Провал на разследванията на "евровзривовете" в София

Повече от две години, след като серия от взривове "отбеляза" няколко височайши посещения на европейски представители в София, както и огласяването на един от критичните евродоклади за напредъка на България в борбата с престъпността и корупцията, разследванията по тези случаи са се "забили" в задънена улица.

Това показва справка, предоставена от Софийската градска прокуратура (СГП) в отговор на въпроса на Mediapool докъде са стигнали разследванията за бомбите, експлодирали през 2011 г. пред офисите на свързвания с Алексей Петров в. "Галерия", пред офиси на партиите РЗС и ДСБ, както и в колата на журналиста Сашо Диков. При всички тези експлозии нямаше жертви или ранени.

Равносметката показва, че към края на 2013 г. държавното обвинение и МВР разполагат с едно на практика обречено дело и още две спрени с неособено големи шансове някога да бъдат възобновени.

Част от взривете съвпаднаха с посещения на еврокомисари, дошли да дадат рамо на правителството на Бойко Борисов, което даде основания на него и на заместника му Цветан Цветанов, тогава вътрешен министър, да припишат експлозиите на политическите си противници. "Просто не им издържат нервите. Като дойдат еврокомисари... да се вдигне шум и да се опитат да помрачат, това което правим ние. Не им прави чест на тези хора", коментира Борисов на 14 октомври 2011г., след като гръмна колата на Сашо Диков. На въпрос кои са тези хора, Бойко Борисов отговори: “Всички ги знаем”.

Към днешна дата не можем да гадаем какво "знаят" прокуратурата и МВР по всички тези случаи, но е сигурно, че почти нищо не са успели да открият и докажат.

Първото дело е срещу Веселин Ермалаев, който бе обвинен в края на юли 2011 г. заедно с брат си Павел за избухналата на 19 юли същата година бомба пред централата на РЗС на бул. "Дондуков". За взрива пред ДСБ от същата нощ разследващите така и не намериха заподозрян, въпреки очевидната връзка между двата атентата пред офисите на тогавашните опозиционни на ГЕРБ партии в парламента.

Братята Ермалаеви първоначално бяха освободени от Софийския градски съд (СГС) с гаранции от по 2000 лева заради липса на категорични доказателства за участието им в престъплението. Апелативният съд обаче върна в ареста Веселин и той престоя там няколко месеца в очакване делото му да влезе в съда.

Впоследствие разследващите прецениха, че брат му Павел всъщност едва ли има участие в поставянето и взривяването на бомбата, тъй като малкото очевидци, с които разполагаше прокуратурата, свидетелстваха само за един извършител. Друг е въпросът, че признаците, по които бе разпознат Веселин Ермалаев, бяха повече от общи – средно висок ръст, черен суитшърт и "голям, деформиран, орлов нос".

Логично, навикът на държавното обвинение да внася в съда казуси, привлекли вниманието на медиите, дори и да няма поне някакви категорични доказателства, доведе до поредната оправдателна присъда. Подсъдимият бе оневинен от СГС на 4 ноември т.г. Мотивите на магистратите все още не са готови, но основната причина е очевидна – липса на доказателства. Въпреки това СГП е протестирала решението на съда още на следващия ден и се очаква казусът да бъде разгледан и на втора инстанция.

Другите два случая – взривът пред редакцията на в. "Галерия" от 10 февруари 2011 г. и в колата на Сашо Диков от 13 октомври 2011 г., са още по-неразгадаеми за разследващите. Досъдебното производство за първия взрив е спряно от СГП на 2 октомври т.г., а за втория – още на 6 април 2012 г.

Причината е една и съща – разследванията са водени срещу неизвестен извършител, който така и не е бил установен от МВР. Ако разследващите успеят да изнамерят някакви нови данни, които евентуално да ги насочат към предполагаем извършител над две години по-късно, делата ще бъдат възобновени, уточниха пред Mediapool от СГП. А дано, ама надали...

В същото време България за пореден път е в очакване на нов доклад на Европейската комисия, но този път едногодишен, а не шестмесечен. "Хубавата" новина за прокуратурата и МВР е, че въпреки краха на делата за бомбите, избухнали в навечерието на няколко знакови европейски визити у нас (евродепутати, председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу и бившият шеф на ЕП Йежи Бузек – бел.ред.), той едва ли ще бъде отбелязан особено подробно в предстоящия доклад, предвид многобройните скандали, избухнали през последната година у нас.