Протестите срещу мерките заради коронавируса в Германия: Кои са "нестандартно мислещите"?

Протестите срещу мерките заради коронавируса в Германия: Кои са "нестандартно мислещите"?

Сбор от десни екстремисти, биещи барабани деца от елитни семейства и разтревожени родители излиза на улицата в Германия тази година, за да протестира срещу наложените от правителството рестрикции срещу коронавируса, предава агенция ДПА.

Така нареченото движение "Кверденкен" (Querdenken), което приблизително се превежда като "латерално, нестандартно мислене", е привлякло широк кръг от хора от най-различни и нямащи никаква връзка помежду си части на политическия спектър, които твърдят, че рестрикциите на правителството, свързани с коронавируса, нарушават гражданските им права.

Демонстрациите на движението са провеждани почти всеки уикенд в градове из цяла Германия от повече от половин година насам, често привличащи хиляди хора, които протестират напук на правилата за социална дистанция и носенето на маски.

"Кверденкен" е критикувано за насърчаване на конспиративни теории и омаловажаване на ефекта на пандемията, която досега отне 26 000 човешки живота в Германия.

Но това не е единственото опасение: привърженици на движението "Граждани на Райха" (Reichsbuerger), които отричат легитимността на съвременната германска държава, са забелязани да участват в протести на "Кверденкен", наред с хора от крайнодесния лагер.

Движението "Кверденкен" е основано в южния германски град Щутгарт от Михаел Балвег, бизнесмен в областта на технологиите, който описва себе си като активист за мир.

Местни демонстрации и по-малки шествия срещу ограниченията, свързани с коронавируса, организирани от "Кверденкен", се проведоха за пръв път в няколко германски градове през април. По-късно те се превърнаха в ежеседмични прояви в цялата страна и станаха по-многобройни, след като въведената по време на карантината през първата вълна от пандемията в страната забрана за демонстрации бе отменена с поредица от съдебни решения.

От самото си начало протестите привлякоха множество хора, включително "езотерици, противници на ваксинирането, но също и бивши активисти за мир и разтревожени родители, които имат проблеми със затварянето на детските градини", казва Едгар Гранде, изследовател на протестните движения в Берлинският център за социални науки (WZB).

Първоначалните протести напомняха повече демонстрациите за мир през 60-те години на 20-и век, и дори могат да бъдат определени като леви, смята Гранде, въпреки че привърженици на крайната десници участваха в тях от самото начало.

"Според мен онова, което характеризира това движение е, че е толкова разпръснато, разнородно и изменчиво", казва Гранде.

Онова, което обединява протестиращите, не е някаква обща политическа идеология, а "подчертано недоверие" към властите и държавата, особено на фона на несигурността около кризата с коронавируса, твърди Гранде.

Това доведе до на пръв поглед противоречива ситуация, при която хора обвиняват канцлера Ангела Меркел, че е въвела рестрикции, наподобяващи диктаторския нацистки режим в Германия . . ., а същевременно излизат на шествие рамо до рамо с явни неонацисти.

Друга обща черта е вярата в конспиративни теории, които според Гранде, често са свързани с крайнодесни или антисемитски възгледи.

Банери на движението "КюАнон" (QAnon), чиито членове вярват, че светът тайно е контролиран от сатанинска педофилска секта, се превърнаха в нещо обичайно за тези протести, наред с реториката, че Меркел е планирала пандемията, за да отклони вниманието от "провалите" си в миграционната политика и кризата в еврозоната.

"Хората се събират и се обединяват в убеждението си, че зад рестрикциите, въведени от правителството на национално и федерално ниво, стои съвсем различен план, а не целта за овладяване на пандемията", казва Фабиан Вирхоф, изследовател на десния екстремизъм в Университета за приложни науки в Дюселдорф.

"Вероятно за първи път конспиративните теории играят толкова значима роля в историята на протестите в Германия", казва Гранде и допълва, че това е улеснено от несигурността, породена от пандемията и от широкия достъп до подобни теории в интернет.

Въпреки разнородността на протестите, крайнодесни активисти успяха да употребят движението "Кверденкен" и да привлекат по-голямо внимание от страна на медиите.

Конспиративните теории и десните елементи навлязоха в центъра на общественото внимание по време на по-големите протести на движението "Кверденкен" през август и септември, които привлякоха десетки хиляди хора в различни градове.

На 29 август близо 38 000 души протестираха в Берлин, включително деца, хора, носещи балони във формата на сърца и знамена с цветовете на дъгата, но също и известни представители на крайната десница, като готвача веган, обърнал се към конспиративните теории Атила Хилдман, или Николай Нерлинг, блогър, който качва антисемитско съдържание и се самоопределя като "народен учител". Протестиращите носеха плакати с призиви към правителството да подаде оставка или да "прекрати коронавирусната диктатура", а мнозина скандираха: "Ние сме народа" и "Съпротива".

Неколкостотин протестиращи преодоляха обезопасителните заграждения около Бундестага, сградата на парламента, и щурмуваха стъпалата ѝ, като мнозина развяваха знамена в черно, бяло и червено на бившия германски Райх, символ на организацията "Граждани на Райха".

По подобен начин, на 7 ноември демонстрация на 20 000 души в Лайпциг се изля в хаос, след като хората пренебрегнаха полицейските нареждания и потеглиха на шествие по затвореното околовръстно шосе на града, а сред множеството имаше десни футболни хулигани.

Правителственият говорител Щефен Зайберт по-късно заяви, че "естремисти, размирници и хора готови да прибегнат до насилие" са вилнели в източногерманския град.

Оттогава службата за вътрешно разузнаване в провинция Баден-Вюртенберг започна да наблюдава основателите на "Кверденкен" заради "достатъчно основателни доказателства за екстремистки тенденции".

"Крайнодесни групи видяха в движението от самото начало възможност да привлекат общественото внимание и да преминат към действия", казва Гранде и допълва:"Това не е нова стратегия за новата десница . . . , но този път те очевидно са улеснени".

"Преобладаващото мнозинство" от демонстрантите, обаче "не споделят екстремистки възгледи", написа в доклад германското разузнаване. Гранде изчислява, че само около 10 процента от тях могат да бъдат квалифицирани като екстремисти по време на протестите.

Да бъде изчислен точно техният брой е трудно. Организаторът Балвег твърди, че "Кверденкен" е "мирно движение", а да се разговаря с хората, участващи в шествията на движението, не е лесна задача заради недоверието им към медиите.

Това може да се е отразило върху репортажите за проявите. "Медиите преждевременно омаловажиха тези протести и ги приравниха с акции на крайнодесни групи", казва Гранде.

"Със сигурност има хора, които не искат да имат нищо общо с (екстремизма) на тези протести. Но не те създават общото впечатление . . . , а това е отговорност на хората, организиращи протестите", казва Вирхоф.

Появата на ваксина може да отнеме част от пламъка на протестите, смята Вирхоф, тъй като основното искане е отмяна на рестрикциите.

"Но част от движението ще намери друг мотив за протести. Защото все още се споделят конспиративни вярвания. Точно затова смятам, че ще трябва да сме готови за подобни неща и в бъдеще, но може би не в същия мащаб", заключава Вирхоф.

По БТА

Споделяне

Още от Европа

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?