Провалените дела за източването на банките струват стотици хиляди левове

Прокуратурата започва да плаща цената и за неуспешната борба с корупцията

Провалените дела за източването на банките струват стотици хиляди левове

Редица известни лица, свързвани с източването на българската банкова система през 90-те години на миналия век, са успели да осъдят прокуратурата, показва справка на Mediapool. Цената на провалените разследвания срещу тях се измерва в стотици хиляди левове за обезщетения, които държавното обвинение трябва да им плати заради оказваната им "незаконна" репресия.

 

Извън това остава да виси без отговор въпросът кои са виновните за срива на финансовата система преди близо 20 години, когато държавата изпадна в незапомнена криза, а сметката, в крайна сметка, бе поета от всички граждани.

 

През 2013 г. известният бивш шеф на фалиралата "Агробизнесбанк" Деньо Каназирски успява окончателно да осъди прокуратурата да му плати 60 000 лева обезщетение за делото, което бе водено срещу него. Каназирски заедно с други четирима души бе обвинен през 2008 г. за източването на банката с отпускането на необезпечени кредити към свързани лица – т.нар. кредитни милионери. На първа инстанция той бе осъден на 4 години затвор за разрешаването на 37 кредита, но накрая бе оправдан. Другите известни обвиняеми по това дело бяха банкерите Христо Данов и Христо Александров.

 

Каназирски решава да заведе дело срещу прокуратурата с аргументите, че разследването му е съсипало имиджа и влошило здравето. Той иска обезщетение от 100 000 лева, но получава 60 000. Това е и едно най-високите обезщетения, които през миналата година съдът е присъдил на граждани, които са изправени на подсъдимата скамейка.

 

Възможността да се съди прокуратурата е дадена от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Всеки, който е бил обвинен, но неосъден, може да заведе такъв иск. Неписаният принцип е, че колкото по-известен и високопоставен е бившият обвиняем, толкова повече пари може да измъкне от прокуратурата.

 

През 2013 година и други "герои" от смутните 90-те години успяха да получат пари заради провала на разследващите. Такъв е Кирил Николов, участвал в ръководството на друга фалирала банка – "Минералбанк". В края на миналия век срещу него са повдигнати общо 53 обвинения за престъпления по служба в качеството му на шеф в кредитната институция. Пред съда не е доказано нито едно от тях.

 

След края на наказателно дело Кирил Николов завежда иск срещу държавното обвинение и го осъжда на обезщетение от 31 000 лева. Предвид факта, че по делото за "Минералбанк" обвиняеми бяха още шест души, сред които Емил Хърсев, може да се очаква, че прокуратурата ще продължава да плаща за провалите си в разследването на банковите фалити.

 

През 2013 година съдът е присъдил обезщетение в размер на 56 000 лева и на тримата обвиняеми за фалита на Международната банка за търговия и развитие. Това са Александър Панев, Светлозар Иванов и Бони Евлогиев. Парите ще трябва да бъдат платени отново от прокуратурата. С това общата сума за провала на "банковите дела" само за миналата година достига 157 000 лева. Това е без разноските по делата, натрупаните лихви, цената на самите неуспешни съдебни процеси и разследванията.

 

Цената на провала в борбата с корупцията

 

Идването на Борис Велчев начело на прокуратурата през 2006 година се запомни с множеството декларации за голямото начало на борбата с корупцията. Горивото на този разговор бе предстоящото влизане на страната в ЕС. Приемането на България в ЕС се случи в началото на следващата година, но в съчетание с европейски мониторинг върху МВР и съдебната система. Тогава правителството, прокуратурата и съда на всички нива се кълняха, че започват усилена борба срещу организираната престъпност, корупцията по върховете на властта и задкулисните договорки. Бяха дадени много пари за проекти и конференции.

 

Осем години по-късно може да се каже, че битката изглежда обречена. В същото време цената ѝ се покачва – и в прекия, и преносния смисъл.

 

Проверката на Mediapool установи, че бившият зам.-шеф на Държавен фонд "Земеделие" Красимир Неделчев е осъдил прокуратурата да му изплати обезщетение от 36 600 лева заради воденото срещу него дело. Това бе едно от първите дела в страната срещу "едра риба". Неделчев бе отстранен от длъжност през май 2006 г., след като прокуратурата го обвини за придобиване на имущество чрез взети подкупи. Обвинението се провали.

 

По същия начин приключи делото срещу бившия заместник-началник направление “Финанси” в Главния щаб на Сухопътните войски подполковник Димитър Ватралев. Той е обвинен, че е превишил властта си, защото не е съгласувал с началниците си покупката на 43 компютъра. Делото, заведено от Софийската военноокръжна прокуратура, също бързо се проваля, а Ватралев осъжда държавното обвинение да му плати много по-голямо обезщетение от цената на компютрите – 76 000 лева. Това е и най-голямото присъдено обезщетение за 2013 г.

 

През миналата година има и случай, при който бивш магистрат осъжда прокуратурата за солидно обезщетение. Това е следователката Мария Михайлова-Сарян, която бе отстранена от поста пет години по-рано по обвинение, че си е изфабрикувала свидетелски показания. Тя ще получи 26 000 лева, защото държавното обвинение се издъни и в това на пръв поглед елементарно дело.

 

Тотално компрометираното дело за убийството на бившия премиер Андрей Луканов също започва да се "изплаща". Юрий Ленев е осъдил прокуратурата да му изплати 50 000 лева за повдигнатите му обвинения за участие в атентата. През миналата година Олег Проценко осъди прокуратурата да му плати 60 000 лева. Той бе обвиняем по друго дело за убийство, която бе свързано със случая "Луканов" заради предполагаемото общо оръжие на убийството. Така само тези двама души са взели от прокуратурата 110 000 лева, а има и още потърпевши.

 

Обезщетенията държат прокуратурата на ръба на фалита

 

По всички 226 дела за обезщетения за подобни случаи прокуратурата ще трябва да плати общо 2.28 милиона лева (приблизително толкова са и през 2012 година). В тази впечатляваща сума не влизат лихвите и разноските по делата. Заедно с тях тя ще нарасне най-малко двойно. Така прокуратурата ще продължи трайно да плаща по около 5 милиона лева всяка година за провалените си дела.

 

Мащабът на проблема лъсва от факта, че за 2014 г. целият бюджет за издръжка на държавното обвинение е 13 милиона лева, от които се плащат и обезщетенията на гражданите. Това означава, че заради собствените си провали прокуратурата е в постоянен риск от "фалит", но това не я прави по-отговорна.

 

Съдебната практика по ЗОДОВ показва още, че за шумните провали се плаща още повече.


Най-големият губещ в крайна сметка за гражданите, които не само издържат съдебната власт с данъците си (по-голямата част от бюджета ѝ се осигурява от държавата ), но плащат за нейната неефективност веднъж чрез парите си, втори път като потърпевши от липсата на правосъдие.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?