Протестите в Ирак и Ливан представляват предизвикателство за Иран

В деня, след като избухнаха антиправителствените протести в Ирак, в Багдад долетял късно вечерта иранският генерал Касем Солеймани и след това се отправил с хеликоптер към строго охраняваната Зелена зона, където изненадал група високопоставени представители от сферата на сигурността, като председателствал заседание вместо премиера, разказва в сряда агенция Асошиейтед прес.

Пристигането на Солеймани, началникът на елитното иранско подразделение "Ал Кудс" и архитект на регионалния апарат за сигурност на Иран, е сигнал за безпокойството на Техеран от протестите, които обхванаха цялата столица и основните шиитски територии в Ирак и на които бяха отправени призиви към Иран да спре да се меси в страната.

Протестите в Ирак и Ливан са подхранвани от местно недоволство и са насочени главно срещу политическите елити, но те представляват предизвикателство и за Иран, който оказва тясна подкрепа както на правителствата, така и на мощни въоръжени групировки във всяка от тези страни. Все по-насилствените репресии в Ирак и нападение на привърженици на Хизбула срещу главния протестен лагер в Бейрут породиха опасения от враждебна реакция на Иран и съюзниците му.

"Ние в Иран знаем как да се справяме с протести", казал Солеймани пред иракските представители според двама високопоставени официални източници, пожелали анонимност и запознати с тайната среща, пише Асошиейтед прес. "Това се случи и в Иран, но ние овладяхме ситуацията", добавил той.

Но почти месец по-късно протестите в Ирак се възобновиха, продължават и демонстрациите в Ливан, като и в двата случая те са насочени срещу правителства и фракции, съюзени с Техеран. Протестите заплашват регионалното влияние на Иран във време, когато той се мъчи под тежки американски санкции.

В деня след посещението на Солеймани насилието в сблъсъците между протестиращите и силите за сигурност в Ирак се е увеличило осезаемо, като броят на загиналите мина 100, след като неизвестни снайперисти прострелваха демонстранти в главата и гърдите. За по-малко от седмица бяха убити близо 150 протестиращи.

При възобновяването на протестите тази седмица мъже с черни цивилни дрехи и маски стояха пред иракските войници, изправяйки се срещу протестиращите и използвайки сълзотворен газ. Местни жители казаха, че не знаят кои са били те, като някои дори предполагаха, че са били иранци.

"Иран се страхува от тези демонстрации, защото най-големите си ползи от правителството и парламента той извлече чрез партии, близки до него", след американското нахлуване в Ирак през 2003 г., каза Хишам Хашими, иракски анализатор в сферата на сигурността. "Иран не иска да губи тези ползи. Затова той се опита чрез своите партии да възпре протестите по един много ирански начин", добави той.

Но това не сработи.

В петък протестите в Ирак се възобновиха след кратко прекъсване, като протестиращите се събраха масово на багдадския площад "Тахрир" и влязоха в сблъсъци със силите за сигурност в опит да пробият барикадите по моста, водещ към Зелената зона, района, в който се намират сградата на правителството и няколко посолства. В Южен Ирак протестиращи нападнаха и опожариха офиси на политически партии и подкрепяни от правителството милиции, съюзени с Иран.

В страната, която е втората най-голяма производителка на петрол в ОПЕК, обеднелите ѝ жители недоволстват, че влиятелните шиитски милиции, свързани с Иран, са си създали истински икономически империи, овладявайки държавни проекти за възстановяване и навлизайки в незаконни бизнес дейности.

"Всички партии и фракции са корумпирани, а това е свързано с Иран, защото ги използва и се опитва да изнесе в Ирак своята система на религиозно управление", каза Али Араки, 35-годишен протестиращ от южния град Насирия, където сблъсъците между протестиращи и силите за сигурност бяха особено изпълнени с насилие.

"Хората са против това и именно по тази причина ставате свидетели на въстание срещу Иран", заяви той.

През нощта срещу вторник маскирани мъже, които изглежда са свързани с иракските сили за сигурност, откриха огън по протестиращи в Кербала, свещен град, свързван с мъченичеството на една от най-почитаните фигури в шиитския ислям. Най-малко 18 протестиращи бяха убити, а стотици ранени в кръвопролитие, което може да се окаже зловещ повратен момент в демонстрациите. В Багдад протестиращи гориха иранското знаме. Дни по-рано пред иранското консулство в Кербала се събраха демонстранти, скандиращи "Вън Иран, вън!"

В Ливан стотици хиляди хора излязоха по улиците с искания за оставка на правителството, което е доминирано от проирански фракции. Както в Ирак, в основата на протестите стои недоволство на местна почва.

"Протестите и в Ирак, и в Ливан са главно заради местната политика и корумпирана политическа класа, която не изпълнява обещанията си", казва пред Асошиейтед прес Айхам Камел от мозъчния тръст "Юрейша груп".

Протестите "показват провала на марионетния модел, при който Иран е в състояние да разширява влиянието си, но съюзниците му не са в състояние да управляват ефективно", заяви той.

Ливанските протестиращи споменаваха Иран и неговия главен съюзник, войнствената групировка Хизбула, само епизодично, но насочиха голяма част от гнева си срещу ливанския президент и външния министър, които са от християнска партия, намираща се в тесен съюз с Хизбула.

Често се чува възгласът "Всички значи всички", а смисълът му е, че всички ливански фракции, включително Хизбула и съюзниците на шиитското движение, заслужават упреци.
Миналата седмица на главния митинг се стигна до юмручни схватки, след като протестиращите започнаха да скандират срещу водача на Хизбула шейх Хасан Насралла, който някъде по същото време обяви, че оттегля привържениците си от протестите. Той каза, че външни сили се възползват от демонстрациите, за да навредят на организацията му, предупреждавайки, че подобни действия могат да тласнат страната обратно към гражданската война.

Вчера привърженици на Хизбула вилняха из главния протестен лагер в центъра на Бейрут. Малко след това премиерът Саад Харири, подкрепян от Запада лидер, който с неохота си партнираше с проиранските фракции в правителство на националното единство, подаде оставка. До залез слънце протестиращите отново се бяха върнали на площада, ликувайки след първата си победа, откакто демонстрациите започнаха на 17 октомври.

Хизбула е най-влиятелната въоръжена групировка в Ливан и само тя отказа да се разоръжи след края на гражданската война (1975-1990 г.). Шиитското движение оправдава запазването на арсенала си с това, че според него той е нужен за защитата на страната от Израел, който беше окупирал Южен Ливан от 1982 до 2000 г.

Хизбула изпрати хиляди бойци в съседна Сирия, за да помогне да бъде разгромен бунтът срещу сирийския президент Башар Асад, друг ключов ирански съюзник. Мощните подкрепяни от Иран шиитски милиции в Ирак, мобилизирани първоначално да воюват срещу групировката "Ислямска държава", също воюваха редом с войските на Асад. А Иран потуши със сила след президентските избори през 2009 г. продемократични протести на своя територия, станали известни като Зеленото движение.

Техеран общо взето пази мълчание по въпроса за протестите, но същевременно изрази подкрепа и за двете правителства, както и за Хизбула. Говорителят на иранското външно министерство Абас Мусави изрази "дълбоко съжаление" от страна на Техеран за десетките убити протестиращи в Ирак.

"Сигурни сме, че иракското правителство, народ и духовници са в състояние да преодолеят тези проблеми", каза той.

По БТА