Проучване: Над 70% от българите гледат телевизия ежедневно

Над 70 процента от българите гледат телевизия ежедневно, а в интернет всеки ден влизат над половината от хората в страната. Всеки пети обаче никога не е влизал в интернет. Това показват данните от от национално представително изследване, проведено сред 1000 пълнолетни българи по проект на Институт "Отворено общество"-София в периода 6-16 юни 2022 година от "Алфа Рисърч".

Онлайн медиите, включително социалните медии са основен източник на информация за положението в страната за мнозинството сред хората под 50 години, живеещите в столицата и висшистите. За всички останали основен източник на информация продължава да бъде телевизията.

Според резултатите от проучването най-голям дял от анкетираните (42%) заявяват, че се доверяват основно на телевизията, когато имат нужда от информация за положението в страната. На информационни сайтове се доверяват 26% от анкетираните, а на Фейсбук и други социални медии – 6%. На радиото основно се доверяват малко под 3% от запитаните, а на вестници – малко под 2%. Около 16% от анкетираните заявяват, че нямат доверие на никоя медия, а около 6% не могат да преценят.

Най-малка склонност да се доверяват на медиите изразяват хората на средна възраст, като всеки пети на възраст между 41 и 50 години заявява, че няма доверие на нито една от изброените медии.

Когато имат нужда от информация за положението в страната, най-голям процент живеещите в столицата се доверяват на информационни сайтове в интернет -37 на сто. За живеещите извън столицата телевизията остава предпочитан източник на информация, като на нея разчитат най-голям дял от хората в селата и малките градове. В областните градове доверието в телевизията и онлайн медиите е на практика изравнено с леко предимство на телевизията.

Образованието също оказва влияние върху типа медия, на която се доверяват, когато имат нужда от информация за положението в страната. Над 40% от анкетираните с висше образование заявяват, че основно се доверяват на информационни сайтове в интернет, докато само 29% се доверяват основно на телевизията.

Колкото е по-ниско образованието на респондентите, толкова повече нараства делът на тези, които се доверяват основно на телевизията.

При хората с основно образование 57% предимно се доверяват на телевизията, когато имат нужда от информацията за положението в страната, а едва 6% се доверяват на информационни сайтове в интернет.

Делът на анкетираните, които са склонни да се доверяват на Фейсбук и другите социални медии, когато имат нужда от информация за положението в страната, е приблизително еднакъв (6-7%) сред анкетираните от всички групи по степен на образование.

От къде се информират привържениците на различните партии?

Привържениците на различните политически партии могат да бъдат разделени на три основни групи според медиите, на които основно се доверяват, когато имат нужда от информация за положението в страната.

Мнозинството от привържениците на БСП (73%), ГЕРБ (52%) и ДПС (50%) основно се доверяват на телевизията, когато имат нужда от информация за положението в страната. На информационни сайтове в интернет се доверяват едва 4% от привържениците на БСП и едва 2% от тези на ДПС. Сред симпатизантите на ГЕРБ този дял е по-висок (около 25%), но остава два пъти по-нисък от заявяващите доверие към телевизията. Към тази група може да се добавят и симпатизантите на „Български възход“ (БВ), 41% от които се доверяват на телевизията и едва 14% на интернет. Може да се допусне, че за мобилизацията и поведението на привържениците на тези партии е от по-голямо значение начинът, по който се представят и интерпретират текущите събития в страната в телевизионните студия, отколкото за привържениците на останалите партии.

На другия полюс са симпатизантите на „Демократична България“ (ДБ) и „Възраждане“. Въпреки, че тези две партии стоят на коренно различни политически позиции, характерно за техните симпатизанти е, че когато имат нужда от информация за положението в страната, те основно се доверяват на информационни сайтове в интернет, а не на телевизията. 60% от симпатизантите на ДБ и 46% от тези на „Възраждане“ се доверяват на интернет и едва 24-26% от тях на телевизията.

По средата между двата полюса в доверието към телевизията и интернет като източник на информация за положението в страната са привържениците на „Има такъв народ“ (ИТН) и „Продължаваме промяната“ (ПП), при които се наблюдават сходни дялове на тези, които се доверяват на телевизията (42%) и тези, които предпочитат интернет, вкл. социалните медии (41-42%).

Хората, които заявяват, че нямат доверие на никоя медия представляват най-голям дял сред привържениците на "Български възход" (32%), ДПС (27%) и „Възраждане“ (19%). В същото време те са най-малък дял сред симпатизантите на ДБ (2%), ИТН (6%) и БСП (7%).

Хората, които заявяват, че не са решили за кого ще гласуват са разделени на три приблизително равни групи – малко над една трета от тях се доверяват на телевизията (36%), малко под една трета се доверяват на интернет, вкл. на социалните медии (34%), а останалата около една трета попадат в групата на тези без доверие в медиите или без мнение по въпроса. Профилът на хората, които заявяват, че няма да гласуват е сходен, но с по-висок дял на тези без доверие в никоя медия, както и на тези, които се доверяват на Фейсбук и другите социални медии.

Кой и колко често гледа телевизия?

Близо 73% от всички анкетирани посочват, че отделят време за гледане на телевизия всеки ден, а 14% няколко пъти в седмицата. Едва 5% заявяват, че изобщо не гледат телевизия. Ежедневно телевизия се гледа най-често в селата (82%), от хората над 60 години (89%), тези с основно образование (80%), както и от симпатизантите на БСП, ГЕРБ и ДПС (81-83%).

През последното десетилетие делът на хората, които ежедневно гледат телевизия постепенно спада от 90-91% в периода преди 2018 година до 73% през 2022 година.

Кой и колко често прекарва време в интернет?

В интернет ежедневно прекарват време 54% от всички респонденти, а около 15% по няколко пъти в седмицата. Никога не отделят време за интернет 21% от анкетираните. През последното десетилетие делът на хората, които ежедневно прекарват време в интернет нараства от 31-33% в периода 2009-2013 година до 54% през юни 2002 година. В същото време делът на тези, които заявяват, че изобщо не влизат в интернет намалява над два пъти от 49-54% в периода 2009-2013 година до 21% през юни 2002 година.

Повече от средното за страната ежедневно време в интернет прекарват живеещите в София (62%) и областните градове (64%), младите до 30 години (70%), висшистите (74%), учещите (80%), както и привържениците на „Демократична България“ (89%) и отчасти тези на „Възраждане“ (67%).

Според изследваните характеристики най-голям дял от анкетирани заявяват, че изобщо не прекарват време в интернет сред живеещите в селата (43%), възрастните над 60 години (51%), тези с основно образование (57%), безработните (40%), ромите (58%), както и симпатизантите на БСП (49%) и тези на ДПС (42%).

Ежедневно време за слушане на радио отделят 35% от анкетираните, а други 21% правят това няколко пъти седмично. Близо 22% заявяват, че никога не слушат радио. Сравнително по-често от средното за страната ежедневно отделят време за слушане на радио живеещите в малък град (42%), както и симпатизантите на ГЕРБ (43%) и ИТН (48%).

Вестници всеки ден четат 7% от анкетираните, а други 12% правят това няколко пъти седмично. Близо половината от анкетираните (48%) заявяват, че никога не четат вестници.

Ежедневно книги четат 14% от анкетираните, а други 14% правят това няколко пъти седмично. Близо всеки трети от анкетираните (31%) заявява, че никога не отделя време за четене на книги.