Проверявана от прокуратурата частна колекция представя България в Брюксел

Проверявана от прокуратурата частна колекция представя България в Брюксел

Четиридесет експоната от частната антична колекция на Васил Божков, президент на “Нове Холдинг”, ще бъдат изложени във вторник Европейския парламент (ЕП), за да представят България в Брюксел. Изложбата, озаглавена “Великолепието на България”, е подредена лично от Светлин Русев и Иван Маразов. Експозицията, която е обект на прокурорска проверка, отива в ЕП по покана на Греъм Уотсън, председател на фракцията на либералите и е под патронажа на българския министър на културата Стефан Данаилов (БСП).

Правителството използва членството ни в ЕС, "за да превърне българската мафия във витрина на страната", алармираха във вторник от ДСБ, които ще искат премиерът и министърът на културата да дадат отговори пред парламента.

Произходът на антиките на бизнесмена Божков стана обект на прокурорска проверка през март м.г., месец след като Борис Велчев зае поста на главен прокурор и след нападките срещу него, че е притежател на една от най-големите антични колекции от монети в България. Наред с имането на Божков прокурорите проверяват и частната сбирка на издателя и бивш офицер от Държавна сигурност Димитър Иванов.

Във вторник от прокуратурата заявиха пред Mediapool, че не могат да се ангажират с конкретни срокове кога ще има резултати за произхода на двете частни колекции, очаквало се обаче около 15  януари да приключи проверката на паметниците на културата, извършвана в музеите в страната.

Стефан Данаилов не знае за проверката

Въпреки значителния медиен шум около проверяваните частни колекции, се оказа, че Министерството на културата (МК) не знае за това.

В специално изявление оттам посочиха, че министерството не е информирано за течащото разследване и знае само за проверката в регионалните музеи.

Всичко е чисто от 1983 година

Експонатите, които ще бъдат представени в Брюксел, са “част от регистрирана съгласно закона в НИМ колекция на Васил Божков”, се казва още в становището на МК.

Според ведомството регистрацията им е направена в съответствие с Наредбата за реда за извършване на оценка на декларирани движими паметници на културата, собственост на юридически и физически лица.

Министерството се позовава на Наредбата към Закона за паметниците на културата и музеите от 1983 г., в която е “записано, че държавата трябва да насърчава частното колекционерство, като това става по съответния ред и след доказване на произхода на експонатите”.

Към момента не е известно кой и как е доказал произхода на експонатите.

Опит на Mediapool да открие подобна наредба сред нормативните документи, с които борави ведомството на неговата Интернет страницата, се оказа неуспешен.

НИМ: “Проверката ще се провали”

Директорът на НИМ Божидар Димитров коментира, че в колекцията на Божков няма нищо нередно, а прокурорската проверка, която според него е в начална фаза, няма да се увенчае с успех.

“Хората, които показват колекциите си публично,са взели мерки всичко около тях да бъде наред, другото би било равно на самоубийство”, продължи той.

Божидар Димитров обясни още, че Божков не ходил с кирка и лопата по могилите да копае, това се провело от други хора, които продавали културното богатство на антиквари и други лица, а президентът на “Нове холдинг” се явявал добросъвестен купувач. Така дори и да се докаже, че в колекцията има нещо незаконно, бизнесменът трябва да бъде обезщетен, поясни механизма Димитров. Той припомни, че не е против частните колекции, тъй като античните предмети сега щели да бъдат разпродавани от чуждите аукционни къщи.

“Българската мафия –витрина на страната”

Правителството превръща българската мафия във “витрина на страната", заявиха от ДСБ.

Придобиването на антични предмети чрез верига от иманяри и посредници е организирана престъпна дейност, съизмерима по мащаб с трафика на наркотици, която днес не среща противодействие, обясни д-р Николай Михайлов, депутат от ДСБ.

При положение, че е в ход прокурорска проверка за произхода на колекцията, разрешението на временен износ на ценни предмети е в нарушение на закона, заявиха ДСБ.

Според тях тази инициатива позори България и свързва авторитета и достойнствата на страната ни с българската организирана престъпност и с политическото спонсорство на управляващите и на държавните институции.

Прокурор: Няма проблем с изнасянето на колекцията

Градският прокурор на София Николай Кокинов коментира пред Mediapool, че няма проблем с изнасянето на предметите, тъй като върху тях няма запор и на собственика им не е забранено да се разпорежда с тях.

Според Николай Михайлов по всяка вероятност председателят на фракцията на либералите в Европарламента е оставен нарочно в неведение относно произхода на колекцията. Самият Уотсън заяви пред БНР, че знае на кого е колекцията, но след като тя е била изложена в НИМ, не би трябвало представянето ѝ в Брюксел да представлява проблем.

Организацията – дело на Антония Първанова

"Днес чухме подробностите за собствеността на колекцията", каза пред Портал Европа говорителят на групата на либералите в ЕП Нийл Корнилет. Той уточни, че с организацията на изложбата е била натоварена изцяло и единствено Антония Първанова, евродепутат от НДСВ и член на групата на либералите.

По думите му Греън Уотсън не би искал събитието да се свързва с "мафията" в България.

Преди година ББС писа, че ЕС има неофициален регистър на българските престъпни босове и иска срещу тях да бъдат предприети действия. Списъкът се оглавява от човек, “както изглежда уважаван бизнесмен, чието състояние е натрупано от застрахователния и хазартния бизнес”, предаде кореспондентът на ББС с уточнението, че не може да разкрие дори прякора му, защото когато “името на този човек се спомене пред служители на вътрешното министерство, те започват да треперят”. Без особени трудности всички припознаха Васил Божков – Черепа в така обрисувания портрет.

Сред съорганизаторите на изложбата в Брюксел - освен групата на либералите- са посочени Фондация "Тракия", вестник "Нова Европа" и НИМ - България. В ръководството на Фондация "Тракия" са  Светлин Русев, Божидар Димитров, Радосвет Радев, Иван Маразов и Васил Божков, посочва Портал Европа.

Сега действащият закон за защита на паметниците на култура е приет през 60-те години на миналия век. Идеята за приемане на нов нормативен акт датира от 80-те години, но и до този момент няма внесен официално готов проект, макар такива да бяха подготвени и от НДСВ, и от Министерството на културата.

Още по темата
Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?