Проверки на ДАНС и данъчни в ЕРП-ата, вместо национализация

Проверки на ДАНС и данъчни в ЕРП-ата, вместо национализация

След като преди два дни се закани да развали приватизационните договори с ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН за електроразпределителните предприятия (ЕРП), защото продавали скъп ток на хората и били ненужни посредници, в петък премиерът Бойко Борисов призова журналистите да не използват думата “национализация“, за да не се плашат чуждите инвеститори.

Той обясни, че в случая важи с пълна сила българската поговорка “Не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава“ и че “кучето е заровено в 33-те процента участие“, който връзвали ръцете на държавата при вземането на решения в управлението на ЕРП-тата. "Да бяха 34 %, щяхме да имаме право на глас", допълни министър-председателят.

Българинът да се чувства европеец“

Борисов съобщи още, че е пратил данъчни инспектори и ДАНС да помагат на експертите от Държавната комисия и енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) при проверките в цените на тока. “Нашата политика е насочена към човека и тези дружества трябва да направят така, че българинът да се чувства европеец“, добави премиерът.

Той даде също така да се разбере, че държавата ще настоява мажоритарните собственици да се възползват от правото си да купят остатъчните държавни дялове, както е по приватизационните договори.

Мениджърът на Е.ОН Гюнтер Шуберт обаче още в началото на годината заяви, че компанията му не се интересува от този дял, защото политиката на Е.ОН е да споделя риска в управлението на активите си.

Отчитани през аутсорсинг инвестициите

Данъчните и експертите на ДАНС ще проверяват онези дейности на ЕРП-тата, които те имат право да отдадат на управление на други компании - т.нар. аутсорсинг. Тримата инвеститори дали 40 на сто от дейностите си на трети компании, а разходите се вкарват в цената на тока, без ДКЕВР да може да ги провери. По думите на председателя на ДКЕВР Ангел Семерджиев тази практика, определена от него като “скриване на картинката от регулатора“, се ползвала и в други европейски страни.

Според Борисов обаче така са отчетени десетки, стотици милиони и сега се проверява дали това действително е така, дали съответно фирмите, извършващи аутсорсваните услуги, са си платили данъци и др.

По-рано през деня министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заяви, че за него национализацията на ЕРП-тата не стои на дневен ред, освен ако държавата не намери 2 млрд. лв. за инвестиции в дружествата и не започне преговори с ЕВН, ЧЕЗ и Е.ОН да си изкупи обратно мажоритарния дял.

Другият вариант е инвеститорите да не си изпълняват задълженията по лиценз и ДКЕВР да им го отнеме, допълни той след среща с държавния министър на търговията и индустрията на Индия Джотирадитя Синдия, чието посещение бе засенчено от вътрешните енергийни проблеми.

Така ресорният министър, който преди да влезе в кабинета бе прокурист на ЕВН, опроверга предишните изявления на премиера за разваляне на сделките, като същевременно призна правото му да се ядосва от случващото се в държавната енергетика в последните 20 години.

Според Трайков обратното одържавяване на разпределителната мрежа няма да доведе до нещо добро. “На практика в последните 20 г., най-съществените промени по отношение на оптимизация на процесите и на дейността се наблюдават именно там, където имаме частни инвеститори в енергетиката“, каза той пред Нова телевизия.

Чукане на главата

Трайков изрази убеждението си, че ако приватизацията на ЕРП-тата не се беше случила, “днес освен да си чукаме главата с "Цанков камък" и "Белене", сигурно щяхме да се занимаваме и с далаверите на държавното електроразпределение и щяхме да се чудим откъде да намерим инвестиции за средно и ниско напрежение."

Трайков припомни, че когато всичко беше държавно, въпреки работещите четири реактора в АЕЦ "Козлодуй", имаше режим на тока.

“Ако ЕРП-то беше останало държавно, съм сигурен, че и днес щяхте да ме питате: "Министър Трайков, какво правим с проблема в Столипиново?" А сега вече мога да ви кажа какво правим. Не се налага да правим нищо, защото вследствие на инвестициите на местното електроразпределително предприятие събираемостта в Столипиново, която навремето беше 5 процента, сега е 90“, коментира Трайков.

Ток в куфари

Относно посредничеството на ЕРП-ата той обясни, че тази мрежа винаги я е имало, но като държавна е оперирала с повече разходи и персонал. “Ако вие отидете до АЕЦ "Козлодуй" с един куфар и си го напълните с електроенергия, след това може да си го занесете вкъщи и да не използвате никакъв посредник...“, каза министърът.

Той поясни също, че преговорите за отчисляване на дивидент от печалбата на дружествата за 2009 г. за първи път от приватизацията в края на 2005 г. са започнали още в началото на януари.

В някои надзорни съвети вече беше взето решение за отправяне на такова предложения към държавата, допълни Трайков. По думите му хазната не очаква бомбанистични суми от дивидентите, а едноцифрени стойности в милиони. Ден по-рано заместничката му Мая Христова изчисли, че в бюджета може да влязат около 250-300 млн. лв. от ЕРП-ата, явно смятайки дивидентите от началото на раздържавяването, но приходи със стара дата трудно могат да бъдат отчислени.

Вместо 80-90 млн. в хазната – 200 млн. в мрежата

Трайков каза, че от началото на приватизацията трите компании са спечелили около 500 млн. лв., от които половината са вложени в мрежата. Всъщност нищо не е пропуснато, защото, когато държавата реши да осребри своя дял от 33 на сто в ЕРП-ата, тя би трябвало да получи цена за тези инвестиции, които са си наши, допълни министърът.

Той обясни, че ако държавата си беше прибирала дивидентите през петте години след приватизацията на дружествата е щяла да получи около 80-90 млн. лв. “Останалите 200 млн. лв. нямаше да са инвестирани в България, а платени на чуждестранните акционери“, каза министърът. Той призна, че сега с изплащането на дивидент и за чуждите акционери, от страната ще бъдат изнесени инвестиции, които са необходими на икономиката ни в момент на криза.

“Но това е реалността“, добави той. Според него печалбата трябва да се реинвестира и да остава в България, но в същото време отчете кризата в бюджета.

“Нямам притеснения за себе си, защото става въпрос за решение на ДКЕВР в държавната част на енергетиката. Тя традиционно е била област за ползване на различни интереси и източване, за облага на местните интерес. Но този дерт вече не е нашата глава“, каза още Трайков.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?