Романът е интересен и с това, че Уелбек е нарекъл един от персонажите на себе си - Мишел Уелбек, който се проявява като скандален алкохолик-писател и е убит по жесток начин.
Известният френски писател беше удостоен с приза въпреки отправените преди време обвинения, че е преписвал дословно от Уикипедия, докато е работел над книгата си.
Скандалът се разрази в навечерието на премиерата на романа на Уелбек.
Към наградата има символичен чек за 10 евро, но гарантира продажби от поне 400 000 копия. Уелбек два пъти бе близо до спечелване на "Гонкур" - през 1998-а и 2002-ра, съответно за книгите "Елементарните частици" и "Възможност за остров".
Мишел Уелбек публикува за първи път през 1991 г. два сборника с поезия. Критиката не ги забелязва. Повечето от засегнатите теми - самотата, критиката на либерализма дори и в сферата на личния живот, присъстват и в бъдещите му книги. Няколко издателства отказват да публикуват първия му роман "Разширяване полето на борбата", издаден в крайна сметка от Морис Надо през 1994.
Уелбек издава и албум "Човешко присъствие", сходен по стил с неговата поезия. Той пее или по-скоро напевно чете текстовете си. Представя албума си и на няколко концерта. Уелбек отдава голямо значение и на творчеството си на есеист.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Да му е честита наградата !Това е един автор, който си заслужава да бъде прочетен - от край до край.Дано има възможност да пише още мвого.
Bravo! Dano skoro bude i na bulgarskiq pazar !Neveroqten pisatel.
http://forums.data.bg/index.php?showtopic=1737319Скандалният и подсъдим писател Мишел Уелбек спечели „Гонкур“, най-престижната литературна награда във Франция. Номиниран редовно през последните 10 години за романа „Картата и територията“ (La carte et le territoire), сега Уелбек пребори Виржини Депант, Мелис дьо Керангал и Матиас Енар. Французинът е световно и скандално прочут с романите „Елементарни частици“ (les Particules elementaires) и „Платформа“ (Plateforme). Първите му два сборника с поезия, …
критика на либерализма от 91-ва, остават незабелязани. Няколко издателства отказват да публикуват и първия му роман „Разширяване полето на борбата“ (Extension du domaine de la lutte), издаден накрая от Морис Надо през 1994-а. Той утвърждава Уелбек като основоположник на ново поколение писатели, които описват нищетата и безсърдечието на съвременния човек. Романът намира своята аудитория без промоции и реклама. Адаптиран е за френската телевизия през 1999-а. Следващият роман на Уелбек, „Елементарни частици“, предизвиква медиен скандал. Авторът е изгонен от литературното списание Perpendiculaire, обвинен в съмнителни настроения. Уелбек яростно отговаря във в. „Монд“ и обръща всичко в своя полза и реклама. Романът блика от нападки срещу писателя Филип Солерс, съпруга на Юлия Кръстева. Въпреки това книгата е наградена с Prix Novembre от жури, в което участва и Солерс. Българският зет дори свидетелства в полза на Уелбек в процеса срещу него за изказвания, които накърняват исляма. Уелбек записва и албума „Човешко присъствие“ в стила на поезията си. Той пее или по-скоро напевно чете текстовете си. Карла Бруни-Саркози, първата дама на Франция, също има в репертоара си песен по негови стихове. Уелбек е представен на български с „Възможност за остров“, по който Иги Поп пише няколко песни, и „Платформата“.http://www.kulturanews.net/?p=4683
Уелбек декларира, че му е невъзможно да бъде `ангажиран интелектуалец`. Аргументира се с психологическия си умострой. Четох за това в откъс из епистоларния сборник "Публични врагове", който намерих във "Факел" 4/2008. Всъщност това са откровенията на европеец, който може да живее добре от квалифицирания си труд, и не желае да се преструва, че му пука да останалия свят. Успява добре да опише мисловните стъпки на такъв, добре разпространен индивид при среща с външния свят. Весело е, че не разбира как …
тази благата изолация му причинява депресиите, които смята за контролируеми чрез алкохола и цигарите. Волен дух, заврян в кьошето от цивилизацията.И ето как се лекува всъщност -- намерил е своята полезност. Ето в какво:"От годишни, може би от двайсет или трийсет, съдбата ми е такава, че хората идват при мен и ми разказват, дори без да ги питам, неща, които вероятно не биха разказали на никого, и дори никога не са си мислили - мислили ясно, преди да ми ги кажат. Именно за това станах романист (е, да бъдем точни, написах няколко романа). Иначе нищо не ме предразполагаше към това: винаги съм предпочитал поезията и съм ненавиждал да разказвам истории. Но в този случай почувствах още в началото (и продължавам да го чувствам), някакъв дълг (думата е странна, но за момента не виждам друга): бях търсен, за да спася феномени; да направя всичко възможно за да запиша тези човешки феномени, които толкова спонтанно се явяваха пред мен." После споделя случки, как руски дипломат се изпуска пред него, пред Уелбек, който добре владее изкуството да се прави на идиот. Накрая на откъса споделя разказа на баща си, който през войната става свидетел на ликвидирането на германски офицер в парижкото метро: бащата си помислил тогава, че това е нещо "не много интересно". Уелбек дава 3 възможни интерпретации за тази си бащина рецепция. Реших, че клони към последната: "не е много интересно да убиеш някого в метрото, независимо какъв е мотивът".