Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Протестите заплашват амбициите на Ердоган

5 коментара
Реджеп Тайип Ердоган

Трите седмици протести представляват политическа сметка за премиера на Турция, която може да преобърне ключови части от неговия политически дневен ред, включително неговата амбиция да преработи конституцията и да стане известен като най-силния лидер на Турция в нейната демократична история.

 

Яростното отношение на Реджеп Тайип Ердоган към протестиращите и към политическите опоненти, които според него им помагат, поляризира страната и намали широката база на подкрепа, която далеч бе надхвърлила неговото ядро религиозни гласоподаватели.

 

Неговите действия също така вредят на основен политически актив: неговият имидж на държавник, който е укрепил ролята на Турция на световната сцена и е в основата на нейния икономически бум.

 

Отслабена позиция на Ердоган може да бъде възможност за други в неговата партия, които дълго време стояха в неговата сянка, включително президентът Алдуллах Гюл.

 

Междувременно битката на премиера може да го направи по-малко надежден партньор за Запада във време, когато западните лидери управляват трудни въпроси по турската граница, като гражданската война в Сирия.

 

Вълненията в Турция са също удар върху вече намаляващите шансове на страната за присъединяване към ЕС.

 

Ердоган се стреми към промени в конституцията, които биха засилили правомощията на президентството и биха му позволили да се премести на този пост след изборите през август 2014 г. Но промените изискват квалифицирано мнозинство в парламента, с каквото неговата партия не разполага.

 

Преди изглеждаше вероятно Ердоган да може да прокара промените с помощта на по-малка кюрдска партия, но този потенциален съюзник е разочарован от неговия неотдавнашен националистически завой. А политическите катаклизми може дори да ограничат гласовете в неговата собствена партия.

 

Междувременно Ердоган предизвика критики от много посоки заради своя загрубяващ авторитаризъм, особено от Европа и САЩ.

 

Като най-конкретен резултат от това - европейските лидери се колебаят за разговорите, планирани по-късно този месец по бавно придвижващата се кандидатура на Турция за членство в ЕС.

 

"Ако погледнете назад преди 10 години, Ердоган и неговата партия се радваха на огромна подкрепа от Запада, особено след като се заеха с турската военна върхушка", казва Бюлент Алиръза, директор за Турция в Центъра за стратегически и международни проучвания във Вашингтон.

 

"Това в момента е под съмнение, тъй като те критикуват Ердоган, а той реагира остро на техните критики".

 

Друга политическа сила - репутацията на Ердоган като умел капитан на турската икономика, също изглежда търпи щети.

 

Турската икономика нарасна с повече от 40 процента през 10-те години, откакто е на власт, а Ердоган си е поставил амбициозни икономически цели за следващото десетилетие.

 

Но турската лира падна съществено спрямо другите валути след като започнаха протестите, а един продължителен смут може още повече да подкопае доверието в икономиката.

 

Ердоган изглежда бе сварен неподготвен от внезапната поява на опозиция на улицата, която се появи от привидно дребен градоустройствен спор за парк в центъра на Истанбул. Досега той почти винаги намираше начин да наложи своята воля в турската политика. Но след дълго, доминиращо присъствие във властта, свадливият инстинкт на Ердоган изведнъж го отклони от пътя с протестиращи, предизвикващи го в конфликт, който в най-добрия случай би се решавал от кмет.

 

След като неговите груби действия превърнаха ситуацията в световна новина, Ердоган публично иронизира демонстрантите като терористи и безделници, за кратко предложи да се срещне с лидери на протестиращите, после се обърна отново към силата, конкретизирайки имиджа на особняк.

 

През цялото време той критикуваше остро социалните медии, докато обвиняваше протестиращите, че са били подстрекавани от врагове от чужбина и от медии, излагайки на показ неприятен национализъм, който отчужди бивши привърженици.

 

Но щетите може да бъдат поправени, най-вече защото опозиционните партии са много слаби. Нещо повече – западните лидери гледат на Турция като на ключов съюзник и се нуждаят от помощта ѝ по важни въпроси, включително Сирия и Иран. Те ворятно ще почувстват облекчение, ако вълненията в Турция затихнат и те могат отново да гледат на Ердоган като на доверен партньор.

 

По БТА

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

5 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #5

    5: Грешка! Председателят на ПЕС беше единственият български политик, който си позволи да критикува Ердоган за кръвопролитията на площад "Таксим". Затова пък Бойко Борисов беше българският политик, който подкрепи покровителя си Ердоган за действията му. Всички останали български политици се смълчаха и се снишиха в очакване бурята на протестите да отмине...

  2. Анонимен
    #4

    До 2. Ти мислиш ли преди да пишеш? Мустафа Кемал избил милион и половина арменци? Това става доста преди той да вземе власта!За гърците, мога да му кажа само едно голямо браво! Не всички политици са като нашите конуняги за да си подаряват територията, акто нашите -- подариха 66 000 квадратни километра на гърчолята, пък за това и цели 30 години ги хрантутихме с репарации! Гърците със сърбите са измета на Европа (сега до тях се редят и макетата)! А пък и Фидел Кастро, и Муамар Кадафи, и Хафез Асд,

  3. Анонимен
    #3

    Мъка-а-а! Оранжевата геволюция не се състоя. Всички дьонмета са безутешни. "Турската икономика нарасна с повече от 40 процента" - колко скромно! Нарастването е 80%, а стандарта на живот се вдигна близо три пъти. Дълговете към МВФ бяха платени предсрочно и всички ограничения на МВФ - отменени. Затова е и цялата врява за оставка.

  4. Анонимен
    #2

    до 2, кой Мустафа Кемал? Същият който ръководи и изби мильон и половина арменци и 350 000 гърци?! Ми той голяма работа и тоз Кемал ... Ататюрк

  5. Анонимен
    #1

    С тъпото си упорство Ердоган ефенди загуби шансовете си да с нареди редом до Мустафа Кемал. Когато човек се възгордее и се вземе твърде насеризно, пътят надолу е много бърз. От сега нататък каквото и да прави, Ердоган ще е санмо в тежст на Турция. Единствения начин да не пречи е да си подаде оставката. Преломния момент за това е да разбере че е загубил безвъзвратно и да спре да занимава страната със собствените желания които вече не съвпадат с тези на хората. Това е най-трудното за човек който е опиянен от властта.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.