѝ очаква на власт да дойдат демократичните принципи, които сега площадът утвърждава. Очаква не кликите и приятелските кръгове, а принципността да управлява. Очаква политиците и държавните служители, които са негови слуги, да бъдат оценявани единствено според уменията им да прилагат тези принципи.

Така го искат протестиращите - а дали така ще стане?

На този въпрос удовлетворителни отговори трябва да дадат тези, които се готвят да влязат в следващото управление. А още сега се очаква и триото, и Христо Иванов, и всички други вдъхновители на протеста да потвърждават и препотвърждават принципността, за която пиша.

Това е може би е най-философският протест от трудното начало на българската демокрация преди 31 г. Евтин и неприемлив е за него принципът "стани да седна!" - освободи ми властта, за да се облагодетелствам аз наместо ти от нея.

С просто око на площада се вижда и смяната на поколенията. Добре образовани космополитни млади хора не приемат вече да бъдат управлявани от политически елит, състоящ се от чичковци и лели останали с единия, а понякога и с двата крака в соца. Личи, че младите са обявили революция на политическата култура. Повече от това. Обявили са революция на манталитета. Подканят българина, прекарал живота си в корупция, да осъзнае, че тя въобще не е неделима част от света.

Младите не разбират защо хората властта вижда в тях "тулупи". Не разбират, че в перверзната онтология на сегашната власт хората изначално се делят на тарикати и тулупи. Че тарикатите чрез близост до властта имат достъп до обществен ресурс, а тулупите имат своето човешко достойнство.

Не разбират, че министър-председателят ги призовава да обръщат повече внимание на построените магистрали и приемането в чакалнята за еврото, отколкото на задкулисното си ограбване и осуетяването на своите мечти. Тези два светогледа явно ще си останат вечно чужди. Те са толкова несъвместими, колкото сравнение на резултатът от ремонта на "Графа" с ремонта на сходна улица в който и да е европейски град.

Младите също не разбират защо ГЕРБ ги плаши с край на статуквото на стабилност. Това статукво ги призовава към себеотрицание, безропотност и безкритичност – все неща, които явно не са готови да приемат. Усещат, че това самоцелно статукво не прави живота по-смислен, а по-безвкусен.

Е, с какво тогава ги плашат?