Протестите или защо дясното правителство влезе в капана на лявото управление

Защо дясното правителство на Иван Костов заслужи броени месеци преди парламентарните избори по софийските улици да се разминават протестиращи работници? Въпреки финансовата стабилизация, въпреки реалния и видим ръст на работещата част от икономиката, въпреки увеличените инвестиции на зелено, тоест увеличеното доверие на чужденците към България?
Защото в случаите с ВМЗ Сопот и Плама дясното правителство се държа като ляво управление. И постави за приоритет измамния социален мир, вместо да изреже отрано и надълбоко болния икономически цирей.

4 години неизбежното преструктуриране, а оттам и съкращения на работещите във ВМЗ Сопот, бяха отлагани. Под натиска не само на синдикатите, но и на министерството на отбраната.
Въпреки че не от 4, а от два пъти по толкова години е ясно - мастодонт като ВМЗ е ненужен. България отдавна не е част от добре разпределения в миналото военен пазар на СИВ. Страната ни вече не поддържа братските революционни режими в Африка, основни потребители на стоките на СИВ-овската българска военна индустрия. Поне от 4 години е категорична и ориентацията на България към НАТО и също оттогава е ясно, че параметрите на бъдещата ни модерна военна индустрия трябва да се договарят в Брюксел, а не в Москва.

Защо тогава стратегията за раздържавяване на ВМЗ се появи едва в началото на 2001 година? Защо разпродажбата на ненужни активи, почивни станции и други остатъци от гигантоманското социалистическо минало още не е започнала? Защо едва в края на 4-годишния мандат това правителство започна с неизбежните съкращения на работещите в завода?

Защото всички плахи опити да се въведе ред във ВМЗ - финансов и чисто мениджърски, бяха удавяни още на експертно ниво. Всяко ново ръководство на завода, преди и да си е помислило как да оптимизира производството, се сблъскваше със стройната синдикална организация. И с Константин Тренчев, готов винаги изведе "бойните батальони". Както е правил през всички години - от 1991-ва досега.
Оттук и опитите на държавата да накара ВМЗ да си плаща дълговете, поне към бюджета, се сблъскваха с отпора на ръководството на завода. И на представителите на министерството на отбраната в това ръководство.
След всеки подобен опит следваше поредното отсрочване на дълговете и ново изливане на пари. На практика, поредното удължаване на агонията на мастодонта.

По подобна схема, въпреки че зад нея не би могла да се привиди толкова отчетливо дългата ръка на "Подкрепа", се разиграваше и сцената с "Плама". След като бе заробена с дългове съвсем умишлено, рафинерията мина през ръцете на трима собственици. Първият нищо не направи, вторият дори и не се опита. И вече цяла година кредиторите на рафинерията, един от които е самата държава, стоят и само наблюдават последният собственик - как и той не прави нищо с рафинерията. А се опитва да прави на будали дори и българските чиновници с обяснението - не работя, защото нямам заверен одит. А не давам да ми го заверят, защото не съм се разбрал с данъчните как точно ще ми обложат 118 000 лева. От едната страна са мащабите на една рафинерия, а от друга - данъчното облагане на малко над 100 000 лева.
И вместо кредиторите на "Плама" да поискат неизбежното - процедура по несъстоятелност, най-накрая го поискаха работниците в рафинерията.
Отдавна беше ясно, че това е цената да се види - има ли полза от рафинерия насред полето, с безумно високи транспортни разходи и на пристигащия нефт, и на излизащата стока. И ако има, каква част от производството е икономически изгодна и ще остане и каква част ще се затвори. Нещо, което можеше да се случи още преди година и повече време.

И в двата случая правителството попадна в капана на социалистическата индустрия. Строиш гигант, а около него се заселва цял град или регион. И поколения се препитават в гиганта. Но когато слънчевото време свърши, гигантът не може току-така да отмре. Защото градът няма как да умре.

Нормално е и в Сопот, и в Плевен хората да си държат на хляба. Който са свикнали да вадят във ВМЗ и в "Плама". Още по-нормално е държавата навреме да извади истинските карти на масата. Които показват, че хлябът ще намалее, защото пазарът не приема ВМЗ и "Плама" в този им вид.
Ако това бе станало навреме, без страх от рекетьорски синдикален натиск или живи вериги, останалите извън вратите на ВМЗ и "Плама" щяха да разполагат поне с повече време. Да потърсят друга работа, може би и друг град. Сега ще им се случи същото, но с горчилката на измаменото доверие - и тези ни обещаха, и те не го сториха.

Защото капанът на привидното социално спокойствие, заложен въпреки здравата икономическа логика, винаги щраква в най-неподходящия момент. Вътре се оказват и двете страни в конфликта - еднакво излъгани в очакванията си. И ако тези капани е логично да се залагат от лявото управление, защо дясното правителство им позволява да щракат вече четвърта година...