Проверката за конфликт на интереси се оттече

БСП и ДПС приеха част от препоръките на Европейската комисия при ревизията на закона за конфликт на интереси, но основната цел на закона – да ограничи порочни корупционни практики в управлението – едва ли ще стане в рамките на настоящия управленски мандат.

След писмо на генералния секретар на ЕК Катрин Дей от миналата седмица и напомняне от говорител на ЕК във вторник, при обсъждането на промените в сряда ДПС предложиха да се запази изискването да се отнемат заплатите на публични лица, укрили конфликт на интереси. Една от внесените поправки гласеше това изискване да отпадне, защото, според ръководителката на работната група за изменения в закона Татяна Дончева (БСП), незаплащането на положен труд противоречи на кодекса на труда..

Сегашните корекции о обаче предвиждат санкцията да се прилага само за конкретно действие или договори, които са довели до конфликт на интереси и така да се отнемат само част от възнагражденията.

БСП и ДПС ревизираха и друг текст, внесен от работната група на Дончева. Вместо ограничението за публичните лица да декларират само консултантки договори, бе прието да се оповестяват всички договори.

В писмото на Катрин Дей се посочва, че "предложението като че ли стеснява отново обхвата на закона, тъй като предоставянето на консултантски услуги не е единственият вид, която е несъвместима с позицията на лице, заемащо публична длъжност".

По време на обсъждането Дончева предложи да се съобразят с мнението на Брюксел и да се декларират всички договори, а не само консултантските, след като има притеснение от страна на ЕК. Четин Казак (ДПС) се почуди "дали не се разширява прекалено много обхватът", тъй като "повечето от нас имат договори с мобилни оператори" и други дружества, "а може на някой от нас да му се наложи да регулира такова дружество".

Татяна Дончева отвърна, че "няма пълно щастие" и че ако се налага, ще се декларират всякакви договори.

По решение на колегите си от ПГ на Коалиция за България депутатът от БСП Румен Такоров пък оттегли друго широко коментирано предложение – да се възстановят възнагражденията на зам.-министрите и зам.-областните управители за участието им в бордове на държавни и общински предприятия. Така остава въведеното именно чрез този закон ограничение тези лица да не взимат заплати от различни бордове.

ЕК ще даде официално становище едва след като промененият закон влезе в сила, но каквото и да е то, остава проблематично какъв ще е ефектът от този нормативен акт за настоящото управление.

Законът, влязъл в сила от януари, бе блокиран от БСП и ДПС в края на същия месец, когато поискаха да го преработват, защото съдържал "житейски абсурди" и бил неприложим. Това отложи до 31 март срока, в който публичните лица трябваше да подадат декларации за конфликт на интереси.

Сега този срок отново се удължава, до края на април.

Междувременно бе прието някоя от настоящите постоянни комисии, най-вероятно административната, да получава и проверява внесените декларации, вместо подкомисията, чийто председател бе Олимпи Кътев (НДСВ). Яснота по въпроса може да има другата седмица.

НДСВ, които по принцип бяха против ревизията на закона, както и опозицията, се обявиха против смяната на проверяващия орган, тъй като това ще забави още действието на закона.

След като подаването на декларациите ще приключи в края на април, комисията трябва да започне проверка по всички документи, подадени от публичните лица, което е обемна работа и най-вероятно ще приключи след края на мандата на това Народно събрание, който изтича през юни.

Олимпи Кътев съобщи в сряда, че към 1 април от общо 406 лица, подлежащи на проверка, декларации за конфликт на интереси са подадени от 353-ма.

От 240 народни представители декларации са внесли 192-ма, а 48 не са направили това. От тях 21 депутати от БСП, 15 от ДПС, един от ОДС, седем от "Атака" и четирима независими. Сред неподалите декларации Кътев посочи Румен Овчаров, Татяна Дончева, Христо Бисеров, Яне Янев. Олимпи Кътев съобщи, че не е подал декларация конституционният съдия Владислав Славов, председателят на КРС Веселин Божков, зам.-председателят на Комисията за финансов надзор Ралица Агайн и досегашният член на КФН Тенчо Тенев.

Сред подалите декларации са президентът и вицепрезидентът, МС, омбудсманът, ВСС, Сметната палата.

Кътев ще се посъветва с юристи дали да уведоми ВАС за налагане на санкции от 1000 до 3000 лв за неподаване на декларации в определения срок, който досега беше 31 март.