Проверява се ценообразуването на тока

В момента се извършва проверка на начина на образуване на цените на електроенергията през миналото лято, съобщи председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев пред бТВ в четвъртък. Той наследи в края на миналата година поста от изкаралия два мандата регулаторен шеф Константин Шушулов, под чието ръководство бяха определени миналия юли сегашните тарифи на тока.

“Държавният регулатор трябва да обясни защо са държани толкова високи цени на енергията“, заяви по-късно премиерът Бойко Борисов пред журналисти. По думите му хората в ДКЕВР си имат имена и са пратени там от политически партии, които като дойдат избори “да не се държат все едно са се родили сега, а да обясняват защо са правили такива неща“. “Всичко опира до политическа воля. Всички тези регулатори и фирми са се водили от политическа воля. Когато нея я няма, тогава се подписват такива договори и се източва бюджета. Сега аз съм се заел. Вие знаете за какво става въпрос. И накрая ще стигнем до добро решение за обществото”, обясни премиерът.

ДКЕВР може да отиде на прокурор

Ако се съберат данни за някакви нарушения в ДКЕВР, ще бъде сезирана прокуратурата, уточни той, но подмина въпроса дали ще поиска оставката на Семерджиев, казвайки само, че той е само от няколко месеца начело на регулатора..

В сряда Борисов се възмути от това, че “Националната електрическа компания“ (НЕК) плаща за енергийния микс от различните видове електроцентрали, соларни и вятърни паркове 90 лв. за мегават, а го продава на електроразпределителните предприятия (ЕРП) за 88 лв., които от своя страна с таксите снабдяват абонатите срещу цени от 146 лв. Борисов дори се закани да развали приватизационните договори с ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН.

Семерджиев потвърди, че в момента НЕК плаща за електроенергията повече, отколкото получава от ЕРП-ата.

Години наред политиката на ДКЕВР бе да ощетява различни участници на електроенергийния пазар, за да натиска ръста на крайните цени за потребителите. Системно от ценообразуването се оплакваха както НЕК, така и ЕРП-ата, тъй като ту едните, ту другите бяха с орязани цени. Известно време НЕК успяваше да компенсира това с износа на ток, но в условията на криза и свиването на икономиките в региона цените на експорта паднаха драстично и държавното дружество вече не можеше да компенсира загубите си на вътрешния пазар.

Особено сериозни спорове почти всяка година предизвикваха цените на произвеждания от топлофикациите ток. За него НЕК и ЕРП-ата трябва да плащат значително повече от реалната му себестойност, за да може да се поддържат изкуствено по-ниски цените на топлоенергията. Срещу този вид кръстосано субсидиране неведнъж са се изказвали и държавната, и частните компании.

Въпреки това, за да няма недоволство сред електората, който е особено чувствителен към повишаването на цените на ток, парно и газ, политиката на ДКЕВР, претендираща да е независим орган, всъщност бе диктувана от правителствата.

Ток от неподходящите централи

Семерджиев обаче допусна, че до ситуацията с цените на НЕК може да се е стигнало и защото компанията не е купувала достатъчно енергия от централите, произвеждащи евтин ток. ДКЕВР обаче определя квоти на електроцентралите за регулирания пазар, като остатъкът могат да продават на свободния, където до миналата година цените бяха по-високи. Дълги години практика на регулатора бе да заделя големи квоти за регулирания пазар от АЕЦ “Козлодуй“ и ТЕЦ “Варна“, чиято енергия е от най-евтините. Така отново се поддържаха по-ниски цените за бита. След жалба до Европейската комисия от чешката ЧЕЗ, която освен на мрежата в Западна България е собственик на ТЕЦ “Варна“, срещу страната ни бе образувана наказателна процедура.

Зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Мая Христова пък заяви, че държавата няма да стигне до крайния сценарий с развалянето на сделките за приватизацията на ЕРП-ата и затова и не се изчислява какви обезщетения би могло да дължи страната ни на чуждите инвеститори, които през 2005 г. платиха близо 700 млн. евро за седемте дружества.

“Лобистки и корупционни интереси“

Борисов обаче коментира, че “одържавяването на електроразпределителните дружества зависи от тяхната диалогичност и дали ще продължат със старите си практики“. Вчера ЕРП-тата заявиха своята готовност за разговори с правителството.

“Лобистки и корупционни интереси личат като се погледнат договорите“, заяви министър-председателят “Който е подписал договорите, знае защо ги е подписал. Ние или ще въведем нещата в ред, или съжалявам. Днес ще се срещнем с ЕРП-ата. Ще проверя инвестициите, за които говорят“, допълни Борисов. Като кмет той не си спомнял много инвестиции, които да са правили. “Като ги покажат, ще направим одит и всичко, което държавата е пропуснала да прибере, ще си го прибере”, каза премиерът

Христова пък съобщи, че министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков е договорил с Е.ОН, ЕВН и ЧЕЗ да платят дивидент на държавата, която притежава по 33% в компаниите. Както Mediapool писа, точно това е била целта на изявлението на Борисов за разтрогването на договорите.

По думите на зам.-министъра в държавния бюджет би трябвало да влязат около 250 - 300 млн. лв.