Според граждански доклад до ЕК, заместващ мониторинга над съдебната власт

Процедурите за ключови избори в магистратурата бяха публични, но непрозрачни

10 неправителствени организации настояват за конкретни структурни реформи в системата

Процедурите за ключови избори в магистратурата бяха публични, но непрозрачни

Процедурите, при които бяха проведени последните няколко ключови избора по върховете на съдебната власт (членове на инспектората и Висшия съдебен съвет, конституционни съдии, главен прокурор – бел.ред.), бяха публично, но същевременно – непрозрачни и очевидно предизвестени от задкулисни фактори.

Това е едно от основните заключения на 10 неправителствени организации (НПО), специализирани в сферата на правосъдието и изготвили доклад до Европейската комисия (ЕК), чиято цел е да замести мониторинга над съдебната система до края на т.г. Тогава се очаква оповестяването на следващия евродоклад, в случай, че няма извънреден.

"Въпреки претенциите на официални лица за значителна стъпка напред, ние констатираме, че формалното прилагане на новите процедурни правила бе лишено от реална воля за реформа и прочистване на върховете на съдебната власт от съмнения за нелегитимни влияния. Публичността не прерасна в съдържателно осветяване и проверка на всички фактори за зависимости и корупция. Въпреки реториката за реформи, истински достоверна оценка на състоянието на съдебната власт не беше направена и програма за решителни промени не беше формулирана. Напротив, обобщеният преглед на конкретните назначения откроява важни белези за възпроизводство на статуквото", се казва в документа.

Ковачева: Изборът на нов главен прокурор бе прозрачен и добър

Изборът на новия главен прокурор Сотир Цацаров е бил "не само публичен и прозрачен, но в него са били изчерпани абсолютно всички въпроси, зададени от неправителствени организации и магистрати".

Това коментира, по повод критиките в доклада на 10-те НПО правосъдният министър Диана Ковачева от Брюксел.

Тя добави, че лично е задавала въпроси към кандидатите, уточнявайки, че доказателство за теазата ѝ е фактът, че и двамата конкуренти на Цацаров - Галина Тонева и Борислав Сарафов, са се съгласили да станат негови заместници.

Впоследствие от правосъдното министерство съобщиха, че по време на разговора си с главния секретар на ЕК Катрин Дей, в присъствието на МВР шефа Цветан Цветанов и главния прокурор Сотир Цацаров, Ковачева е уверила, че "прозрачните процедури при избора на ръководни длъжности в съдебната система се превръщат в устойчиви стандарти".

Заявила е също, че този принцип на прозрачност ще бъде спазен и при избора на главен съдебен инспектор, членове на Конституционния съд и при попълване на парламентарната квота на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

Т.нар. заместващ доклад прави детайлен преглед на значимите събития в родната съдебна система през последната година, припомняйки всички скандали и констатации на международни организации, които изследваха поведението на изпълнителната власт и проблемите пред независимостта на съдебната.

Заключенията са подписани от Съюза на съдиите в България (ССБ), Асоциация "ФОРУМ", Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Български адвокати за правата на човека, Български институт за правни инициативи (БИПИ),  Български хелзинкски комитет (БХК), Институт за развитие на публичната среда, Фондация "РискМонитор", Сдружение "Център на НПО в Разград" - Национална НПО мрежа за гражданско наблюдение на съда в България, както и от Съюза на юристите в България (СЮБ).

"Начинът на прилагане на процедурите не гарантира, че решението ще бъде взето съобразно целите на самата процедура. Напротив, много фактори създават усещане за предварително тайно договорен резултат, основан на съображения, различни от обществения интерес. Начинът на определяне, кой да бъде номиниран и мотивацията за това, са напълно непрозрачни. Ясно е обаче, че печелившите се определят преди формалния избор - дълго преди процедурата изобщо да е започнала в медиите често се разпространява информация за фаворит, предопределен от решение на политически фигури, които в много случаи нямат формално отношение към процедурата. Намесата на лидери на изпълнителната власт и липсата на пълни гаранции за честността на избора поражда съмнение в независимостта на крайното решение", допълват авторите на мониторинга.

В доклада се припомня цялата скандална хронология с назначения на висши магистрати през последните години – от изборите на Веселин Пенгезов, Георги Колев и Владимира Янева за ръководители на Софийския апелативен съд (САС) през 2009 г., на Върховния административен съд (ВАС) през 2010 г. и на Софийския градски съд (СГС) през 2011 г., до формирането на настоящия ВСС през септември м.г., неуспешния опит за попълване на парламентарната квота в Конституционния съд (КС) и предизвестения вот за нов главен прокурор в подкрепа за фаворита на ГЕРБ – Сотир Цацаров.

Формални процедури, декларативно обсъждане, клиширани аргументи

Според десетте специализирани организации въпросните назначения сериозно потвърждават тревожната тенденция, че "провеждането на процедурите не е подчинено на воля за избор на лица с несъмнена нравственост при изчерпване на всички възможни въпроси към тях".

"Проучването на кандидатите на практика се свежда до проверка дали са извършили престъпления или дали са били дисциплинарно наказани, което подменя с минимален изискуемия висок стандарт за длъжностите, които определят лицето на системата. В същото време избирането на кандидати, за които не са разсеяни дори тежки съмнения за непочтеност, снижава на практика критериите за избор и истинска дискусия по професионалните качества не се провежда. Изглежда, че и номиниращите, и органите, които избират/назначават, действат от името на други политически фигури и с други мотиви, а не с декларативно огласените, като са постигнати задкулисни договорки, без да е ясно кои лица са взели решението и с какви механизми на влияние и въздействие са си осигурили резултата", пише в документа, изпратен на ЕК.

Отбелязва се още, че широко афишираните от управляващите като небивал напредък изслушвания на кандидатите за високи постове в магистратурата, всъщност са били повърхностни, формални и без да включват задълбоченото задаване на всички съществуващи въпроси.

Обсъждането на номинациите за всеки от въпросните постове е определено като "декларативно" и изпълнено с "клиширани квалификации". Авторите на доклада смятат също, че от последните няколко проведени изборни процедури стана пределно ясно, че крайното решение не се взима след анализ на всички известни факти и на конкретното състояние на съответната институция.

"Компрометираният избор пък създава нова форма на зависимост на назначения. Допълнително притеснение буди фактът, че за избора на частта от състава на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, излъчвана от Народното събрание, не са приети никакви правила, гарантиращи прозрачност и ефективност на проверката на качествата и интегритета на кандидатите, както и на реда за тяхното изслушване, поради което изглежда, че дори и минималните досегашни постижения - формална публичност, ще бъдат изоставени при избора на този толкова важен за реформата орган. Без обявяване на предварителни критерии беше назначен и председателят на комисията (бившият прокурор и зам.-министър на правосъдието Пламен Георгиев) от министър-председателя", аргументират се неправителствените организации.

Поредно правителство, което не желае реална съдебна реформа

Според заключенията им всички описани скандали и съмнения за корупционни схеми и упражняване на натиск от задкулисни политически кръгове са следствие от натрупаните проблеми в съдебната система и демонстрираното от управляващите нежелание за тяхното решаване.

"Действителната причина за състоянието на съдебната власт се корени в структурните проблеми на нейния актуален конституционен и институционален модел. В преобладаващата си част досегашните промени в съдебната власт представляват мним опит за преодоляване на структурно обусловените проблеми чрез повърхностни мерки, които могат да бъдат окачествени, буквално, като имитация на реформа. Предишният фокус на реформите върху укрепване на капацитета на ВСС чрез превръщането му в постояннодействащ, засилването на административния му ресурс и учредяването на Инспекторат към него, и по-голямата публичност на назначенията по върховете на съдебната власт, логично не доведе до преодоляване на фундаменталния проблем на зависимостта на правосъдната система от нелегитимни интереси, продължават авторите на документа.

"Този тип формални реформени мерки вече започна да показва по специфичен начин симптоматиката на същото заболяване. Така например, преминаването към модела на постоянен съвет, изискващ откъсване от работата и професионалната среда на членовете на съвета за продължителния период от 5 години, без въвеждане на механизми за отчетност пред колегите им и без ограничаване възможностите за политически натиск върху тях, вместо да доведе до по-добро управление, само засили тенденцията към формиране на административна каста, гарантираща интересите си чрез създаване или поддържане на различни лобита и осигуряване на подкрепа от политически и икономически интереси", се посочва още в заместващия доклад.

В подкрепа на тези констатации се припомнят последните изводи на ЕК от юли 2012 г., според които предният ВСС така и не успя да реши нито един от основните проблеми на администрирането на съдебната власт, свързани с кадруването и бюджетирането в системата, както и с безвъзвратно закъснялото въвеждане на информационни технологии.

Подробно внимание е обърнато и в тоталния провал на предишния съдебен съвет, както засега и на настоящия в конституционното му задължение "да гарантира независимостта на съдебната власт, вместо което произведе поредица от шумни скандали, демонстриращи зависимостта му от политически и икономически лобита".

В доклада се припомнят заключенията на мисията на Европейската асоциация на съдиите, която през 2011 г. установи, че "...намеците и дори обвиненията на министъра на вътрешните работи за корупция и некомпетентност на съдиите застрашават независимостта на съдебната система и сериозно нарушават върховенството на закона. Те упражняват силен натиск върху отделните съдии..."

Година по-късно, през август 2012 г., международната комисия на юристите пък оповести своя позиция по повод уволнението на бившия председател на ССБ Мирослава Тодорова, която недвусмислено констатира "повтарящи се словесни атаки срещу съдебната власт от страна на членовете на правителството, в частност от министъра на вътрешните работи, които представляват заплаха за независимостта на съдебната власт в страната".

Зависимите медии спомагат за зависимо правосъдие

В документа е отделено място и на ситуацията, в която се намира медийният пазар в България, като се посочва, че "нарастващото общо безпокойство в това отношение има важно значение за съдебната реформа".

"Без ефективни медии, осъществяващи последователен контрол върху държавните органи чрез вярно отразяване на събитията и чрез журналистически разследвания, не може да се очаква публичността на процедурите за назначения да се превърне в непритворна прозрачност или отделните скандали да се трансформират в реална борба с корупцията. Липсата на прозрачност в собствеността, финансирането и останалите фактори за корпоративен контрол върху медийните организации е сериозен бич срещу журналистическата независимост.

Непрозрачното и вероятно, не при условията на конкурентност финансиране, включва и различните финансови трансфери от страна на държавни ведомства към медийни организации, в огромната си част – с европейски средства. Неприлагането на Закона за обществените поръчки по отношение на телевизиите, липсата на прозрачност по договорите и условията на тези трансфери, както и невъзможността обществото да проследи какви действия се възлагат на медиите срещу тях и ако въобще са легитимни, как се изпълняват, също са сериозен фактор за поставяне на медиите под контрол", смятат експертите на десетте неправителствени аорганизации, подписали доклада до ЕК.

Организациите предлагат редица структурни промени

В края на документа са изброени и конкретни структурни промени в съдебната система, които, според авторите, биха довели до реална реформа в магистратурата.

"1. Реформа на модела на Висшия съдебен съвет, която да осигури:

• Отделно администриране на съдиите от прокурорите и следователите;

• Чувствително намаляване на пармалентарната квота, за да се постигне стандартът на  Консултативния съвет на европейските съдии, съдиите да се администрират от орган, съставен преобладаващо от съдии, избрани от съдии, като така бъдат предпазени от нелегитимно политическо или икономическо влияние;

• Гарантиране на представителността и отчетността при конституирането и работата на ВСС, включително чрез засилено пряко участие на магистратите в постоянни комисии;

• Оптимизиране на компетентността, отговорността и капацитета на ВСС и неговата администрация чрез промяна на модела му от постоянно действащ, бюрократизиращ се орган, в заседаващ на отделни сесии с повишаване на ангажимента на редовите магистрати в администрирането чрез различни форми на участие в отделните дейности на ВСС.

2. Реформа на модела на управление на съдилищата, включително:

• Преосмисляне ролята на председателите на съдилищата, продължителността на мандата им и на реда, по който се избират, за да се повиши доверието в техния професионализъм от страна на редовите магистрати на основата на принципа, че са "първи сред равни";

• Въвеждане на засилени елементи на съдийско самоуправление не само при конституирането и работата на ВСС, но и по отношение на отделния съд, като ефективна мярка за деконцентрация на нелегитимни центрове на неформална власт в съдебната система;

3. Реформа на статута на съдиите, включително:

• Атестиране, повишаване в длъжност и дисциплиниране на съдиите по начин, култивиращ тяхната компетентност, независимост и интегритет чрез фокусиране върху обективно отчитане на качеството на резултатите от работата им по същество;

• Регулиране на натовареността на отделните съдилища и на съдиите в рамките на един съд съобразно изработена от ВСС допустима норма за индивидуална натовареност, така че тя да е справедлива, т.е. равномерна и да е обективно възможно за съдиите да спазват задължението си за разглеждане на делата в разумен срок;

• Гарантиране на достатъчно и независимо от усмотрението на административните органи заплащане на съдийския труд.

4. Преосмисляне на модела на управление на прокуратурата на основата на задълбочен професионален анализ на провала в преследването на престъпността по високите етажи на властта и значимите икономически интереси и в светлината на структурните изводи от решенията на ЕСПЧ (делото Колеви (2009), делото Бисер Костов (2012)), включително:

• Ясно определяне на ролята на главния прокурор и на механизмите за неговата отчетност;

• Гаранции за недопускане на нелегитимни политически и икономически влияния в работата на прокуратурата;

• Дефиниране на модела на прокурорската независимост и отчетност, както във вътрешната йерархия на отделните прокуратури, така и по отношение на всеки прокурор по конкретните дела, по които работи;

• Изработване на специфични, различни от тези за съдиите, критерии за отчитане на ефективността на прокурорската работа, показателите за атестиране и дисциплинарните мерки спрямо прокурорите, методология за регулиране на натовареността им.

5. Прилагане на системни и последователни антикорупционни мерки, включително:

• Завишени гаранции за предотвратяване на конфликт на интереси и непотизъм;

• Развитие на механизмите за гарантиране на публичност и прозрачност на имущественото състояние на магистратите и за разкриване на обвързаности;

• Последователни и проактивни проверки за установяване на корупционни фактори при назначения и повишения от органа, отговорен за тези решения, при приложение на стандарта на несъмненост на интегритета, т.е. доказване на безупречен интегритет, а не презумиране на такъв."

Споделяне
Прикачени файлове
Още по темата
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?