Процесът в Либия като сценарий от студената война

В процес, който наподобява глава от слаб шпионски роман от времето на студената война, либийски прокурор поиска смъртна присъда за шестима български медици за това, че съзнателно са заразили с вируса причинител на СПИН 393 либийски деца. Либийският Народен съд, който обикновено се занимава с дела, свързани с националната сигурност, разглежда обвинение от 1600 страници, че българите - пет медицински сестри и един лекар - са целели дестабилизиране на Либия. Присъдата трябва да бъде произнесена на 22 септември в Триполи.

Безпокойството по света и в България във връзка с невероятните обвинения се засили през април, когато либийският лидер Муамар Кадафи шокира високопоставена конференция по въпросите на СПИН в Нигерия, като заяви, че заразяването на децата е част от заговор на Запада. Той каза, че вирусът HIV е създаден от американското ЦРУ, западни фармацевтични фирми са извлекли изгода от откритието, а българите заразили с него децата по поръчка вероятно на американското или изреалското разузнаване.

"Кой им е възложил тази отвратителна задача?", казва Кадафи в речта си пред форума, предавана на живо по либийската телевизия. "Някои казват, че това е било ЦРУ. Други казват, че това е Мосад. Те са провели експеримент върху тези деца."

В заключителната си реч пред съда държавният прокурор каза, че западните разузнавателни агенции "искат да попречат на Либия да играе важна роля в арабския свят. Убийството на деца с вируса е средство, с което тези тайни служби постигат целите си."

Кадафи е казал също, че българите ще бъдат съдени в "световен процес, подобен на процеса за Локърби". В момента един офицер от либийските разузнавателни служби обжалва присъдата си за бомбения атентат срещу самолет на Пан Ам над шотландското село Локърби през 1988 г., когато загинаха 259 пътници и 11 души на земята. Някои наблюдатели смятат, че Кадафи е заповядвал извършването на атентата като отмъщение за американските бомбардировки сръщу Либия през 1986 г., в които бяха ранени двама негови синове и загина 15-месечната му осиновена дъщеря.

Аналогията с делото за Локърби води до заключението, че либийският ръководител се надява да използва българите като разменна монета за освобождаването на либийския агент, осъден за атентата. Миналия месец българският в. "Труд" посочи едно друго възможно обяснение за процеса - сериозно предупреждение към политическите противници на Кадафи.

"Труд" се позовава на неидентифициран източник от българското разузнаване, според който либийските власти избрали Бенгази за място на скандала, той като този град е крепост на политическата опозиция.

До началато на процеса на 2 юни на българите не бе разрешаван контакт с роднини с изключение на отделни цензурирани писма. Процесът продължи три дни, като преди това бе отлаган 13 пъти заради искания на адвокатите за повече информация и допълнително време за да подготвят защитата. Съдът не допусна да дадат показания свидетели и експерти по СПИН. Либийските власти отклониха предложение на Световната здравна организация нейни представители да инспектират болницата в Бенгази, където е станало заразяването.

"Когато прочетох обвинителния акт, той не изглеждаше рационален", казва Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет. "Лишаването от частен и семеен живот, липсата на независимо правосъдие, продължителният арест, държането в изолация, всичко това са проблеми, които ще отнесем до Комисията на ООН за правата на човека."

Нещо повече, базираната в САЩ Международна комисия за човешки права на гейовете и лесбийките твърди, че действията на либийския съд "изглежда почиват върху непроверено и ирационално опасение от посегателство срещу нерушимостта на националните граници и за чуждестранния произход на HIV."

По време на процеса адвокатът на българите Осман Бизанти заяви, че неговите клиенти са невинни, като пледираше, че заразата с вируса е причинена от "лошата хигиена в болницата, където либийският персонал е използвал многократно спринцовки." Д-р Люк Перен, вирусолог от Женевската клинична болница заявява, че е направил диагнози за много от заразените либийски деца, изпратени в неговата клиника през1998 година. Той каза още, че при 40 процента от изследваните от него кръвни проби са установили хепатит С, който не е често явление в Либия. "Това е извънредно сигурен знак за многократно използване на спринцовки и лоши медицински порядки", каза той.

България, заедно с други страни от бившия съветски блок, поддържаше близки отношения с Либия, след като Кадафи дойде на власт през 1969 година. Много български лекари и инженери все още работят в Либия, където има недостиг от професионалисти, и изкарват много повече от средните си заплати у дома, възлизащи на сто долара. Либийското посолство в София твърди, че близо шестте хиляди българи, работещи в Либия, няма да бъдат засегнати от процеса.

Българската сестра Надя Дервишева, която също заминала за Либия за по-висока заплата, е била арестувана по случая със СПИН, но е била освободена седмица по-късно. Според нея чуждестранните медицински работници в Либия никога не лекуват пациенти, без да присъства техен либийски колега.

Но либийската общественост, която е разгневена заради болните деца и лошото медицинско обслужване, иска да има някой отговорен, казва Мохамед Касим, генерален секретар на Съюза на либийските защитници на човешките права със седалище в Холандия. "Чуждестранни подсъдими са най-удобната изкупителна жертва", казва той.

© Copyright Mediapool