Противоречия в украинската опозиция около промяната на конституцията

За пръв път от началото на протестите срещу президента Виктор Янукович излязоха наяве противоречия между двете основни опозиционни партии - "Баткившчина" на бившия премиер Юлия Тимошенко и УДАР на Виталий Кличко. Депутатите от двете опозиционни сили не успяха да се разберат по въпрос от принципно значение за промени в Конституция, а руско издание съобщи, че "Баткившчина" е склонна да влезе в коалиция с управляващата Партия на регионите и дори вече е влязла в преговори.

Според руския в. "Комерсант" шефът на президентската администрация в Украйна Андрий Клюев е обсъдил с опозиционерката Юлия Тимошенко възможността нейната партия "Баткившчина" и властовата Партия на регионите да формират коалиционно мнозинство в парламента. Двамата са разговаряли миналата седмица в Харков, където е на лечение бившата премиерка Тимошенко, излежаваща присъда за злоупотреба с власт.

Марина Сорока, прессекретарят на Тимошенко, опроверга информацията, като обяви, че не коментира "девотии", но случаят връща спомена за преговорите между Партията на регионите и Блокът на Юлия Тимошенко през 2009 година.

Разногласията между двете опозиционни партии са осуетили насроченото преди ден заседание на работната група за поправки в конституцията. Предложени от "Баткившчина" поправки засилват позициите на Върховната рада и превръщат Украйна в парламентарно-президентска република, а УДАР настоява да бъдат разширени пълномощията на правителството.

Миналата седмица експремиерката Юлия Тимошенко, лидер на "Баткившчина", сензационно настоя партията в никакъв случай да не гласува за отмяна на политическата реформа, предприета от днешния президент Виктор Янукович, напомня руският политолог Владимир Жарихин. "Значи днешната затворничка също няма интерес да бъдат отслабени президентските пълномощия", обяснява той.

Реформата на Янукович анулира предишната конституция, която даваше повече права на парламента, припомня "Взгляд".

Според експерти, цитирани в материала, "бездруго небезоблачните отношения" между фракционните лидери на "Баткившчина" и на УДАР Арсений Яценюк и Виталий Кличко са се изострили още повече след т. нар. Нюландгейт.

Изданието припомня изтеклия в интернет запис от телефонен разговор между помощник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд и американския посланик в Украйна Джефри Паят, от който "станало ясно, че САЩ залагат само на Яценюк и нямат доверие на Кличко".

Украински експерти коментираха, че подслушаният разговор изважда на показ конфликта между САЩ и ЕС във връзка със събитията в Киев. Според тях САЩ виждат в Яценюк свое протеже в Украйна, разглеждайки Кличко като негов конкурент - протеже на ЕС и по-точно на Германия.

Яценюк "няма достатъчен рейтинг", за да спечели президентски избори, и целта му е да стане силен премиер, нещо като германския канцлер. Кличко пък разчита да бъде избран за

президент и има интерес държавният глава да остане по конституция силна фигура, смята украинският експерт Вадим Карасьов.

Тази седмица се очаква на Върховната рада да бъде предложена кандидатура за нов премиер след оставката на Микола Азаров, приета на 28 януари.

Близкият до Янукович Азаров подаде оставка в търсене на изход от политическата криза, но опозицията отказа да заеме мястото му. Украйна бе залята от вълна на протести, след като Янукович реши да завие към Русия и отказа да подпише Споразумение за асоцииране с ЕС.

Москва от своя страна "възнагради" Киев с обещание за 15 млрд. долара.

Въпреки че ЕС обяви, че не смята да наддава за Украйна, във вторник министърът на външните работи на Полша Радослав Шикорски съобщи, че ЕС и Международният валутен фонд (МВФ) биха могли да окажат икономическа помощ от до 20 милиарда евро на Украйна.

В интервю за брюкселското електронно издание "ИЮ обзървър" той уточни, че това може да се случи при условие, че Украйна извърши реформи.

Страните от ЕС за първи път от Оранжевата революция дадоха да се разбере, че Украйна може един ден да се присъедини към съюза.

В декларацията на външните министри от Брюксел, приета преди ден, се посочва: "Съветът изразява убеждението си, че това споразумение (отказаното от Киев споразумение за асоцииране - бел. ред.) не е крайна цел в сътрудничеството между ЕС и Украйна", отбелязва "ИЮ обзървър".

Германия не коментира изявлението, но полският външен министър посочи: "Отворихме вратата и дадохме надежда на украинския народ, че ако Украйна тръгне по пътя на реформите, то тя има възможност в пълна степен да се възползва от преимуществата на европейската интеграция и положенията в договора".

Шикорски има предвид 49-а глава от договора за ЕС, според която всяка европейска държава може да стане членка на ЕС при покриване на определени демократични критерии, посочва "ИЮ Обзървър".