Протестна пластмасова вълна "заля" ековедомството

То се измъква от отговорност за плаващите сметища и за въвеждане на депозитна система за бутилките

Протестна пластмасова вълна "заля" ековедомството

Инсталация на вълна от 2000 пластмасови бутилки посрещна служителите на Министерство на околната среда и водите в четвъртък сутринта.

Акцията бе дело на екоактивисти от "Грийнпис" и "За Земята", а поводът е островът от бутилки в река Искър от миналата седмица, както и системното замърсяване на реките у нас и Черно море.

С тази инициатива екоактивистите искат среща с министъра на околната среда и водите, за да станат част от работния процес по въвеждането в българското законодателство на директивата за ограничаване щетите от еднократните пластмасови изделия.

Те предлагат въвеждане на депозитна система за пластмасовите бутилки, което според тях ще реши проблема с безразборното изхвърляне на отпадъци. Освен това производителите на еднократни опаковки ще могат безпроблемно да изпълнят влизащото от юли 2021 г. задължение да събират обратно пуснатите на пазара бутилки. Според изискванията до 2025 г. трябва да се постигне 77% разделно събиране на пластмасовите бутилки за напитки до 3 литра.

Природозащитниците дават пример, че в десет европейски държави успешно върнатите пластмасови бутилки се заплащат. След въвеждането на тази система в Германия преди 10 години, успеваемостта е 90%, а удовлетворението на хората, които я ползват 80%. По тази начин рециклирането на пластмасовите изделия е гарантирано, икономиката става по-кръгова и природата остава по-чиста, посочват екоорганизациите. Според тях депозитната система трябва да включва всички размери и видове пластмасови, метални и стъклени опаковки за напитки.

Темата с депозитната система при пластмасовите бутилки неведнъж е повдигана през годините у нас, но Министерството на околната среда и водите (МОСВ) твърдеше, че тя е неприложима у нас. Ведомството досега се е позовавало на анализи, които обаче така и не са ставали публично достояние, за да може да се запознае обществеността с изводите в тях и да види какви са пречките.

Екоминистерството: Извън компетенциите ни е

След акцията с вълната от пластмаса обаче МОСВ обявиха, че решението за депозитна система "далеч надхвърля компетенциите на МОСВ, както и Закона за управление на отпадъците и наредбите по неговото прилагане". "Решение в подобна посока следва да бъде взето не въз основа на принципни предпочитания към даден вид система за събиране, а отчитайки всички специфики на управлението на отпадъците в България и на възможностите за изпълнение на новите цели", посочват в своята позиция от ведомството.

От "За Земята" и "Грийнпийс България" подкрепят искането си с това, че над 19 хил. българи са ес обявили за депозитната система в тяхната петиция "Повече море – по-малко пластмаса", а тя също така се препоръчва и от европейски политици на най-високо ниво като Франс Тимерманс, както и в обща позиция на двете най-големи асоциации на производителите на безалкохолни напитки в Европа.

Българските рециклиращи огранизации обаче са против. През 2015 г. те се обявиха, че ако такава система се приложи, ще поскъпнат всички безалкохолни, заради инвестициите, които трябва да се направят в нея.

Сега МОСВ обещава, че обществени консултации и дискусии по въвеждането на евродирективата за пластмасовите отпадъци ще има в периода април-май 2021 г.

На 4 април обаче ще се проведат парламентарните избори и вниманието по-скоро ще е съсредоточено върху съставянето на кабинет, което се очертава сложна работа, според социологическите проучвания за подкрепата за партиите.

Протестната акция на двете организации е заради системното бездействие на институциите.

"Придошли реки на много места из страната изложиха на показ сериозния проблем с пластмасовите опаковки, които замърсяват всяко селско дере, крайпътна канавка, нестопанисвана земя, както и язовирите", посочват те.

Проблем с плаващи пластмасови сметища има не само по р. Искър, което нашумя в последните дни след дъждовете и за почистването му правителствот оотпусна спешно 220 хил. лв. Също такова има и край Дунавските острови, където 80% от отпадъците са пластмасови бутилки. Ситуацията в други големи и малки реки и водоеми из цялата страна е сходна, казват от екоорганизациите. А в същото време пластмасовите бутилки от полиетилен терефталат (PET) са един от най-търсените материали за рециклиране.

"Ситуацията е показателна за трайните недостатъци на действащата система за управление на отпадъците в България и в частност на разделното събиране на пластмасови отпадъци. Веднага след като снимките на острова от пластмаса на река Искър станаха популярни, много от възмутените казаха, че причината е единствено в хората, които хвърлят. Всъщност наблюдаваме как липсата или недостигът на контейнери за разделно събиране водят до ниски нива на рециклиране. А това е предпоставка за нерегламентирано изхвърляне или изгаряне на ценни рециклируеми суровини", коментира Евгения Ташева от Екологично сдружения "За Земята“.

МОСВ: Отговорността е на кметовете

По-късно през деня от Министерството на околната среда и водите излязоха с позиция за пърформънса, в която се посочва, че "екологосъобразното управление на отпадъците е на първо място грижа, отговорност и мерило за културата на всеки отделен гражданин", а контролът да не се изхвърлят боклуците нерегламентирано е на общините и кметовете.

"За съжаление се установява, че контролът в общините не се извършва в достатъчна степен, за което свидетелстват множеството и разнородни отпадъци, отнесени от водите на р. Искър", посочва се в изявлението на ведомството. Все пак то признава, че е необходимо и от негова страна повишаването на контрола върху това как кметовете спазват задълженията си.

Екоминистерството допълва, че на екоинспекциите е наредено да проверят дали в населените места по поречието на Искър са осигурени достатъчно места да си изхвърлят боклуците и как кметовете организират сметоизвозването.

В рамките на 2020 г. от регионалната екоинспекция в София са извършени 34 проверки на територията на София област за замърсяване на реките от незаконни сметища.

Плаващото сметище край Своге вече е наполовина

Междувременно областният управител на София-област Илиан Тодоров съобщи, че плаващото сметище край ВЕЦ-Своге вече е наполовина. Преди шест дни започна почистването му. Областният управител се надява до края на седмицата да бъде изчистено всичко и обясни, че студеното време е затруднило работата.

Заради ниските температури трябваше да се разбиват замръзналите боклуци, за да може да бъдат изгребени. Днес трябва да дойде лодка, която да се включи в почистването и да продължи да разбива замръзналите отпадъци. Към този момент към депото са занесени около 700 тона боклук.

И ако ВЕЦ-а край Своге се почиства от отпадъците, не така стоят нещата с почистването на моста, който свързва селата Ямен и Четирци край Кюстендил. Той беше разрушен на 12 януари от придошлите води на река Искър и затлачените отпадъци. Във Фейсбук местни жители пускат снимки от образувалото се бунище и пишат, че за разлика от други населени места тук премиерът Бойко Борисов и отговорни фактори в ГЕРБ нито от централата, нито на местно ниво, са стъпвали на мястото и не са поели ангажимент да възстановят моста. По-късно от община Невестино съобщиха, че е започнало разчистване на натрупаните отпадъци на моста, което ще продължи една, две седмици.

Споделяне

Още от България

Защо се стигна до хаоса с ваксинирането срещу Covid?