Провалът на Владимир Путин

В нормална държава, речта на Владимир Путин след драмата в училището в Беслан би била тълкувана като признание за безсилие, направено от човек, силно затруднен да намери преграда срещу тероризма, породен от чеченския конфликт.

Леденостуден и решителен, верен на образа си на бивш апаратчик от КГБ, кремълският лидер не показа никакви емоции. Той не прояви никаква топлота, никакво съчувствие, което да вдъхне увереност на съотечествениците му, смазани от клането на децата в Беслан. А това беше първото му публично изказване след самоубийствения атентат в Москва и взривяването на двата самолета, които прибавени към клането в Северна Осетия, направиха последните десет дни най-кървавите откакто е дошъл на власт, с повече от 500 жертви.

Путин повтори онова, с което отбива удара винаги, когато Русия става обект на сляпо насилие: то е свързано със същия международен тероризъм, който удря Съединените щати и Запада.

Той отново не спомена нищо за Чечения, сякаш мръсната война, водена от руските войски там няма нищо общо с решителността на командосите, чиято убийствена лудост ще доведе до безкрайни драми.

Колкото до презрението към човешкия живот, показано от силите на реда, които щурмуваха училище, пълно с деца, това не трогна ръководителя на Кремъл. Никакво разследване - дори и на Федералната служби за сигурност - не бе обявено, нито се предвижда.

В една нормална страна общественото мнение би било разбунено. Както в Русия, то първо би било смазано от жестокостта на терористите, но и възмутено от неспособността на правителството да ѝ отговори.

Откакто наследи Борис Елцин на 1 януари 2000 г., за да възстанови реда в една страна на ръба на хаоса, вземането на заложниците в театър Дубровка преди две години и непрекъснатите драми през последните десет дни показват, че Путин не е успял да подобри сигурността на съгражданите си.

Десет години след първата война в Чечения, пет години след като Путин започна втората война, за да се покаже като спасител на нацията, политическата и военна безизходица продължава да е пълна. Това дава храна за проявата на най-ектремистките групировки, подкрепяни от джихадисти, дошли от чужбина.

Путин прикрива провала си чрез непрестанни призиви към руския патриотизъм. Това е средство, което с времето и непрекъснатите атентати накрая ще се изхаби. Тъй като пресата до голяма степен е цензурирана, досега общественото мнение не проявяваше интерес към Чечения и не постави под съмнение версията на фактите, изложена от Кремъл. Това може да се промени.

Путин не иска да покаже никаква слабост, но за пръв път, той изглежда сам. С драми като тази в училището в Беслан, упорството му да игнорира истинските причини за тероризма, срещу който се бори, накрая ще му струва скъпо.

*По БТА